Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3402 от 13.09.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 423/2022
Вид
Решение № 3402
Подписан
13.09.2022
В сила
10.04.2023
Състав
ДЕЛЯН ЛЮБОМИРОВ ДИЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 204 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 225в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 42 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 11 и т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 11 и т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 11 и т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 11 и т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 57 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20221110200423 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № ЗППР00101/26.11.2021 г., издадено от член на КЗП, с което, на основание чл. 204 ЗЗП, на жалбоподателя били наложени 4 бр. имуществени санкции, в размер на по 500 лева, за нарушения на чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 11 и т. 12 ЗЗП, както и, на основание чл. 225в ЗЗП - имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 181н, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за непрецизно описание на неизпълнените задължения към държавата. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено становище поддържа жалбата. Излага съображения за неяснота, касателно датата на установяване; липса на посочване на мястото на нарушението; липса на индивидуализация на сигналоподателя.

Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва жалбата, като намира атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2021 г. в КЗП постъпила жалба, вх. № Ц-03-6684/13.08.2021г., с оплакване, че на интернет страницата https://bellaciaoshop.bg/ няма задължителните "Общи условия", Информация за бисквитки, Политика за поверителност, както и Условия за връщане и замяна. В тази връзка, експерти от дирекция "ЗППР" извършили проверка, в рамките на която била достъпена цитираната 1 интернет страница.

Установено било, че през същата страница потребителите имат възможност да закупуват стоки, чрез сключване на договор за продажба от разстояние, регламентиран в глава IV, раздел I от Закона за защита на потребителите. Отворени били всички налични секции на сайта, като същите били свалени на хартиен носител.

Във връзка с проверката, на случаен принцип била избрана стока и добавена в количката и били следвани всички стъпки до финализиране на поръчката. Същата била завършена и потвърдена на имейл "Номерът на Вашата поръчка е A1F677."

След извършен цялостен преглед на интернет страницата https://bellaciaoshop.bg/ , информацията, предмет на проверката, била свалена на хартиен носител. Било установено, че преди потребителят да бъде обвързан с договор от разстояние или от предложение за сключване на такъв, търговецът не му е предоставил по ясен и разбираем начин информация относно: името/наименованието на търговеца; относно седалището и адреса на управление; относно стоките, за които не е предвидено правото на отказ съгласно чл. 57 от ЗЗП; относно напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, както и че на страницата липсвала информация на потребителя, относно органите за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхватна дейност попада.

Изискана е информация от ***, с цел - да се установи кой е търговецът, който оперира на сайта. В отговор, била предоставена информация, че домейнът https://bellaciaoshop.bg/ е регистриран на името на Ванеса Богоева, с адрес за кореспонденция: гр. Благоевград 1000, Броди 44.

Във връзка с извършването на проверката и направената и контролна поръчка, за да се установи с кого потребителите сключват договор от разстояние, от куроерска компания „Еконт“ бил получен SMS с номер на товарителница 1050454392656/ 25.08.2021 г. Изискана била информация от „Еконт Експрес“ ЕООД, относно изпращача на пратка, с който да се индивидуализира конкретния търговец. В полученото от дружество писмо била предоставена следната информация: подател на пратката с номер на товарителница

№

1050454392656/25.08.2021г. Благоевград-София бил ***4.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля Констанина И.; АУАН; НП; сигнал; кореспонденция; становище; справка от Регистър.БГ; справка от Еконт Експрес; констативен протокол с разпечатки; извлечение от Търговски регистър; заповеди за компетентност.

Поводът за извършване на процесната проверка се установява от приложената, в заверен препис, жалба от потребител до КЗП и в която детайлно се описват неуредени гаранционни отношения със санкционираното дружество. В тази връзка и по повод оплакването на дружеството-жалбоподател, ирелевантно е посочването на данни – кой, кога и какво е поръчал (както по отношение на сигналоподателя, така и касателно контролната покупка), както и естеството на неуредените отношения с търговеца, доколкото предметът на доказване в конкретния случай обхваща наличие или не на конкретна информация на интернет страница (респективно – допълнителното й предоставяне, в хода на текуща поръчка).

2

Свидетелят И. разказва подробно и детайлно за хода на самата проверка, във връзка с подадената жалба. Действително, тя е служител на административнонаказващия орган, поради което към нейните показания следва да се подхожда със завишено внимание, доколкото атакуваното наказателно постановление е изготвено, именно въз основа на съставения от самата нея АУАН. Прави впечатление, обаче, че разказът на актосъставителя е последователен и не влиза в колизия с доказателствения материал по делото, поради което и казаното от него следва да се кредитира. Нещо повече – в подобна насока са и веществените доказателствени средства – разпечатки от интернет страница, като самият жалбоподател акцентира върху приложението на материалния и процесуалния закон, а не – върху релевантнтана фактология. В тази връзка и във връзка със субекта на отговорност, данни за същия се съдържат в постъпилите допълнително справки, поради което и към момента съдът не намира основания да счита цитираното обстоятелство за неустановено по несъмнен начин.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – служители на КЗП, изрично натоварени от ръководителя на КЗП (чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В отграничение от доводите на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че са налице твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, като допълнителна конкретика не би била излишна, но липсата на такава не би могла да се коментира, в контекста на ограничено право на защита, респективно – на процесуалните нарушения, от категорията на съществените. Времевият период между подаването на сигнала от потребителя и извършването на проверката не носи признаците на неразумност, но и това обстоятелство би имало отношение към 3 евентуална дисциплинарна отговорност на служители или, в по-особени хипотези, към сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Доколкото, обаче, се касае до вътрешноорганизационен въпрос, същият не попада в рамките на съдебния контрол.

Действително, мястото на извършване на нарушението и мястото на установяването му могат да съвпадат, но могат и да не бележат съвпадение. В конкретния случай, обаче, липсва изискуема се по закон информация на уеб сайт, който няма физическо местонахождение в пространството и в този смисъл мястото на извършване може да бъде отнесено както към населеното място по седалище на търговеца, така и това на контролния орган (който подход е възприет, в конкретния случай).

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че към посочената в АУАН и НП дата на сайта (електронен магазин), поддържан от търговеца *** е липсвала информацията по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 11 и т. 12 ЗЗП, както и по чл. 181н, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗП.

Посочената като нарушена разпоредба регламентира предоставяне на информация на потребителя, касателно името/наименованието на търговеца; относно седалището и адреса на управление; относно стоките, за които не е предвидено правото на отказ съгласно чл. 57 от ЗЗП; относно напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, както и че на страницата липсвала информация на потребителя, относно органите за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхватна дейност попада. Дори подобна информация да присъства в общите условия, законодателният подход в случая е недвусмислен, относно необходимостта тя да присъства и на самия сайт, за да обезпечи в максимална степен правата на потребителяи вземането на предварително информирано решение, преди встъпване в договорни отношения.

Субективна страна не следва да бъде изследвана, доколкото се касае за юридическо лице и неизпълнение на задължение към държавата, респ. – за налагане на имуществена санкция (чл. 83, ал. 1 ЗАНН), не – за административно нарушение и наказание (вината е елемент на нарушението).

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗЗП задължения на физическите лица, без законът да поставя 4 изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на „Белачио” ЕООД е застрашило обществените отношения, свързани с прилагане на търговска практика, застрашаваща правата на потенциално неограничен кръг потребители (липса на надлежна информация на сайта на електронния магазин), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.