Решение № 260034 от 12.04.2021, Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

№...... гр.Каварна

/ 12.04.2021г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.№ 488/2020год. по описа на КвРС и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от Кодекса за застраховането.

Образувано е по искова молба с вх.№261097/230.11.2020г., подадена от Гаранционен фонд, София, ул.“***“, №2, ет.4, представлявано от Изпълнителните директори б.И. М.и С.С., съдебен адрес:***, стая 205, адв.Л.Л.В.-Т., против А.И.А. с ЕГН ********** ***.

В исковата си молба ищецът излага, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховане е изплатил по щета № 110100/02.02.2017г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 787,02 лева за увредения при ПТП, настъпило на 15.01.2016г. в гр.Каварна л.а.“*** 207“ с ДКН ТХ ***ХР, собственост на М.Г.С.. Видно от исковата молба виновен за катастрофата е ответникът А.И.А. с ЕГН **********, който управлявайки собствения си лек автомобил „***“ с ДКН В *** СМ, на кръстовището на ул.”***” с ул.”Искър”, не пропуснал движещият се с предимство л.а. „*** 207“ с ДКН *** ХР и го ударил, като причинил процесното ПТП.

Ищецът твърди още, че в нарушение на чл.249 във връзка с чл.259 от КЗ/отм./, сега чл.461 във връзка с чл.483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Същият бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, но не е погасил задължението си.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът А.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд сумата от 787,02 (седемстотин осемдесет и седем лева и две стотинки) лева, представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110100/02.02.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. ищецът не се явява, депозирана е молба-становище от адв.В., с която поддържа исковата молба. Моли ако са налице условията на чл.237 и чл.238 от ГПК, съдът да постанови решение при признание на иска или неприсъствено решение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът А.И.А. не депозира отговор по исковата молба.

В с.з., проведено на 25.03.2021г. ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.М.в..

Прави признание на иска, като на основание чл.237, ал.1 ГПК моли съда да постанови решение в този смисъл.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание правно основание чл.45, във вр. с чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховане, с цена на иска 787,02 лева.

В съдебно заседание ответника лично и чрез процесуалния си представител е направил признание на предявения против него иск. В тази връзка, ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът в с.з. е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ищеца претендираните и заплатени по делото разноски, които са в размер на 50,00 (петдесет) лева.

С оглед изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, улица „***“,

№ 2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори б.М.и С.С., сумата от 787,02 (седемстотин осемдесет и седем лева и две стотинки) лева, представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110100/02.02.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, улица „***“,

№ 2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори б.М.и С.С., сумата от 50,00 (петдесет) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………