Определение № 417 от 30.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Благоевград, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №

20261200900157 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 19, ал. 5 от ЗТР, във връзка с чл. 536 от ГПК.

Подадена е молба от Г. В. М., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д., в качеството на съдружник в „Юнайтед енерджи България“ ООД, ЕИК 208343775, с която се иска на основание чл.536, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗТР съдът да постанови определение, с което да разпореди спиране на т. д. № 157/ 2026 г. по описа на ОС – Благоевград, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д. № 160/ 2026 г. по описа на ОС – Благоевград.

Искането за спиране е обосновано с наличието на гражданскоправен спор между съдружниците, по отношение на който спор е образувано производство. Искането си за спиране на охранителното производство е мотивирано с факта на предявяване на основание чл. 74 ТЗ иск за отмяна на решенията, чието вписване се иска, за което е образувано производство т.д. № 160/ 2026 г. по описа на ОС – Благоевград.

Изложеното обуславя исканото по реда на чл. 536 ГПК, във връзка с чл. 19, ал. 7 ЗТР "спиране" на охранителното производство като мярка, целяща обезпечаването на интереса им от изхода на висящето исково производство.

Настоящето производство по т.д. № 157/ 2026 г. е образувано по жалба от „Юнайтед енерджи България“ ООД, ЕИК 208343775, против отказ № 20260612165751 от 19.06.2026 г. по описа на Търговски регистър.

Искането за спиране на спиране на т. д. № 157/ 2026 г. по описа на ОС – Благоевград, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д. № 160/ 2026 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът намира за недопустимо.

Регистърното производство с предмет вписване, заличаване и обявяване на подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства/актове е уредено в Глава II, чл. 13 и сл. на ЗТРРЮЛНЦ. Производството е от компетентността на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието – чл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, и неговата цел е да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл. 7 – чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Началото на регистърното производство се поставя със заявление на заинтересовано от вписването, заличаването или обявяването лице (чл. 13 във вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ), като заявлението се разглежда от длъжностно лице по регистрацията от състава на Агенция по вписванията. Длъжностното лице по 1 регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт (чл.22 ЗТРРЮЛНЦ), или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл. 21 (чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.

Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ не води до извод, че по своята същност и правни белези това производство се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава LII на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането на Агенция по вписванията със ЗТР (обн. ДВ бр.

34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, реда за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове. Аналогично на разпоредбата на чл.

500 ГПК (отм.), с чл. 25, ал. 1 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес. Поради отсъствието на съществени отлики между правната уредба на производството за вписване на юридически лица и търговци, действала до влизането в сила на ЗТР, и правната уредба, създадена със ЗТР, няма причина да се възприеме друго разрешение на въпроса за характера на регистърното производство по Глава II, чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, различно от константно установеното в съдебната практика разрешение, че по същността си това производство е охранително по смисъла на чл. 530 ГПК. Допълнителни аргументи в подкрепа на това разрешение могат да се изведат от разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда спиране на регистърното производство при наличие на основание по чл. 536 ГПК, т. е. на предпоставки, предвидени в процесуалния закон като основание за спиране на охранителното производство, и от разпоредбата на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ, според която при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Правилото на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ не позволява регистърното производство да се определи като спорно производство, а разкрива неговата същност на охранително производство, чийто краен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствена страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, и по тази причина той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност.

Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно – в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за понататъшното развитие на производството, което в първия случай приключва с окончателно и 2 неподлежащо на обжалване съдебно решение, което съдът изпраща на Агенцията по вписванията със задължителни указания да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а във втория случай – с решение, което подлежи на обжалване от заявителя пред съответния апелативен съд (чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ). В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието като такава е лишено от законово основание. След като Агенция по вписванията няма качеството на страна, тя няма право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказът на длъжностното лице по регистрация, а е задължена да изпълни дадените с решението указания по повод на незаконосъобразно отказаното вписване, заличаване или обявяване.

Възприетото разрешение е в синхрон с правната уредба на вписването на юридически лица, съдържаща се в Глава LV на действащия ГПК, в която възможност за обжалване е предвидена единствено по отношение на отказа за вписване – чл. 606 ГПК, право на жалба срещу който има само лицето, поискало вписването.

Изводът, че регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ несъмнено притежава характеристики на охранително производство съгласно чл. 530 ГПК, се подкрепя и от трайната практика на отделните състави на ТК на ВКС, съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2 /2014 г. от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че с допълненията в ЗТРРЮЛНЦ (в частност – ал. 2, ал. 4 и ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ), обн. в ДВ бр. 105/2020 г., на Агенция по вписванията е признато качеството на страна в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ с право на жалба срещу решението на окръжния съд, с което се отменя отказ на длъжностното лице по регистрация да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване. Предвидената с изменението на ал. 2 възможност Агенцията по вписванията да подаде отговор по жалбата с представяне на писмени доказателства, без обвързване на съда със задължение да конституира Агенцията като страна в производството по обжалване, е резултат от несъвършена законодателна уредба, която не подлежи на разширително тълкуване в посока признаване на качеството „страна“ в полза на агенцията.

Новата редакция на ал. 4, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа агенцията придобива качеството на страна и е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд. Доводът, че качеството на страна произтича от правния интерес на Агенцията да се защити срещу съдебно решение, с което се засягат нейни права и законни интереси, е правно неиздържан, доколкото производството по обжалване на отказ за вписване, заличаване или обявяване е уредено като производство за защита на правото на заявителя да постигне целения със заявлението резултат и неговият изход, включително при отмяна на отказа, по никакъв начин не засяга правната сфера на Агенцията като субект на правото. При липса на законодателна промяна по отношение на едностранния характер и режима на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, изискването на ал. 4 за съобщаване на решението на агенцията следва да се тълкува единствено като изискване за информиране на агенцията относно резултата от обжалването за целите, посочени в чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Искането по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 7 ЗТР за спиране на производството пред съда, който разглежда жалба срещу отказ на Агенция по вписвания Търговски регистър, по вписване на решенията взети на провелото се на 12.06.2026 г. Общо събрание на съдружниците на „Юнайтед енерджи България“ ООД, ЕИК 208343775, по своята същност представлява обезпечителна мярка по висящ иск по чл. 74 ТЗ. В случая се касае за мярка която надхвърля обезпечителната нужда, препятствува дейността на 3 дружеството и влиза в противоречие с императивни норми на ТЗ и ГПК. Спиране на производството пред съда за отмяна на отказа на Агенция по вписвания - Търговски регистър е недопустимо, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по жалбата – аргумент от чл. 25, ал. 4 ЗТР, още повече процесуалния закон не допуска спиране на охранително производство, образувано пред съд.

Обезпечителните мерки "спиране на вписванията", "спиране на обнародване", "забрана за свикване и провеждане на ОС" са недопустими при иск с правно основание чл.

74 ТЗ /в този см. Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК/. С цитираното тълкувателно решение е приета недопустимост на спиране на вписването като вид обезпечителна мярка, с оглед противоречие на тази мярка с императивното изискване за търговеца (чл. 4, ал. 3 ТЗ (отм.) в седмодневен срок да заяви пред регистърния съд подлежащите на вписване обстоятелства. Това изискване е възпроизведено и в нормата на чл. 6 ЗТР, поради което и при действуващия ред, спирането на регистърното производство би противоречало на императивно законово правило, което води до извод за недопустимост на такава мярка.