Решение № 261080 от 18.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18.02.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при секретар С.Александрова като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9555 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9555/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.

“ ЕАД *** срещу решение №269606 от 08.11.2019 г постановено по гр.д.№41428/18 г на СРС , 66 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се осъди В.П.И. *** да заплати разликата над 71,26 лева до предявения размер от 350,42 лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за апартамент №6 в гр.София ж.к.*******, ведно със законната лихва от 22.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 84,93 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 18.04.2018 г ; и сумата от 6,94 лева лихви за забава върху посочената главница за дялово разпределение за периода 10.07.2015 г – 18.04.2018 г .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в посочената част , тъй като със сумите „за получаване“ след изравнителните сметки са намалени задълженията за предходен период съгласно ОУ .

Задълженията от предходен период са безспорни и изискуеми . Начислявани са прогнозни сметки , а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет . СРС е следвало да кредитира ССЕ , която е дала вярно заключение . Съгласно ОУ /2008 г / купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят същата в 30-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят респ.ответникът е изпаднал в забава и дължи лихви за забава .

Въззиваемата страна не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “Н.” ЕАД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 14.11.2019 г и е обжалвано в срок на 21.11.2019 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете за СРС е приел , че трябва да кредитира СТЕ, според която за процесния период е доставена топлинна енергия за имота в размер на 71,26 лева . Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ

/2014 г/ клиентите са длъжни да заплатят стойността на фактурата в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на ищеца . По делото не е доказано да е налице публикуване на фактурите , ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихви за забава върху топлинната енергия и дяловото разпределение .

Решението на

СРС е правилно, като мотивите му се споделят и от настоящия съд . За процесния период са приложими ОУ /2014 г/ , а не ОУ /2008 г / . Правилно СРС е кредитирал СТЕ за размера на вземането за топлинна енергия . Същата е извършила проверка на наличните документи и собствени изчисления , докато ССЕ само констатира какви са счетоводните записвания при ищеца .

Във въззивната жалба липсват относими доводи по конкретното дело , а предимно се възпроизвежда уредбата в ЗЕ и ОУ /без конкретика/ . Приетият размер на главницата за топлинна енергия е съгласно СТЕ , а не при съобразяване на суми „за връщане“ . За пълнота трябва да се посочи , че със суми „за връщане “ след изготвяне на изравнителните сметки могат да се намалят задължения за предходен период , стига обаче самите задължения за предходен период да са доказани по основание и размер , но в случая ищецът не е провел такова доказване .

Пред СРС не са представени констативни протоколи за публикуване на фактурите /сметките/ на ответника в интернет и не се дължат лихви за забава .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение

№269606 от 08.11.2019 г постановено по гр.д.№41428/18 г на СРС , 66 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се осъди В.П.И. *** да заплати разликата над 71,26 лева до предявения размер от 350,42 лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за апартамент №6 в гр.София ж.к.*******, ведно със законната лихва от 22.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 84,93 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 18.04.2018 г ; и сумата от 6,94 лева лихви за забава върху посочената главница за дялово разпределение за периода 10.07.2015 г – 18.04.2018 г .

Решението е постановено при участието на “Н.” ЕАД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.