Решение № 1187 от 16.07.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1187

Ямбол, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА канд № 20267280600253 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от В. Р. А., [ЕГН], [населено място], [община], [област], чрез адв.Г. Р. Г. от АК-[област], против Решение №65 от 05.05.2026г. по АНД №595/2025г. на Районен съд Ямбол. Със съдебния акт е потвърден Електронен фиш Серия К № 10804653, издаден от ОД на МВР - Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, на В. Р. А. от [населено място], [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева, или 51,13 евро, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.Съобразно изхода на спора А. е осъден да заплати на ОД на МВР – Ямбол сумата 65 (шейсет и пет) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочва се, че съдът е потвърдил наложената глоба от 100 лева (51,133 евро), приемайки, че нарушението е извършено при условията на повторност. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП обаче предвижда наказание в двоен размер единствено за повторно извършени нарушения по ал.1, т.5 и 6, ал.2, т.6 и ал.3, т.6. Процесното нарушение за превишение на скоростта със 17 км/ч попада в хипотезата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, която не е сред изброените в нормата за повторност, законът не предвижда налагане на санкция в двоен размер за този вид нарушение. Налагайки санкция извън и над предвидената в закона, наказващият орган, а впоследствие и съдът, са нарушили грубо материалния закон.Възразява се и за изтекла давност за административнонаказателно преследване, съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН - не се образува административнонаказателно производство, ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 11.02.2024г. В материалите по делото липсват данни за точната дата на издаване на ЕФ, като самият съд в мотивите си отбелязва този пропуск. При липса на данни за датата на издаване, съдът е бил длъжен служебно да провери спазването на давностния срок, а не да го отхвърли бланкетно. Твърди се още, че наказващият орган носи тежестта да докаже по несъмнен начин, че измерената скорост се отнася именно за автомобила на санкционираното лице, което не е сторил. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш, заявена е претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители.От името на В. Р. А., чрез адв.Г. Р. Г. е постъпила молба с вх.№1856/13.07.2026г. с изявление, че се поддържа касационната жалба, с искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него електронен фиш, и с претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Жалбата е депозирана в 14-дневен срок от връчване на решението, от страна по делото, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено повторно – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5984040.

Съдът споделя изцяло мотивите в обжалваното решение досежно приложимата давност за извършване на нарушението, както и за безспорната установеност на деянието, извършено на 11.02.2024г., което се изразява в превишение на допустимата скорост на движение на МПС, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.Същевременно основателно е възражението за неправилно приложение на закона, конкретно на чл.182, ал.4 от ЗДвП, който не съдържа хипотеза на двоен размер на наказание глоба за повторно нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.Такава е съществувала в редакцията на закона до изменението с ДВ, бр.64 от 2025г..Към датата на постановяване на съдебния акт е налице по-благоприятен закон, поради което районният съд е следвало да преквалифицира нарушението по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и да измени наложената глоба по размер, както е предвидена – 50 лева, съответстващи на 25.56 евро.

Поради неправилно приложение на закона, Решение №65 от 05.05.2026г. по АНД №595/2025г. на Районен съд Ямбол следва да се отмени, и по същество се измени Електронен фиш Серия К № 10804653, издаден от ОД на МВР – Ямбол, досежно размера на наложената глоба.

Изходът на спора е частично в полза на касатора и частично в полза на ответника, поради което разноските за процесуално представителство следва да се понесат от страните, както са ги сторили.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №65 от 05.05.2026г. по АНД №595/2025г. на Районен съд Ямбол.

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 10804653, издаден от ОД на МВР – Ямбол, с който на В. Р. А., [ЕГН], е наложена глоба в размер 100 лева, като на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба от 100 лева на 50 лева, съответстващи на 25.56 евро(двадесет и пет евро, петдесет и шест цента).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за разноски на В. Р. А., [ЕГН],[населено място], [община], [област].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�