Решение № 17 от 12.03.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Плевен , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Весела Л. Сахатчиева

Рени М. Спартанска

Красимир И. Петракиев при участието на секретаря П.И.П. като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско дело № 20214400500022 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №260156 от 10.09.2020г., постановено по гр.д.№685/2020г.по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.с чл.179, ал.1,вр.чл.187 ЗМВР

ГД "****",гр.С.,бул.*** 1, представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на Л. С. И., ЕГН ********** сумата 1 117,34 лв.,неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд,след превръщането на нощните часове към дневни за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото -07.02.2020 г. до окончателното заплащане.Със същото решение на ПРС на основание чл.86 ЗЗД ГД "****", гр.С., бул.“***“№1, представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на Л. С. И., ЕГН ********** сумата от 204,12 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2017 год. до 07.02.2020г.върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1 117,34лв.С решението на ПРС на основание чл.78,ал.1 ГПК ГД "****", гр.С.,бул. “***“№1,представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на Л. С. И., ЕГН ********** деловодни разноски в 1 размер на 728,21лв. Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.6 ГПК ГД "****"гр.С.,бул.“***“№1, представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 100 лв.

С решение на ПРС №260491 от 20.11.2020г.по гр.д.№685/2020г. на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260156 от 10.09.2020г.по същото дело,като вместо присъдените в полза на Л.И. деловодни разноски в размер на 728,21лв.да се чете,че са му присъдени разноски в размер на 120лв.На осн.чл.38 ал.1,т.2 ЗА във вр.с чл.78 ал.1 ГПК ГД“***“гр.С. бул.*** 1,представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на адв.П. Л. П. от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на 608,21лв.

Срещу основното решение на ПРС № 260156 от 10.09.2020г. е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***”,представлявана от директора Х.Т. чрез главен юрисконсулт Р.П., с която същото се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита за неправилен изводът на съда,че субсидиарно следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/,че за държавните служители,чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима. Изложени са доводи,че ЗМВР дава цялостна уредба на служебните правоотношения между страните,като разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР определя статута на три категории служители:държавни служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението,държавни служители и лица , работещи по трудово правоотношение.Посочено е,че статутът на държавните служители полицейски органи е уреден в ЗМВР,този на държ.служители в ЗДсл.,а статутът на лицата,работещи по трудово правоотношение в КТ.С оглед специфичните дейности и функции е създаден специален законЗМВР,касаещ държ.служители ,полицейски органи и органи по пожарна безопасност,като в чл.178 ЗМВР по отношение на тези държавни служители са предвидени подробно описаните в разпоредбата допълнителни възнаграждения,вкл.и за извънреден труд,каквито допълнителни възнаграждения не се следват на лицата, работещи по трудово правоотношение.Изложени са доводи,че съгласно чл.136 ал.3 КТ нормалната 2 продължителност на работното време през нощта е до 7 часа,а съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент ,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време или с коефициент 1,143 ,като спрямо държавните служители в МВР, тази разпоредба е неприложима.Твърди се,че не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на НСОРЗ с оглед нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсиране на работата на държ.служители извън работното време се определят с наредба на министъра на вътрешните работи .В подкрепа на доводите си въззивникът счита,че за да бъде приложена НСОРЗ следва да са изпълнени 4 кумулативни предпоставки:1.Подневно отчитане на работното време;2. Работа на смени; 3. Продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното; 4.Трудово възнаграждение , заработено по трудови норми.Изложени са съображения,че в случая не са налице предпоставките по т.3 и т.4,тъй като съгласно чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудово правоотношение.Твърди се,че дори и да бъде прието субсидиарно приложение на НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен се получава коефициент 1 /8:8/, тъй като дневното и нощното работно време са с продължителност от 8 часа и няма законово основание за прилагане на друг различен коефициент. Твърди се ,че ПРС необосновано е приел ,че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от др.държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение,че ЗМВР е специален закон спрямо другите закони,регламентиращи трудовите/служебни правоотношения.В тази насока са изложени подробни съображения .В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенски РС и вместо него да постанови друго,с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

След подаване на въззивната жалба,преди образуване на настоящото дело е настъпило правоприемство относно въззивника.Със закона за 3 изменение на ЗМВР /ДВ бр.60/2020г./в сила от 01.10.2020г.е изменен чл.38 ЗМВР и съгласно новата разпоредба на чл.38,т.3 ЗМВР се създава Главна дирекция ”Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”,а според чл.37 ал.2 ЗМВР главните дирекции са ЮЛ.Съгласно §83 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР/в сила от 01.10.2020/,създадената с този закон ГД”Жадармерия ,специални операции и борба с тероризма”е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Специализирания отряд за борба с тероризма и на Главна дирекция "***", свързани с дейността на или ползвани от дирекция "Жандармерия".На това основание и съгласно чл.227 ГПК с определение на ПОС №18 от 15.01.2021г.бе заличен като въззивник Главна дирекция ”***”към МВР С. и като въззивник бе конституиран правоприемника Главна дирекция”***”към МВР С..

За съдебното заседание на 17.02.2021г.пред ПОС от пълномощника на въззвника –ст.юрисконсулт М.Х. е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната.Подробни доводи и съображения по съществото на спора са изложени в депозираната писмена защита.

Въззиваемият Л. С. И. чрез своя пълномощник адвокат П.П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно.Изложени са съображения за законосъобразност на направения от ПРС извод,че при липсата на специално правило,което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисление на работното време относно държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ.В тази насока въззиваемият се позовава и на постановеното от ВКС решение №311/08.01.

2019г.по гр.д. №1144/2018г.на ІV г.о.Твърди се ,че при определяне на полагащото се за адвокат П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА,ПРС правилно е приложил разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г.за мин. размери на адв.възнаграждения.В заключение въззиваемият моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено. На осн.чл.38 ал.2 ЗА се претендира адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство и за въззивната 4 инстанция,а ако първоинстанционното решение бъде частично отменено е направено искане за присъждане адв.възнаграждение ,съобразно отхвърлената част на въззивната жалба.За съдебното заседание на

17.02.2021г.въззиваемият Л.И. и неговият пълномощник адвокат П.П. не се явиха. Депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,като се поддържат съображенията,изложени в писмения отговор. Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания ,становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно между страните е,че за процесния период 01.03.2017г.-31.03.

2019г.ищецът Л. С. И. е заемал длъжността младши инспектор в група 01”Патрулно постова дейност” на сектор Опазване на обществения ред в железопътния транспорт гр.Г. на Зонално жандармерийско управление гр.Г. към Дирекция”Жандармерия” при ГД ”***” към МВР. Няма спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, като е полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период 01.03.2017г.-31.03.2019г.е положил общо 1 102 часа нощен труд,който следва да бъде преизчислен с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 157,586 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът 5 претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 954,97лв., ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на ИМ -07.02.2020г.до окончателното й изплащане.На осн.чл.86 ЗЗД се претендира и обезщетение за забава в размер на 100лв.върху главницата за същия период.По реда на чл.214 ал.1 ГПК в съд.заседание на 10.08.2020г. ищецът е направил увеличение на така предявените искове,допуснато от ПРС,като искът за главницата се счита предявен за сумата 1 117,34лв.за положени 162,877часа извънреден труд ,а искът по чл.86 ЗЗД се счита предявен за сумата 204,12лв.за периода 01.04.2017г.-07.02.2020г.

В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови смени,вкл.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно.За периода от 01.04.2015г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016г.по адм.д.№5450/2016г. От 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен.Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня.