Определение № 1928 от 09.08.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1963/2023
- Вид
- Определение № 1928
- Подписан
- 09.08.2023
- В сила
- 09.08.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1928 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501963 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.278 във вр. с чл.248 от ГПК.
Обжалвано е определение № 6986/19.06.23г.,постановено по гр.д.№ 18458/22г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което на осн.чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на адв.К. К. от 17.05.23г.за изменение на решение № 2113/15.05.23г.по гр.д.№ 18458/22г.на ПдРС в частта за присъденото на адв.Д.Б. адвокатско възнаграждение,като бъде присъдено такова в размер на още 730,15лв.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението,с което не е уважена претенцията на адв.Б. за заплащане на адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 1200лв.,излагат се доводи,че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.2,ал.5 от НМРАВ № 1/2004г.,като е определил един общ хонорар вместо за всеки един от исковете по отделно.Иска се от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да уважи подадената от жалбоподателя молба по чл.248 от ГПК.
Ответната по жалбата страна „Вива кредит“АД,ЕИК-207343548,гр.София с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна по доводи,изложени в отговора,като моли жалбата да бъде оставена без уважение и определението да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид изложеното в частната жалба и доводите на страните,както и като прецени данните по делото,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата е основателна поради следните съображения:
Производството по гр.д.№ 18458/22г.по описа на ПдРС е образувано по предявени 1 о т К. В. Й.,ЕГН-********** обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД против „Вива кредит“АД за осъждане на ответника да й заплати парични суми,недължимо платени от ищцата по договор за паричен заем,както следва:
335,60лв.недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва; 545,10лв.-недължимо платена по клауза за неустойка и 817,80лв.недължимо платена по клауза за такса експресно разглеждане.
С постановеното по делото решение № 2113/15.05.23г.са уважени изцяло предявените искове.С решението на процесуалния представител на ищцата адв.Д.Б. са присъдени разноски в размер на 469,85лв.за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
С молба от 17.05.23г.пълномощника на ищцата е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските,като ищецът бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.Д.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
В постановеното определение районният съд е посочил,че следва да бъде присъдено едно адв.възнаграждение,изчислено на база общия интерес,макар претенциите да са предявени като отделни искове,тъй като се търси защита на един и същи интерес-да се върнат сумите,платени над чистата стойност на кредита поради недействителност на договора за кредит.Цитирана е съдебна практика на ВКС.Според застъпваното от първостепенния съд становище разпоредбата на чл.2,ал.5 от НМРАВ № 1/ 09.07.2004г. не е приложима,тъй като всички искове произтичат от едно и също правоотношение- договор за кредит,при което положение в хипотезата на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции,а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението,че възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателката следва да бъде определено,като се съобрази разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредбата,с която се предвижда (съобразно редакцията й към датата на приключване на устните състезания по делото,която е приложима при определяне на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.) при определяне на възнаграждението да се вземе предвид вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете,като за всеки от тях се определя отделно възнаграждение.
В настоящия случай се касае за три обективно кумулативно съединени иска, независимо,че и трите иска са основани на неизпълнение на облигационни отношения, произтичащи от договор за паричен заем.Цената на всеки от предявените искове поотделно е в размер по-малък от 1000лв.,следователно за всеки от тях минималният размер на възнаграждението съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ № 1/09.07.2004г. е в размер от 400лв.На основание чл.78,ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 о т ЗАдв.на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1200лв.-по 400лв.за всеки от предявените искове.
2
Ето защо, определението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменение на решение № 2113/15.05.23г. постановено по гр. дело № 18458/22г.на ПдРС,22-ри гр.с., в частта за разноските относно определените по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата,като ответникът бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата,представляваща разликата над присъдената с решението сума в размер на 469,85лв.до претендирания размер от 1200лв.(или допълнително сумата от още 730,15лв.).
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6986/19.06.23г.,постановено по гр.д.№ 18458/22г.по описа на ПдРС,22гр.с.,с което на осн.чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на адв.К. К. от 17.05.23г.за изменение на решение № 2113/15.05.23г.по гр.д.№ 18458/22г.на ПдРС в частта за разноските относно определените по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата,чрез увеличаването им над присъдената сума от 469,85лв.до претендираната сума от 1200лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 2113/15.05.23г. ,постановено по гр.д.№ 18458/22г.н а ПдРС,22ри гр.състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Вива кредит“АД, ЕИК-207343548,със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Б.,с личен номер 1100108640,вписан в АКПловдив,разликата над присъдената с решението сума в размер на 469,85лв.до пълния претендиран размер от 1200лв., или сумата от още 730,15лв.(седемстотин и тридесет лв. и 15 ст.),представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата К. В. Й. в производството по гр. д.№ 18458/22г. на Районен съд – гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3