Решение № 385 от 03.11.2025, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 399/2025
- Вид
- Решение № 385
- Подписан
- 03.11.2025
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Илия Олегов Милев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Конституция на Република България
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.207, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 356, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.356, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 385 гр. гр. Червен бряг, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова в присъствието на прокурора С. Св. М. като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100399 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ В Районен съд – Червен бряг е постъпила искова молба от Р. Н. Г., с ЕГН ********** от с.
Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК против Прокуратура на Република България за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В молбата се твърди, че с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.12.2024г. е прекратено досъдебно производство № ЗМ-189/2024г. по описа на РУ-Червен бряг, пр. пр. № 5008/2024г. по описа на РП - Плевен. Досъдебното производство е водено срещу Р. Н. Г., с ЕГН ********** за престъпление по чл. 343б, ал.3от НК.
Досъдебното производство е започнало на 02.08.2024г. по реда на чл. 356, ал.3 от НПК, със съставяне на протокол за извършване на първото действие по разследването. На 08.08.2024г. по реда на чл.219, ал. 1 от НПК Р. Н. е привлечен в качеството на обвиняем.
Постановлението за привличане е предявено на обвиняемия по реда на чл.219, ал.4 от НПК.
Считано от 08.08.2024г. във връзка с качеството му на обвиняем, спрямо Р. Н. била взета мярка за неотклонение „Подписка". На 08.08.2024г. при разпита си, Н. е представил пред разследващия орган медицински документи, имащи отношение към здравословното състояние на неговия баща - наскоро диагностициран с тежко онкологично заболяване, спрямо който той полагал грижи, извършвал транспорт до медицински заведения и придружавал при необходимост от пътуване. Още на 08.08.2024г. Н. е обосновал силното си 1 притеснение от последиците от образуваното спрямо него наказателно производство, а именно: лишаване от право на управление на МПС за срока на разследването, както и от прекратяване регистрацията на личния му автомобил, с който е осъществявал транспорт на родителя си.
Във връзка с извършването на първото действие по разследването и като негова последица са издадени две заповеди за принудителна административна мярка (ПАМ), а именно:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."Б" от ЗдВП № 24- ***/03.08.2024г. на Г. Т. В., на Началник РУ - Червен бряг към ОДМВР Плевен; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."Б" от ЗдВП № 24-0374- 000181/03.08.2024г. на Г. Т. В., на Началник РУ - Червен бряг към ОДМВР - Плевен. Двете заповеди били обжалвани от страна на Г. пред Административен съд – Плевен, който съд отхвърлил жалбите.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното производство продължило повече от 5 месеца, като постановлението за прекратяване на ДП поради липса на обективни признаци за извършено престъпление е влязло в сила едва на 20.01.2025г., т.е. от 02.08.2024г. до 20.01.2025г. вкл. През цялото време Г. бил третиран като обвиняем. Спрямо него е действала мярка за неотклонение „Подписка", както и са действали принудителните административни мерки - лишаване от право на управление на МПС, както и прекратяване регистрацията на личния му автомобил.
Следствие на това, Г. изпитвал неудобство, дискомфорт и притеснение. Същият станал по избухлив и изнервен, изпитвал срам от случващото му се, това повлиява негативно върху мнението на приятелите и съседите му, което още по-силно го тормозело и изпитвал негативни емоции. Г. бил лишен от възможността свободно да се придвижва управлявайки МПС, с което е станал силно зависим от чужда помощ при транспорта си, както е имал и допълнителни разходи за ползване на таксита. Изпитвал силно терзание и притеснение във връзка с невъзможността му да оказва помощ и да транспортира родителя си във важен за живота и здравето му момент, като на моменти това е ставало причина за обтягане отношенията в семейството.
Моли съд да постанови решение, с което да: Осъди ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - гр. София, *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг , с. Глава, ул. ****** сумата от 5000,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди - притеснение, стрес и страдание, резултат от водено срещу него наказателно производство, което е прекратено поради липса на извършено престъпление, ведно с дължимата се лихва от 20.01.2025г. до датата на окончателното й изплащане; Да осъди ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София, *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг , с. Глава, ул. ****** сумата от 400,00 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, сключен във връзка с досъдебно производство № ЗМ-189/2024г. по описа на РУ - Червен бряг, пр. пр. № 5008/2024г. по описа на РП - Плевен, ведно с 2 дължимата се лихва от 20.01.2025г. до датата на окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Прокуратура на РБ, чрез прокурор от РП Плевен ******, депозира писмен отговор, в който ангажира становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Обосновава тезата си за неоснователност на исковата молба с това, че в същата се сочат основно действия, които са извършени от органите на МВР, а не от Прокуратурата, а именно: издаване на 2 бр. ЗППАМ, които са били потвърдени от съда, както и лишаване от право да управлява МПС, прекратяване на регистрацията на автомобила му, задържане за срок от 24 часа по реда на ЗМВР и криминалистическа регистрация. Ответникът твърди, че Техническото средство, използвано за проба на ищеца също е собственост на МВР. Именно в МВР било задължението да се следи за срока му на валидност и да му извършват периодични технически проверки. Прокуратурата нямало как да следи дали в МВР проверяват периодически тези технически средства. Според представителя на Прокуратурата, недоказани останали твърденията за причинна връзка между действията на Прокуратурата по досъдебното производство и настъпили за ищеца вреди. Ищецът е имал качеството обвиняем само за около 5 месеца. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка" - мярката с най-нисък интензитет и на практика с никакво въздействие върху обвиняемия. Според Прокуратурата, деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК не е тежко наказуемо, а претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 (пет хиляди) лева била изключително завишена и не съответствала нито на претендираните вреди, нито на икономическия стандарт в страната и в конкретния географски район към 2025г., като присъждането й би представлявало обогатяване, а не справедливо репариране на претърпени вреди.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на предявения иск: Един от основополагащите принципи за функционирането на държавата, намерил израз в чл.7 от Конституцията на Република България /РБ/, е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Конституцията на РБ изрично предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни органи.
Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган - юридическо лице, се предявява искът, а не кой е длъжник по материалното правоотношение. Според разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според изричната разпоредба чл.7 от ЗОДОВ ответник по делото е орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, процесуален субституент на държавата. При иск по чл.2 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е легитимираният процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено с приемането на ТР № 5/2015 г. по т.д №5/2013 г. на ОСГК на ВКС.
При това положение предявяването на иска срещу Прокуратурата на РБ е допустим и същия следва да се разгледа по същество.
3
По основателността на предявения иск: Безспорно по делото е, че на 02.08.2024г. е започнало наказателно производство по прокурорска преписка № 5008/2024г. по описа на РП - Плевен, ДП № ЗМ-189/2024г. по описа на РУ-Червен бряг за това, че на 02.08.2024 г. обвиняемият управлявал притежаваното от него моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „******", с peг. № ****** по междуградската пътна мрежа между с. Глава и гр. Койнаре и пътната мрежа на гр. Койнаре, след концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно чл. 14, ал. 2, приложение № 4 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества иди техни аналози. Образуваното производство е водено срещу Р. Н. Г., с ЕГН ********** от с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
****** за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
На водача на МПС - ищецът, бил издаден талон за изследване № 293858 от 03.08.2024 г., на който Г. се разписал и му бил връчен екземпляр от него. След което бил придружен от полицейските служители до ФСМП — гр. Червен бряг за даване на биологични проби за изследваме. Във ФСМП - гр. Червен бряг на обв. бил издаден фиш за спешна медицинска помощ, подписал декларация, вписан бил в амбулаторния дневник и журнала като отказал да даде кръвна проба. Дежурният лекар не е попълнил Протоколи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно чл. 14, ал. 2, приложение № 4 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който съгласно чл. 14, ал. 2 и ал. 7, следва да бъде обективирано състоянието на лицето, както и направения отказ от изследване.
По делото бил приложен протокол № 202350161-10000/10.07.2023г. за сервизна проверка на „Дрегер Дръг тест 5000", с фабричен номер ARLK-0013, видно от който техническото средство е преминало сервизна проверка на 10.07.2023г., като срокът на валидност е бил 12 м., който към 03.08.2024 г. е бил изтекъл. Поради което е била назначена техническа експертиза на техническото средство, която да установи, след като срокът на валидност на техническото средство е изтекъл, по какъв начин това влияе на неговата работа и на резултатите от извършените тестове, както и използваната тестова касета и била ли е годна за провеждане на изследване.
Видно от предоставеното заключение на вещото лице в досъдебната фаза техническото средство „Дрегер Дръг тест 5000", с номер ARLK-0013 е било с изтекъл срок на валидност към 02.08.2024г. Тестова касета „Dnig test 5000 STK„ е била с валидност до края на месец 04 (април) 2025г. В експертизата било посочено, че след изтичане на сервизната проверка на техническото средство „Дрегер Дръг тест 5000", с номер ARLK-0013, измерените резултати не могат да бъдат гарантирани според препоръките на производителя, устройството да преминава през поддръжка на всеки 12 месеца.
Същевременно с това било отнето и свидетелството за управление на МПС, издадено на името на ищеца. Считано от 08.08.2024г. във връзка с качеството му на обвиняем, спрямо Р.
4
Н. е взета мярка за неотклонение „Подписка". Били издадени и две заповеди за принудителна административна мярка (ПАМ), а именно: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."Б" от ЗдВП № 24- ***/03.08.2024г. на Г. Т.
В., на Началник РУ - Червен бряг към ОДМВР - Плевен; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."Б" от ЗдВП № 24-0374000181/03.08.2024г. на Г. Т. В., на Началник РУ - Червен бряг към ОДМВР - Плевен.
Разпечатката съдържа 30 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d180d327-65e0-4283-8306-db518fd5042e