Решение № 131 от 23.04.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Смолян, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440100111 по описа за 2025 година

Производството е по чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Н. А. С., ЕГН **********, с адрес град Смолян, ул. * *, срещу „*" *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, р*, представлявано от Н. * * - *, с предявен иск по чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД, по който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 369 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № * от 12.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът сочи, че на 12.05.2022 г. сключил договор № * за потребителски кредит с ответното дружество към искане №*, при следните условия: размер на кредита: 700,00 лева; размер на погасителна вноска 3 х 23,36лв. и 7 х 113,79 лв.; ден на плащане: понеделник; вид вноска: месечна; годишен процент на разходите: 47,78%; брой вноски: 10; ф иксиран лихвен процент: 40,05 %; дата на първо плащане: 13.06.2022г.; обезпечение поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; дата на последно плащане: 13.03.2023г.; такса за усвояване – 0; обща сума за плащане:

866,64лв.

1

Н. С. излага, че въпреки че в т.3.12 от договора за заем е посочено, че общата сума за плащане е в размер на 866,64 лева, сумата, която кредитополучателят трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 1650,00 лева - на основание чл.11 ал.1 от договора е начислена неустойка в размер на 783,39 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5.

Счита, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Клаузата е нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Намира, че в случая в чл.11 ал.1 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Н. С. твърди, че основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор за паричен заем според него обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора.

Ищецът счита, че при преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Според С. дори и интересът на кредитора по 2 договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получи главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Счита уговорката между страните за заплащане на неустойка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се сочи, че клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод според ищеца се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Намира, че е налице и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Счита, че е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. Според него в случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Сочи, че в договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР няма да е 47,78%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 783,39 лева, формално уговорено като неустойка. За нарушен намира чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

В исковата молба се излага още, че нормата на чл.11, ад.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и 3 ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно според ищеца част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая според С. има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен дихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

По изложените съображения, доколкото според ищеца са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Сочи, че последиците от тази недействителност са посочени в чд. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В изпълнение на договора Н. С. твърди, че е заплатил на ответното дружество сумата от 1069,00 лева. Намира, че поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължеше за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 700,00 лева, а не на лихви и други разходи.

Сочи, че разликата между заплатената сума от 1069,00 лева до дължимата от 700,00 дева в размер на 369,00 дева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

От ответника „*" * е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който предявения иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона 4 форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Ответникът твърди, че в случая няма как да има информация за „всички приложими лихвени проценти", доколкото лихвеният процент е един и е константен за целия период на договора. Предвид това изложените аргументи за нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК намира за напълно несъстоятелни.

Твърди, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Излага, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде повисок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ." При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50.00% и ГПР определен в процесния договор в размер на 40.77%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът счита, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Неустойката според ответника е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, според ответника става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Счита, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на 5 тази цена. Неустойката, от своя страна, според ответното дружество обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Твърди, че в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Счита, че двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция.

В отговора на исковата молба се излага още, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. Неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж.