Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1715 от 20.06.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3820/2022
Вид
Определение № 1715
Подписан
20.06.2023
В сила
20.06.2023
Състав
Мария Иванова, Таня Орешарова, Даниела Стоянова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 20.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20228002103820 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Принц“ ООД, чрез адв. Л. Н., срещу решение № 148/02.08.2022 г. по в.гр.д. № 218/2022 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено в обжалваната му част решение № 154/04.04.2022 г. по гр.д. № 2058/2021 г. на Районен съд – Габрово и като краен резултат предявеният от Е. В. Р. иск с правно основание чл. 200 КТ срещу „Принц“ ООД е уважен за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.06.2021 г., и е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 20 000 лв. На ищцата е присъдена и законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното плащане.

Касаторът „Принц“ ООД счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба касаторът задава следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и при съобразяването им има ли значение, че са спазени правилата за безопасни условия на труд? – твърди се противоречие с решение № 977/2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60/2014 г. по гр.д. № 5074/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 21/2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 291/2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ТР № 45/1990 г. на ВС; 2/ Следва ли да бъде намалена отговорността по чл. 201, ал. 1 КТ на работодателя, когато пострадалият при трудовата злополука е проявил груба небрежност и за допустимите 1 приспадания на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно нормата на чл.

200, ал. 3 КТ? – твърди се противоречие с решение № 202/2014 г. по гр.д. № 1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 157/2014 г. по гр.д. № 6210/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 18/2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 187/2020 г. по гр.д. № 4559/2019 г. на ВКС; 3/ Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност? – твърди се противоречие с решение № 348/2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 291/2012 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 291/11.07.2012 г. на ВКС, решение № 135/2014 г. по гр.д. № 4075/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; 4/ Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо се в липса на елементарно внимание и старание, грешка при изпълнение на задълженията и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка – твърди се противоречие с решение № 291/2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 548/2012 г. по гр.д. № 1490/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 18/2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ВКС, решение № 54/2016 г. по гр.д. № 3804/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани? – твърди се противоречие с решение по гр.д. № 1285/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д. № 926/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 23/2017 г. по гр.д. № 2634/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.; 6/ Липсата на опит при изпълняване на трудовата функция изключва ли съпричиняване под формата на „груба небрежност“, в кои случаи? – въпросът се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди още, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответницата по касационната жалба Е. В. Р. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ против „Принц“ ООД от Е. В. Р. за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.06.2021 г., представляваща притискане /респективно перфорация/ на крайната фаланга на показалеца на дясната ръка, като увреждането е трайно, ищцата е претъпяла неимуществени вреди, които са пряка причинно-следствена със злополуката. По делото е установено, че ищцата Р. е работила по безсрочен трудов договор като общ работник, когато на 25.06.2021 г. е настъпила трудова злополука със същата – внезапно увреждане – открита рана на втори пръст на дясната ръка в резултат от удар от капсуловъчна машина. От обясненията на работничката се изяснява, че по време на работа с капсуловъчна машина, слагайки капсата на определеното й място и протягайки се с лявата ръка и гледайки наляво да вземе друг детайл, несъзнателно и по погрешка е настъпила педала за задействане на машината с крак, като тогава тя се задействала и се забила във втория й пръст на дясната ръка.

2

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е била запозната с длъжностната си характеристика, Правилника за вътрешен трудов ред на предприятието, както и с Правилника за безопасност на труда в предприятието и й е бил проведен първоначален инструктаж на 07.06.2021 г. Приложен е и инструктаж за безопасна ръчна работа на преса.

По делото са разпитани свидетелите П. и П., които работят в дружеството и които изясняват, че Е. работила от около 20 дни при тях, като работела на машината от ден-два преди злополуката. Било й обяснено как да работи, бил проведен инструктаж от технолога във фирмата. Свидетелките разказват как работи машината – слагат се капси; когато се поставя детайл, кракът не трябва да е на педала; не може да се задвижи машината, без да се натисне педалът. Свидетелките твърдят, че се прави дневен инструктаж за работа с машината от технолога. Свидетелката П. твърди, че не е видяла, кога е дошла техноложката при Е., а говори по принцип. По делото е разпитан и св. В., съжител на ищцата, който разяснява, че първите две седмици тя не можела да чисти, да мие чинии, да гледа детето, нито да движи и останалите пръсти. Когато се къпела, той й помагал, сменял превръзките. И впоследствие й било трудно, тъй като върха на пръста не се усещал, от студ я заболява пръстът, била депресирана и не може да работи друга работа с машини. Случката се отразила на семейството финансово, тъй като доходите им паднали.

Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза е дало заключение, че непосредствено след злополуката ищцата е изпитвала много силни болки в продължение на две седмици, през което време цялата китка, заедно с пръстите била отточна и болезнена.

Болките намалели след свалянето на конците. Установено е, че десният показалец е с 0,5 см по-къс от левия, като върхът на пръста е по-заоблен в сравнение с левия, нокътят също е покъс, има и трудно различим белезникав белег. Ищцата изпитва трудности при писане и не може да свие ръката в юмрук и да извършва фини хватателни движения, за които е необходим показалецът. Според заключението на експерта травматичните увреждания могат да се причинят от описаната трудова злополука. Налице е трайно увреждане на хватателната функция, без то да се преценява като осакатяване, тъй като хватателната функция на ръката, макар и не напълно, е запазена. Ищцата не може да свие дясната ръка (в частност десния показалец) в юмручен захват и може да сгъва само частично десния показалец. След проведена физиотерапия движенията на десния показалец са до голяма стенен възстановени, но продължава болковият синдром в ставата между средната и основната фаланга и в крайната интерфалангеална става, както и повишената чувствителност на върха на пръста при допир. За период от около 2-2,5 месеца ищцата е била затруднена да извършва ежедневните домакински задължения, да поддържа лична хигиена и да се грижи за малкото си дете. Вещото лице сочи, че ищцата ще има затруднения при извършване на ежедневни домакински дейности и няма да може да изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи и фини хватателни движения на доминиращия десен горен крайник, за които е необходимо участието на десния показалец (или ще изпитва затруднения при такава дейност). Движенията на десния показалец няма да се възстановят в пълен обем.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са налице 3 основанията за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя при наличие на трудова злополука. При определяне на размера на обезщетението е отчел, че увреждането на работничката е трайно, тъй като хватателната функция на ръката е нарушена и няма да бъде възстановена напълно. Ищцата няма да може да изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи и фини хватателни движения на доминиращия горен крайник. Тя е претърпяла силни болки и страдания и е била в депресия. От съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното ниво на обществено икономическото развитие и благосъстояние към момента на настъпване на увреждането, а и с оглед продължителността на претърпените болки и страдания, справедливото обезщетение и според въззивния състав е в размер на 12 000 лв. Съдът е приел, че не са налице основания за намаляване на отговорността на работодателя поради допусната от работника груба небрежност. Отчел е, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представляват груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил. В тежест на работодателя е да докаже, извършването на такива действия от страна на пострадалия. В конкретния случай според съдебния състав не се доказва работничката да е действала при условията на груба небрежност при настъпване на трудовата злополука.

При краткия трудов стаж на ищцата и поставянето й да работи с машина, която е с повишен риск на опасност, при липса на доказателства за извършване на ежедневен инструктаж от работодателя за работа с конкретната машина (двете свидетелки по делото не твърдят да са видели провеждането на ежедневния инструктаж в деня на злополуката), не може да се приеме, че ищцата Р. е действала при съзнателно неспазване на правилата за работа с машината и при условията на груба небрежност при работата си, вследствие на което е претърпяла констатираната трудова злополука, и не са налице основанията за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първите четири въпроса обобщено са свързани с признаците на грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за намаляване на обезщетението. Въпросът е изяснен в практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора /напр. решение № 45/2021 г. по гр.д. № 1580/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 125/2016 г. по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІІ г.о./, като трайно се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.