Определение № 836 от 13.03.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2350/2024
- Вид
- Определение № 836
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57, ал. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 18, ал. 2, т. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 625 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 836 гр. София, 13.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове:
Десислава Добрева
Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002902350 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Х.а Маринова, съвместно упражняващи правомощията на синдик на “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), ЕИК 831184677, против решение № 334/22.05.2024 г. по в.т.д. № 559/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 15 състав, с което е потвърдено решение № 260130/19.03.2023 г. по т.д. № 1096/2017 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от синдика на банката против И. А. З., Г. П. Х., А. М. П. и Г. К. З. обективно съединени при условията на евентуалност искове за обезвреда на претърпените от “КТБ” АД имуществени вреди, причинени от ответниците в качеството им на бивши администратори на банката от неизпълнение на законовите, респ. договорните им задължения във връзка с договор за банков кредит от 30.05.2011 г., сключен м е ж д у “КТБ” АД и “Биокемикъл БГ” АД, и анексите към него №№ 1/24.06.2011 г., 2/19.02.2014 г., 3/27.03.2014 г. и 4/17.06.2014 г.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд за недоказване на настъпила за банката имуществена вреда, която стои в причинна връзка с конкретно установеното противоправно поведение на ответниците, тъй като по делото нямало данни какво е икономическото състояние на поемателя на задължението – “Кристал Химия Трейд” ЕООД, и д а л и с р е щ у това дружество са предприети от банката действия за принудително събиране на вземането, за да се заключи, че същото е несъбираемо. Поддържа се тезата, че е налице претърпяна вреда, тъй като след осребряването на вземането по процесния договор за кредит, като актив от масата на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) с Постановление за възлагане № 7-0060/02.02.2018 г. на ФГВБ, банката не е получила сума, равна на 1 претендирания размер на вредите. Подчертава се, че доказателства за наличие на имущество на кредитополучателя “Биокемикъл БГ” АД не са представени, вземането към същото е несъбираемо, от което следва и вредоносния за банката резултат. Изразява се несъгласие и с мотивите на въззивната инстанция, че не се установява причинно-следствена връзка между противоправните действия на ответниците и търсената вреда, тъй като “КТБ” АД (н.) не е предприела действия по събиране на вземанията си от кредитополучателя. Изтъква се, че в периода 20.06.2014 г. - 22.04.2015 г. банката е управлявана от квестори, назначени съгласно действащата редакция на ЗКИ и чиято дейност не е насочена към осребряване на активите на банката, съответно към незабавно пристъпване към образуване на съдебни производство срещу неизправните кредитополучатели, а на 30.05.2015 г. е подадена от банката молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на кредитополучателя. Излагат се доводи, че по делото се доказва, че причината, поради която кредиторът не е събрал дължимите по процесния договор за кредит главница и лихви в пълен размер, е сключването, разрешаването и изпълнението на кредитното съглашение при липса на учредени обезпечения, като до момента, до който ответниците са изпълнявали функциите си съобразно заеманите позиции, кредитополучателят не е бил в състояние да изпълни задълженията си към банката предвид големия им размер и липсата на учредени обезпечения. Развиват се подробни съображения за противоправните действия, респ. бездействия на всеки от ответниците. Според касатора, по делото са установени всички елементи от фактическия състав на иска, обосноваващи ангажиране имуществената отговорност на ответниците. Претендира се отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявените осъдителни искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:
1. “Доказването само на един от елементите на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, а именно доказването на настъпила имуществена вреда за несъстоятелната банка, достатъчен ли е за пораждането на специалната имуществена отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН на администраторите на банка?
Доказването на настъпила имуществена вреда за несъстоятелната банка определящо ли е за преценката относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка с тази вреда с твърдяното неизпълнение на задълженията на администраторите?”.
2. “Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал.3 ЗБН?”.
3. “Как се разпределя доказателствената тежест за доказване събираемостта или несъбираемостта на едно вземане по предявен иск с правно 2 основание чл. 57, ал. 3 ЗБН?”.
По трите въпроса се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.
3 ГПК.
4 . “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?”.
По това питане се твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 1/08.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянната такава решение № 222/06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 553/27.06.2013 г. по гр.д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 101/28.10.2016 г. по гр.д. № 853/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.
Ответниците по касация – Г. П. Х., Г. К. З. и И. А. З. възразяват по основателността на искането за касационна проверка и оспорват подадената жалба като неоснователна.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация А. М. П. не е подал отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ищцовата страна, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН, е приел, че съдебният акт е валиден и допустим. Споделил е изложените в неговите мотиви фактически констатации и правни изводи, към които е препратил на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите в жалбата е изложил собствени мотиви. В обжалваното решение решаващият състав е отбелязал, че основният въпрос, който касае пораждането на специалната имуществена отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН на администраторите на банката, е дали е настъпила имуществена вреда за банката, като от този елемент от фактическия състав зависи преценката относно останалите - дали твърдяното неизпълнение на задълженията на администраторите е в пряка причинна връзка с тази вреда.
3
Въззивният съд е акцентирал, че с исковата молба се твърди, че вредата се изразява в претърпени загуби от несъбрано вземане в размер на 15 169 354 евро – главница по договор за кредит, с която сума се е намаляло имуществото на банката, поради посочената несъбираемост. Пояснил е, че при отпускане на кредит имущественият актив на кредитора не намалява, защото предоставената в заем сума се трансформира в парично вземане към длъжника в същия размер, т.е. имуществото на кредитора остава същото, защото вземането е имуществен актив. Стойността на този актив се измерва с неговата събираемост - доброволно изпълнение или принудително такова. Ако вземането не може да се удовлетвори чрез способите на принудителното изпълнение (напр. поради липса на имущество на длъжника и третите лица, които отговарят за дълга), то е несъбираемо. Обезценява се, тъй като неговата номинална стойност не се покрива с реалната му стойност като актив, срещу който могат да се придобият реални парични средства. В тази хипотеза предоставената в заем парична сума представлява невъзвратим разход за кредитора, т.е. претърпяна загуба за него, а ако е частично събираемо – загубата за кредитора е частична. В обжалваното решение е посочено, че в случая ищецът твърди именно вреди поради несъбрана част от вземането от кредитополучателя “Биокемикъл БГ” АД, който съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ е заличен след осъществено производство по несъстоятелност.
Изтъкнато е, че няма данни обаче какво е икономическото състояние на поемателя на кредитното задължение - “Кристал Химия Трейд” ЕООД, и дали срещу това дружество са предприети действия по принудително събиране на вземането, във връзка с което е направен извод, че не се доказва вземането да е несъбираемо.
Въззивният съд е споделил и становището на първата инстанция, че не е налице причинна връзка между поведението на ответниците и настъпилите евентуални вредоносни последици. Счел е за доказано по делото, че просрочието по главницата е с начален период 23.09.2014 г., т.е. след като банката е поставена под особен надзор, предсрочната изискуемост е обявена през м. 11.2014 г., а едва през 2015 г. са били предприети действия против длъжника по кредита. Ответниците са били отстранени от длъжност, считано от 20.06.2014 г., и доколкото са установени вреди за банката, те са резултат от забавените и непредприети действия, включително против встъпилото в дълга дружество. При тези данни е преценил, че не може да се направи извод, че фактът на отпускането на кредита, без да се учредени всички договорени обезпечения, е довел до несъбираемост на вземанията.
По тези съображения въззивната инстанция е формирала извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН. Доколкото настъпилата вреда и причинната връзка между същата и поведението на ответниците се явяват елементи от фактическия състав и на евентуалните искове, решаващият състав е намерил и тези претенции за неоснователни.
4
Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.
Допускането на факултативна касационна проверка съгласно чл. 280, ал.
1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в горепосочената правна норма.
Поставеният от страната първи въпрос не е коректно зададен, тъй като не кореспондира с решаващите изводи на въззивната инстанция. Като е отделил като основен спорен въпрос за пораждането на специалната имуществена отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН на администраторите на банката настъпването на имуществена вреда за банката, апелативният съд не е отрекъл тежестта на останалите елементи от фактическия състав на иска. Така формулираното питане е извадено от цялостния контекст на въззивния съдебен акт и не съответства на решаващата воля на състава на САС. Поради това същият няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не покрива общото изискване за достъп до касационен контрол. Поради това безпредметно остава обсъждането на поддържания от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1802492-5af4-4fae-87fc-aa0de66fe408