Решение № 790 от 01.07.2020, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 790 01.07.2020г. гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: С. Х.

Прокурор: Христо Колев като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 677 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел

„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, против Решение № 144 от 05.02.2020г., постановено по НАХД № 5382 от 2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 437134-F460059/09.05.2019г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „КО-ВЪ-ДИ – В.И.К.” с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Касаторът твърди, че съдът е направил неправилен извод относно фактическата обстановка и приложимите законови разпоредби, поради което неправилно и незаконосъобразно е отменил наказателното постановление. Излага се хронология на фактите и се поддържа извод, че едноличният търговец е извършил вмененото му административно нарушение. Оспорва се още изводът на съда, според който липсата на разлика в касовата наличност. Иска се касационният състав да отмени решението на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

В съдебно заседание, касаторът – началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът по касация – ЕТ „КО-ВЪ-ДИ

– В.И.К.” се представлява от адвокат В.. Оспорва жалбата и иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Бургас било образувано по жалба на ЕТ „КО-ВЪ-ДИ– В.И.К.”, ЕИК ********* срещу наказателно постановление № 437134-F460059/09.05.2019г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на едноличния търговец, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства РС–Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която правилно е формулиран извод за незаконосъобразност на издаденото НП и същото е отменено изцяло.

С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас отменил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че в конкретния случай извършването на вмененото нарушение останало недоказано по делото. Съдът е извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е обсъдил релевантните факти и обстоятелства, посредством които е индивидуализирана процесната контролна покупка. Въз основа на този анализ е изградил обоснования правен извод за недоказаност на вмененото на търговеца нарушение, предпоставящ отмяната на НП, като незаконосъобразно. Изложените мотиви за липса на достатъчно доказателства за извършване на нарушението се споделят и от настоящия касационен състав, поради което и не следва да се преповтарят, а на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

От приетите по делото доказателство не се доказва тезата на актосъставителя и на наказващия орган, че касов бон не е издаден. При така установените факти и обстоятелства относно разликата между реалният час на проверката и времето, посочено в документите на фискалното устройство, като се вземат предвид особеностите и на техническото устройство за измерване на продаваната стока, може да се обоснове извода, че процесната покупка е отразена именно в касов бон за покупка на стойност 4.28 лева, а не за 3.70 лева. Още повече, че според отразеното в протокола за тази покупка е платена стойността на 4.70 лева /една банкнота с номинал 2 лева, една монета с номинал 2 лева, една монета от 50 ст. и една монета от 20 ст./. Не е логично, да се заплаща с парични средства с тези номинали, ако стойността на стоката е 3.70 лева, както твърди касатора. При положение, че са дадени монета и банкнота от по 2 лева /общо 4 лева/, което е повече от необходимата стойност, не е посочена причина за предаване на още две монети с посочените номинали. Дори в показанията на свидетеля Г. С. не се заявява с категоричност платената сума, защото свидетелят е заявил „около

3.70 лева“, а отделно от това е заявил пред съда, че той е извършил плащането само с монети, за разлика от отразеното по-горе от протокола, в което се сочи, че е платено и с една банкнота от 2 лева. Всъщност, най-силният аргумент да се приеме отчитане на покупката от монтираното на обекта ФУ е именно констатацията, че между касова и фактическата наличност разлики не са налице или по-точно не са налице такива разлики, които да подкрепят становището на проверяващите, че не е издаден касов бон. От информацията отразена в протокола за извършена проверка става ясно, че разчетената касова наличност 401.76 лева, а фактическата такава е 402 лева, т.е. разликата е само 24 стотинки. Очевидно е, че при тези констатации не намират опора в доказателствата доводите, че контролната покупка не е отразена в дневния финансов отчет, респективно за нея не е издаден касов бон. Видно от съставения опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката са описани всички заварени в наличност парични средства с номинали от 1 лева до 50 лева. Ако сумата от 3.70 лева, каквато се твърди, че е платена за закупуване на стоката не е издаден касов бон, би следвало да е налице разлика поне в този размер, доколкото се твърди, че „две-три“ минути след извършване на контролната покупка е извършена и проверка на обекта, а според показанията на свидетеля Г.С. „след мен като излязох, мисля, че нямаше други клиенти в магазина“. Правилно е отчетена от първостепенния съд разликата в реалното време и показателите на фискалното устройство, като от часът отразен в касовия бон е приспадната разликата от 1 час и 3 минути и така вместо отразеният в документа час „15.57“ на 05.12.2018г. съдът е обосновал извод, че реалният час на отразената в бона продажба е 14.54 часа. При положение, че безспорно е установено отклонението от реалното време в размер на 1 час и 3 минути напред, необосновано е становището на касатора, според което действителното време следва да „се измества в 16.06 минути“, както е описано в касационната жалба, защото ако реалният начален час на проверката е 15.03, а апаратът е с 1 час и 3 минути напред, т.е. показва 1 час и 3 минути напред във времето, от отразеният в касовия бон час следва да се извади 1 час и 3 минути, а не да се добавя, както се сочи в касационната жалба и така се получава аритметичният резултат до който правилно е достигнал и решаващият състав на съда.

Обобщено, подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, а решението на районният съд е правилно и законосъобразно, което обуславя потвърждаване на съдебния акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144 от 05.02.2020г., постановено по НАХД № 5382 от 2019г по описа на Районен съд– гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.