Решение № 503 от 16.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500793 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на "Д." ООД- гр.В.Търново чрез пълномощника му адвокат Б. Р. от САК въззивна жалба е решение № 874/19.07.2021 г. по гр.д. №831/2021 г. на ВТРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения по реда на чл.415, ал.4 ГПК срещу "А.с.Т."“ ЕООД-В.Търново, иск за установяване на претендирано на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД вземане за връщане на сумата 14 400 лева , получена с предназначение да изпълни функцията на част от възнаграждение по договор за проектиране № 16/02.06.2017 г. , който се твърди да е прекратен едностранно от ищецавъзложител поради неизпълнение, с молба за отмяна на решението и уважаване на иска в неговата цялост , с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие със събраните доказателства, довело до неточно прилагане на материалния закон за случая , поради това , че те са негодни да установят съгласно предвидения в договора начин, обстоятелства- показател за твърдяното му от ответника изпълнение.

Ответната страна чрез пълномощника си – адвокат Г. Н. от ВТАК е подала писмен отговор, съдържащ доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В с.з. пълномощниците на страните поддържат доводите си в полза на и срещу основателността на предявения иск.

1

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните, приема за установено и обосновава следните правни изводи :

По реда на чл. 422, ал.4 от ГПК е предявен иск за установяване на парично вземане, чиято правна квалификация според наведените в исковата молба твърдения се извежда от нормата на чл. 55, ал.1, пр.3-то ЗЗД.

Ищецът „Д.-2000“-ООД, със седалище и адрес на управление : с.Л., Община В.Т. , п.к.

.., местност „Т. дол“, ПИ 074015, с ЕИК ..., чрез пълномощника си Д. Д. от САК, твърди , че съгласно сключен на 21.04.2017 г. с ответника „ А. с.- Т.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.В.Т., ул.“М.“ № ..договор № 16 му е възложил да проектира следния обект : Заведение за хранене с паркинг и картинг писта в поземлен имот 074014 в землището на село Л., Община В.Търново, въз основа на техническо задание за проектиране –Приложение № 1, изготвено съвместно от страните – неразделна част от договора , което проектиране да се извърши в две фази : идеен проект и технически проект/ чл.1, ал.1, ал.2 е ал.3 на договора /, срещу възнаграждение в общ размер на 48 000 лева с включен ДДС / 40 000 лева без ДДС/, платимо на 4 части: 14 400 лева с ДДС в срок от 5 работни дни след подписване на договорния документ ; 14400 лева с ДДС в срок от 5 работни дни след одобряване на фаза“Идеен проект“; 14400 лева с ДДС в срок от 5 работни дни от предаването на пълната документация и подписване на приемо – предавателен протокол за приемане на проекта и 4800 лева с ДДС – при издаване на разрешение за строеж от Община Велико Търново/чл.8, ал.4 от договора/. Направени са две плащания по 14 400 лева : на 21.04.2017 г. в деня на сключване на договора и на 05.06.2017 г. по издадена от ответника фактура № 25/02.06.2017 г. с посочено в нея основание „ аванс по договор № 16/21.04.2017 г.“

Ответникът не изпълнил задължението си да изработи както частично, така и изцяло проекта , като показател за това неизпълнение е обстоятелството , че не е предал никаква документация, съставляваща идейната и работната му фаза .

Затова поради изтеклото време и отпадане на интереса от реалното изпълнение , с нотариална покана рег.№ 2255, том 1, акт № 124/27.10.2020 г. на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 430, с район на действие ВТРС/ връчена на 28.10.2020 г./ същият е уведомен, че договора се счита прекратен от датата на получаването й, като в 5 дневен срок следва да възстанови платените суми.

Сумата 14 400 лева , платена на 05.06.2017 г. не е възстановена , търсена е по реда на чл. 410, ал.1, т.1 ГПК , но поради подаденото срещу заповедта за изпълнение възражение, ищецът моли съдът да установи по реда на чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземането, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 01.02.2021 г. , както и да осъди ответника да му заплати направените по производството разноски.

Ответникът „А. С.-Т.“ЕООД, гр. В. Т., чрез пълномощника си адвокат Г. Н. от ВТАК оспорва иска с възражения , чието градиво са следните обстоятелства : 1/ ищецът – възложител не е изпълнил задълженията си да му предостави техническо задание за проектиране, съдържащо основните му изисквания / чл.2, ал.1 от договора / , както и изходни данни и документите , необходими за изработването и одобряването на проекта/ чл.12, ал.3 от договора /- предпоставка за изпълнението на възложената работа / техническото задание не било изработено понеже инвестиционното намерение на ищеца включвало и закупуване и обединяване ПИ 074014 със съседния му ПИ 0740012, което не е сторено/; 2/ независимо от това на основата на устните му указания е изработен идейния проект , който му е представен , но след поискани от него преработки/ промени, в края на май той устно заявил , че окончателния му вариант го удовлетворява и затова заплатил втората част на възнаграждението в резултат на издадената фактура; 3/ одобреният от управителя на дружеството ищец идеен проект част „архитектура“ , окомплектован с части 2

„строителни конструкции и вертикална планировка“ / които не влизат в него съгласно чл.1, ал.2 на договора / му е предаден в началото на юли 2017 г., но продължаването на работата станало невъзможно без предоставяне на документи за собственост , виза за проектиране , предварителни договори с експлоатационните дружества и съгласувани скици; 4/ впоследствие той го уведомил/ проектанта/ , че променил инвестиционните си намерения и да не се занимава повече с проектирането на обекта по договора, а между „К. Е.“ ЕООД – с.Л., на чието дружество е също управител, и „А. с.-Т.“ ЕООД, гр. В. Т. на 27.10.2017 г. бил сключен нов договор за проектиране на друг обект .

Спорен по делото е основния въпрос: изпълнил ли е ответникът – проектант задължението си да изработи идейния проект по смисъла на чл.1, ал.2 на договора/ който факт е уговорен да бъде основание за плащането на втората част от възнаграждението / и съответно да предаде на ищеца- възложител документацията, съставляваща го или не ?

Отговорът му предпоставя правилността на извода дали в полза на ищеца е породено правото да развали договора в хипотезата на чл. 87, ал.2, пр.2-ро ЗЗД в какъвто смисъл е изявлението му в исковата молба/ „поради неизпълнението и предвид прекомерната забава "Д." ООД не е имало правен интерес от реалното изпълнение на договора“/ Всички други факти/ обстоятелства – предмет на наведените в исковата молба и писмения й отговор твърдения , описани по горе, са безспорни , признати/ пряко и подразбираемо/ и установени по смисъла на чл. 154, ал.1 ГПК с представените писмени доказателства и отчасти със свидетелските показания , поради което въззивният съд възприемайки констатациите им в мотивната част на обжалваното решение препраща към тях , без да е нужно преповтарянето им – чл.272 ГПК.

Отговорът на повдигнатия според предметния обхват на жалбата и отговорът й доказателствен въпрос е положителен .

Изпълнението на договора за проектиране , притежаващ типичните признаци на изработката / чл.258 ЗЗД/ е започнало и е преустановено в момент веднага след изготвянето на част Строителни конструкции и част Вертикална планировка от проектната документация на фаза „Технически проект“ на обекта / чл.1, ал.3 /. Този факт е убедително установен с доказателствения език на следните логически свързани обстоятелства :

Ищецът е заплатил втората част от уговореното възнаграждение. Въпросното плащане, въпреки посоченото във фактурата основание „ аванс“ е противно на здравия разум да се прави без към момента ответникът- проектант да е извършил каквато и да било част от възложената му работа и без възложителят да е запознат с нея и съответно да не е удовлетворен от съдържанието и качеството й .

Това е умозрително така , защото още при сключването на договора / 21.04.2017г. /, той вече е платил първата част от възнаграждението , изрично уговорена да има предназначението на „аванс“ и няма никакво логическо оправдание да извършва плащането на още един „аванс“ , без да е започнала, приключила и одобрена работата по изготвянето на идейната фаза на проекта , включваща архитектурните чертежи/ или поне да е почти напълно изготвена /, тъй-като би поел риск от евентуално неизпълнение, неточно или лошо изпълнение или настъпване на обстоятелства, които обективно биха породили невъзможност за изпълнение.

Щом е платена още една сума от 14 400 лева , значи плащането е било дължимо – аргумент от чл.8, ал.3 на договора, а задължението възниква когато работата е извършена и одобрена – чл. 266, ал.1 ЗЗД. Логически правдоподобно е да се предполага , че щом едно лице върши плащане знае за какво го прави и го прави на основание съответно на неговата воля и тази на получилия го , т.е. според тяхна уговорка , т.е. осмислило е значението и последиците му , защото никой нормален човек не плаща просто ей-така без 3 смислена причина / трезв волеви мотив/, освен ако не е престъпно принуден от някого да го направи или го е направил в несвястно за момента или заблудено състояние на психиката/ ума/ .

Документацията в книжна битност , включваща идейния проект ,заедно със част Строителни конструкции и част Вертикална планировка на фаза „Технически проект“ на обекта е факт/ представена е по делото/.

Безспорно обстоятелство е, че тя се счита да му е предадена по реда на чл.50, ал.2 ГПК във връзка с изпратения му от ответника отговор рег.№ 2330, т.1 , № 127/04.11.2020 г. на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 430, с район на действие ВТРС на нотариалната покана рег.№ 2255, том 1, акт № 124/27.10.2020 г. на същия нотариус / връчена на 28.10.2020 г./

Макар и да няма положени от името на ищеца – възложител подписи върху архитектурните и други чертежи/ планове , предвиден в договора с функция на доказателство за направено изявление за одобряването на идейния проект / чл.2, ал.4 /, този факт не губи значението да е изпълнителен резултат на първата фаза на възложената работа. Същият категорично не попада под забраната на чл.164, ал.1, т. 5 ГПК / както неоснователно възразява страната жалбоподател/, нито под забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК да се установява със свидетели. Това е така ,защото само ново съглашение/ нов юридически факт/ по смисъла на чл.8, ал.1, вр. с 20а, ал.2 ЗЗД може да доведе до изменение на писмено сключения договор/ да въведе някое ново право и/или задължение или да преобразува съдържанието на вече съществуващо /, а не изпълнението на някакво задължение , като за доказването му законът не изисква писмен акт. Тук понятието „ закон“/ употребено в текста на чл.164, ал.1, т.3 ГПК/ съвсем категорично не съвпада с понятието „договор“, а съвпада с определението му дадено в чл.3, ал.1 на ЗНА. Макар и ненужното / защото прокламира нещо ясно от 220 години насам/ правило на чл.20а, ал.1 ЗЗД напълно объркващо/ за тълкуването/ да казва, че „ договорите имат силата на закон за онези които са ги сключили“, всъщност не казва нищо повече от това , че те задължително обвързват страните. Процесуалната норма е разбира се повелителна и не може да бъде допълвана или преодолявана с диспозитивна от обективното материално облигационно право.

По реда на чл. 143, ал.3 ГПК няма направени възражения, отричащи съответствието на съдържанието на проектната документация с изискуемото по смисъла на чл.1, ал.2 на договора , вр. с чл. 261, ал.1 ЗЗД.