Решение № 14 от 24.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав П. Георгиев

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20215000500234 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260156 от 04.02.2021 г. по гр.д. № 111/2020 г. по описа на Окръжен съд – П. е обявен за нищожен, поради противоречие с добрите нрави нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на дълг № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/2019 г. на Нотариус Е.Н., рег. № ***, район на действие РС – А. и с вх. Рег.№ **** от 08.11.2019 г., акт № ***, том **, дело 2926/2019 г. на Слу жба по вписванията при РС – А . , по силата на който нотариален акт „М.-Х.“ ООД, ЕИК ********** е прехвърлило на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *********** по КККР на град А., кв.

„Д.В.“, община А., област П., местност „С.п.“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, категория на земята: 3-трета, стар номер по предходен план: ******, при съседи: имот № *********, имот № **********, имот № ***********, имот № **********, имот № **********, имот № ***********, ведно с всички подобрения и приращения в имота, като „О.“ 1

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. А., ул. „И.“ № ** е осъдено да заплати на „М.-Х.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. А., ул. „Ц.И.А.**“ № ***, бл.**, секция **, сумата от 12216,12 лева, представляваща разноски за производството по гр. дело № 111/ 2020г. по описа на Окръжен съд- П..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „О.“ ЕООД с ЕИК – ********* с управител Т.Т. с ЕГН – ********** чрез пълномощника му адв. А.П., като е обжалвал същото чрез въззивна жалба вх.

№ 266685/23.02.2021 г. Излага доводи за неправилност на решението и за противоречие с материалния закон. Смята, че при решаване на делото следва да се тълкува волята на страните, да се изяснят действителните им отношения, да се отчете целта на договора. Не претендира разноски пред въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата „М.-Х.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. А., ул. „Ц.И.А.**“ № ***, бл.**, секция ** чрез пълномощника си адв. А.К. е представил писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят направените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, страна по делото срещу неблагоприятно за нея решение и по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявения от „М.-Х.“ ООД, ЕИК ********** против „О.“ ЕООД с ЕИК – ********* иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД, с който се иска обявяване на нищожност, поради противоречие с добрите нрави договор между страните, с който ищецът е прехвърлил на ответника собственост върху недвижим имот с идентификатор № *********** срещу погасяване на дълг, който договор е обективиран в нотариален акт с вх. Рег. № **** от 08.11.2019 г., акт № ***, том **, дело 2926/2019 г. на Слу жба по вписванията при РС – А.. Сочи се, че 2 дългът, заради който е прехвърлен имота е създаден фиктивно от съдружника и управител на дружеството Т.Т. с цел лично облагодетелстване.

Правилно окръжният съд е установил фактите по делото с оглед събраните доказателства.

През 2019 г. и към момента на атакуваната сделка съдружници и управители в „М.-Х.“ ООД са три лица – Д.А., М.Т. и Т.Т.. Тримата представляват дружеството заедно и поотделно. Основната дейност на дружеството е продажба, монтаж и сервизно обслужване на хидравлични чукове, които се внасят от чужбина. Дружеството няма възможности за собствено производство.

На 24.04.2019 г. е сключен договор за изработка между „М.-Х.“ ООД като изпълнител и „ТГ Я.М.С.Т.Л.Ш.“ – дружество с № ******* по търговския регистър, регистрирано в И., Р.Т., представлявано от А.Ф. – като възложител. Дружеството-изпълнител се представлява само от управителя и съдружник Т.Т.. С този договор изпълнителят се задължава да изработи на свой риск в срок да 15.07.2019 г. 25 броя хидравлични чукове на стойност 55000 лева без ДДС или общо 1650000 лева с ДДС. Предвидена е в договора неустойка при пълно неизпълнение на възложената работа в размер на 1% на всеки просрочен ден от пълната цена на договора. Т.Т. не уведомява никой от дружеството – нито съдружниците, нито персонала. В условията на липса на производствен капацитет и липса на знание от всички останали в дружеството, към 15.07.2019 г. договорът не се изпълнява от „М.-Х.“ ООД.

От следващия ден започва да се начислява договорна неустойка в полза на възложителя.

На 29.08.2019 г. между „М.-Х.“ ООД, представлявано само от Т.Т. и „ТГ Я.М.С.Т.Л.Ш.“, представлявано от А.Ф. се сключва споразумение, с което се констатира неизпълнението на договора за изработка от 15.07.2019 г.

Страните се споразумяват относно размера на дължимата от изпълнителя на възложителя неустойка, която се определя на 700000 лева, като „М.-Х.“ ООД се задължава да заплати същата в срок от седем дни от сключване на споразумението. Подписите под това споразумение се заверяват нотариално.

Представляващият Т.Т. не уведомява никой в представляваното дружество за 3 това си действие.

На 13.09.2019 г., поради неизпълнение на задължението за плащане на неустойка, по ч.гр.д. 1896/2019 г. по описа на Районен съд – А. е издадена Заповед № 1030 за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, а на 16.09.2019 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ТГ Я.М.С.Т.Л.Ш.“ против „М.-Х.“ ООД за сумата от 700000 лева от главница.

Образувано е изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ Х.С. – П., като поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника „М.-Х.“ ООД чрез управителя Т.Т., без да бъдат уведомени останалите съдружници, управители и персонал на дружеството. Тези факти и обстоятелства се установяват от част от приложените писмени доказателства – нотариални актове, писмени доказателства, разпит на свидетели, както и липсата на спор за тях между страните. На листове от 111 до 121 от първоинстанционното дело са приложени редица относими документи в препис, но които не са заверени от представилата ги страна и ето защо не следва да бъдат обсъждани.

Видно от показанията на св. Мюмюн в края на месец октомври 2019 г. в „М.-Х.“ ООД се получава съобщение за наложен запор на банковата сметка от ЧСИ.

На 06.11.2019 г. с договор за цесия „ТГ Я.М.С.Т.Л.Ш.“ е прехвърлило вземанията си срещу „М.-Х.“ ООД на същия управител и съдружник, с който е сключвало договори до момента, но вече в качеството му на физическо лице за сумата от 37420 лева, платима в тримесечен срок от датата, на която цесионерът се е удовлетворил изцяло. Договорът е заверен нотариално под № ****/06.11.219 г. на Нотариус Е.Н. - А.

На 06.11.2019 г. се сключва споразумение между тримата съдружника и управители на „М.-Х.“ ООД – Т.Т., М.Т. и Д.А. от една страна и от друга – представляващия „ТГ Я.М.С.Т.Л.Ш.“ – А.Т.Ф., с което се констатира прехвърлянето на вземането към Т.Т., като се споразумяват в изпълнение на задължението си дружеството да прехвърли собствеността на недвижими имот с идентификатор № ***********.

На 08.11.2019 г. хронологично се извършват следните правни действия 4 чрез създаване на документи, заверени нотариално от Нотариус Е.Н. със съответните последвателни регистрационни номера: с договор за цесия (рег.

№ ****) Т.Т. прехвърля вземането си срещу „М.-Х.“ ООД на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, в която той е едноличен собственик и управител за сумата от 100000 лева, платима в тримесечен срок от датата, в която цесионерът се удовлетвори изцяло. Заверява се под № **** (подписи и съдържание) протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „М.-Х.“ ООД, с което се дава съгласие дружеството да прехвърли собствеността на имота си, с което ще погаси част от дълга си към „О.“ ЕООД в размер на 454840.62 лева. Изповядва се прехвърлянето на имота чрез нотариален акт с пореден рег.№ ****. С договор за дарение, нотариално заверен под № **** Т.Т. прехвърля на останалите съдружници своите дялове в „М.-Х.“ ООД.

С нотариален акт от 17.01.2020 г. „О.“ ЕООД е прехвърлило имот с идентификатор № *********** на трето лице.

По делото е прието заключение на вещо лице за цената на имота – 144596 лева. В допълнително заключение след оглед на място пазарната стойност на имота е посочена като 707600 лева, а подобренията – 132100 лева.

Правният анализ при така установената фактическа обстановка, води до извод, че при сключване на договора за изработка от 24.04.2019 г. е налице явно несъответствие между изразената и обективирана воля в изявленията на страните по договора от една страна и от друга - обективната невъзможност да бъде изпълнено задължението от изпълнителя, за което договарящите са имали представа. Информация за липсата на капацитет на дружествотоизпълнител е имал представляващия го - Т.Т., а за знанието на представителя на възложителя се съди от последващите му действия по търсене на неустойка и продажба на вземането на изключително занижена цена и отложено плащане под условие.

Не се установи Т.Т. като съдружник и управител в „М.-Х.“ ООД да е изпълнил задълженията си да осведомява останалите си съдружници за хода на дружествените дела, да оказва съдействие за осъществяване на позитивната и печеливша дейност на дружеството, не е извършил действия по 5 отразяване на действията си в търговските книги, както и редица други свои задължения съгласно ТЗ и ЗЗД. Налице е нарушаване на основния принцип за отношенията между представителя – Т.Т. и представляваното от него дружество, а именно да се действа в интерес на представлявания, като имуществената отговорност за причинени вреди може да се реализира на друго основания.

Решаващо при произнасянето от настоящия съдебен състав е поведението на представителите на „М.-Х.“ ООД след узнаване на наличието издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1896/2019 г. на Районен съд – А..

Процесуалният път на защита с оглед спецификата на заповедното производство и при формално преклудирана възможност за възражение е предвиден по реда на чл. 424, респ. чл. 423 от ГПК. Редно е при така изяснените и за тях факти останалите съдружници и управители в дружеството-изпълнител да се насочат към атакуване на причината в условията на вече проведено заповедно производство с влязъл в сила съдебен акт, а именно – договорът за изработка чрез процесуалните способи на заповедното производство. Т.е. да бъде оборена законовата презумпция, че вземането е безспорно (Опр. № 318/09.07.2019 г. по ч.гр.д. 2108/2019 г. на IV г.о. на ВКС ). Като не са използвали тези процесуални средства за оспорване на вземането, заповедта за изпълнение на същото е стабилизирана и посредством нея по обвързващ страните и частните им правоприемници начин е съдебно признато съществуването му. В този смисъл твърдението на ищеца атакуваният договор да е сключен за изпълнение на фиктивно създаден дълг, т.е. несъществуващ такъв, е преклудирано.

По делото са налице писмени доказателства, че „М.-Х.“ ООД, в лицето на останалите двама съдружника и управители – Д.А., М.Т., показва пълно съгласие с така установения дълг, приемане на задълженията по договора за изработка, както и последващото развитие на облигационното отношение.

Съдружниците са се съгласили, подписали са споразумение на 06.11.2019 г., провели са Общо събрание на съдружниците на 08.11.2019 г., приели са извършените цесии и са прехвърлили доброволно собствеността на недвижимия имот. Всички тези действия са извършени пред нотариус и няма никакви индикации, че върху волята им за това е въздействано по неправомерен начин. Налице е произнасяне на съд в заповедно производство, 6 чиито актове са стабилизирани към момента на нотариалната сделка и представляват годен изпълнителен титул.