Решение № 8416 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8416 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110101494 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ******, чрез адв. К. С., член на САК, със съдебен адрес: *****, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Светослав Николов Николов и Наталия Миткова Лозанова, обективно съединени при условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** от 13.11.2024 г., както и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 330,74 евро, представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК, като платена по нищожен Договор за потребителски кредит № ***** от 13.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 13.11.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****, при следните условия: сума по кредита – 4000 лв., период на кредита (месеци) – 36, с размер на погасителната вноска 243,48 лв. годишен лихвен процент 41 %, дължима сума по кредита, включваща главници и лихва – 6988,91 лв., ГПР 49,21 . Съгласно договора за кредит ищецът закупил и допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение в размер на1800 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, за който дължи възнаграждение в размер на 3160 лв., които възнаграждения са разсрочени за срока на договора с размер на месечната вноска 137,78 лв. Излага доводи, че клаузите, предвиждащи задължение на потребителя за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни клаузи, поради което договорът за кредит е недействителен. Сочи също така, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ по съществото си не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а са такива, свързани с управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира 1 възнаграждения за тези услуги съгласно чл. 10а, ал. 2 ГПК. Аргументира, че доколкото възнаграждението за допълнителните услуги в общ размер на 4960 лв. надвишава размера на отпуснатия кредит (4000 лв.), то тези клаузи нарушават принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения.

Поддържа, че с уговарянето на възнаграждения за допълнителните услуги кредиторът заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която размерът на ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва. Наред с това поддържа, че в обявения в договора за кредит ГПР не са включени разходите за възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, като аргументира, че същите, доколкото са разходи, пряко свързани с договора за кредит и предварително известни на кредитора, то следва да бъдат включени при изчисляване размера на ГПР. Сочи, че след като е посочен неточен размер на ГПР следва да се счита, че договорът е изцяло недействителен и кредитът е освободен от лихви и разноски. Поддържа, че за погасяването на задълженията си по договора за кредит е заплатил сумата от 4646,88 лв. или 2375,91 евро (14 вноски всяка по 331,92 лв.), като предвид нищожността на договора, дължи връщане само на чистата главница и доколкото е налице плащане, надхвърлящо размера на главницата в размер на 646,88 лв. или 330,74 евро счита, че същото се явява платено без основание и подлежи на връщане. При тези твърдения предявява иск за прогласяване на договора за кредит, поради противоречието му със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и евентуално поради това, че в същия се съдържат неравноправни клаузи. Предявява и осъдителен иск за заплащане на сумата от 330,74 евро, представляваща платена по нищожен договор сума, надхвърляща размера на предоставената главница. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание, както и, че ищецът заплатил сума над главница в размер на 163,35 евро. Оспорва плащането до пълния претендиран размер. Излага съображения, че уговорената лихва не противоречи на добрите нрави, позовавайки се на свободата на принципа на свободно договаряне. Същевременно сочи, че възнаградителна лихва не е мораторна такава, поради което за определянето й не намира приложение ПМС № 72/08.04.1994 г. Счита, че ако бъде прогласена за нищожна клаузата за възнаградителната лихва, то приложение следва да намери чл. 26, ал. 4 ЗЗД и възнаградителният лихвен процент да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва. Излага подробни съображения, че договорът за протребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, като се твърди, че в договора и общите условия изрично било посочено, че ГПР съдържа размера на лихвата и са взети предвид допусканията, използвани при изчислението му. Счита, че възнаграждението за допълнителните услуги не следва да намира отражение при изчислението на ГПР, тъй като същите не били задължителни, респективно не са задължително условие за отпускане за кредита. Оспорва също така, че с уговарянето на възнаграждения за допълнителни услуги се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.

4 ЗПК, като излага подробни съображения, че тези услуги не са пряк разход по кредита и не следва да бъдат включвани при изчислението на ГПР. Поддържа, че дори да се приеме, че възнагражденията следва да се включат при изчислението на ГПР, то нарушението не е толкова съществено, че да води до недействителност на договора.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предвид липсата на спор между страните, съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, че между тях е 2 сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 13.11.2024 г. в размер на 4000 лв., и в който договор е предвидено, че кредитополучателят се възползва от допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи допълнително възнаграждение в размер на 1800 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, за която дължи допълнително възнаграждение в размер на 3160 лв.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** от 13.11.2024 г., от който се установява неговото съдържание, в това число конкретните условия, а именно: сума на кредита 4000 лв., срок за връщане 36 месеца, размер на месечна вноска 194,14 лв., ГПР 49,21 %, годишен лихвен процент 41,00 % и общ размер на плащанията 6988,91 лв.

В договора е отразено и обстоятелството, че кредитополучателят е поискал допълнителни услуги „Фаст“ с дължимо възнаграждение 1800 лв. и „Флекси“ с дължимо възнаграждение 3160 лв., които възнаграждения се дължат на равни месечни вноски с размер на по 137,78 лв. Общият размер на всички плащания заедно с възнагражденията по допълнителните услуги е в размер на 11948,91 лв.

Към договора за кредит е изготвен погасителен план, в който са отразени дължимите погасителни вноски и вноските за допълнителни услуги.

По делото са представени общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит.

Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, според който общата дължима сума, включваща общия размер на кредита, заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита, е в размер на 6988,91 лв., при лихва 41,00 % и ГПР 49,21 %.

Към договора е изготвена Допълнителна преддоговорна информация относно допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, според която общата сума по кредита заедно с възнагражденията по допълнителните услуги е в размер на 11948,91 лв.

На л. 23 – 30 са приложени разписки за погасяване на кредита, видно от които ищецът е погасил сума в общ размер на 4319,96 лв., формирани от 13 вноски по 331,92 лв. и една вноска в размер на 5,00 лв.

По делото е представено и извлечение по сметка към договора за кредит, в което са отразени плащания в общ размер на 2208,69 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен, а именно, че страните са били обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла 3 на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание, лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в правоотношението - кредиторът.

Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен промит на съдържанието.

В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, поради което в тази хипотеза не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал.