Определение № 287 от 08.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20265001000290 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 130 от ГПК.

С определение № 689 от 13.05.2026 година, постановено по т. дело № 303/2026 година на Окръжен съд – Пловдив, е върната подадената на основание чл. 422 ГПК искова молба от „Братя Неделеви“ ЕООД, ЕИК 160084452, чрез пълномощника адв. Ц. К., за установяване, че Община Родопи град Пловдив, ЕИК 000472200, дължи на ищеца сумата от 127 111,26 лв., представляваща главница по сключен неформален договор за доставка и продажба на хранителни стоки на общински детски градини, ведно със законната лихва за период от 17.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 568,03 лв., представляваща законна лихва, считано от деня на доставката до 17.09.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512 / 2025 г. по описа на РС – Кула и е прекратено производството по т.д. № 303/2026 г. по описа на ОС – Пловдив.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца 1

„Братя Неделеви“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Ц. К., с оплакване за незаконосъобразност и с искане за отмяната му и връщане на делото на Окръжен съд – Пловдив за по-нататъшното му разглеждане.

Оспорени са мотивите, с които е прекратено производството по делото.

Поддържа се, че в случая липсва сключен договор с Общината в изискващата се от закона писмена форма, а има множество обективно съединени претенции за доставки на стоки на социални заведения и детски градини, чийто предмет е посочен във фактурите, представени в заповедното производство. Според частния жалбоподател няма разминаване между предмета на заповедното и исковото производство. Касаело се за работа с делегиран бюджет, при която плащането се осъществявало от Общината, но доставката на хранителни стоки се извършвала на отделни детски градини и социални служби по тяхна заявка.

Срещу частната жалба не е подаден писмен отговор от ответника по иска Община Родопи, поради прекратяване на производството преди да му бъде връчен препис от исковата молба.

Съдът, като прецени доводите на частния жалбоподател доказателствата по делото, приема следното: и

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на делото в хипотезата на чл. 130 от ГПК – недопустимост на предявения иск, което е преграждащо развитието на производството и подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК.

При подаване на частната жалба е спазен предвиденият в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

По т. дело № 303/2026 година на Окръжен съд – Пловдив е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника Община Родопи съществуването на вземания на ищеца „Братя Неделеви“ ООД за сумата от общо 127111,26 лева / или 64990,96 евро/ главница, ведно със законната лихва от 17.09.2025 година /подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1568,03 лева – законна лихва за минал период, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 512/2025 година на Районен съд – град Кула.

2

От първоначалната искова молба и молбите за отстраняване на нередовности в нея е видно, че исковите суми са формирани като сбор от сумите по 642 брой фактури за доставка на хранителни стоки, по които „Братя Неделеви“ ООД е доставчик, а Община Родопи - клиент. Уточнено е, че заявките са правени и хранителните стоки са доставяни на изброени от ищеца детски градини и социални заведения /19 на брой/. Твърди се, че между ищеца и Община Родопи е имало сключен писмен договор за осъществяване на такива доставки, чийто срок е изтекъл. След изтичането на срока, по уговорка с К. на Общината, ищецът продължил да доставя хранителни стоки на детските и социални заведения по техни заявки, за което били издадени процесните фактури. По тях липсвало плащане, като от Община Родопи заявили на ищеца, че за да платят, е необходимо да се снабди с изпълнителен лист, какъвто бил издаден въз основа на заповедта за изпълнение по посоченото ч.гр. дело на Районен съд – Кула.

Въззивният съд не споделя мотивите, с които първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 130 от ГПК, по следните съображения:

На първо място е приета от ОС недопустимост на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК поради липса на правен интерес от установяване на вземане, за което издадената заповед за изпълнение е в нарушение на чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК и в този смисъл е извън правораздавателната власт на съда. Първоинстанционният съд, позовавайки се на изложените от ищеца обстоятелства за наличието на неформален договор с Община Родопи, въз основа на който са извършени доставките по процесните фактури на обща стойност 127 111,26 лева, е приел, че е нарушено изискването за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземания за парични суми или за заместими вещи само когато искът е подсъден на районния съд, като в случая ставало дума за иск, подсъден на Окръжния съд.

Поради това издадената заповед била извън правораздавателната власт на съда, не можела да породи правни последици и да е годно изпълнително основание, респ. липсвал правен интерес от установяване на вземането, за което е издадена.

Тези изводи не се споделят от въззивния съд. За ищеца, който претендира, че има вземане от ответника Община Родопи, е налице правен 3 интерес от установяването му. В правния мир съществува издадена заповед за изпълнение за това вземане, което е безспорно обстоятелство. Дори заповедта за изпълнение да е издадена в нарушение на законови изисквания, в частност на това по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, тя съществува. Посоченото нарушение е на процесуални изисквания за издаване на заповедта за изпълнение, свързано е с евентуалната й недопустимост и следва да бъде установено в исковия процес по чл. 422 от ГПК, който е продължение на заповедното производство. Не се касае за липса на правораздавателна власт на Районния съд, доколкото именно той е овластен да издава заповеди за изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК.

Следва да се посочи, че по принцип при липса на правораздавателна власт съществуващият в правния мир съдебен акт би бил нищожен, като прогласяването на нищожността му би следвало да стане по съдебен ред. Не може да се приеме липса на правен интерес, респ. недопустимост на иска за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение, преди същата да е прогласена за нищожна.

Въззивният съд не споделя и второто основание, на което е прекратено производството по делото. Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.

422 от ГПК е недопустим поради липса на тъждество между заявените претенции в заповедното и исковото производство. Според него имало противоречие между обстоятелствата, на които се основават претенциите в двете производства – заповедно и исково. В заповедното производство се твърдяло сключване на отделни договори за доставка на стоки с представители на детски и социални заведения на територията на Община Родопи, които са на бюджетна издръжка, а в исковото - сключване на устен договор с К. на Общината за продължаване на доставките след изтичане срока на договора, сключен след проведена обществена поръчка. Ставало дума за различие в предмета на двете производства, в основанието за възникване на вземането и в страните по възникналите договорни отношения.

Съгласно законовата уредба, искът по чл. 422 от ГПК е своеобразно продължение на заповедното производство и се предявява за установяване съществуването на заявеното в заповедното производство вземане, индивидуализирано по вид, страни, размер и основание за възникване.

Произнасянето на съда при предявен иск по чл. 422 от ГПК е за съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, за 4 което е издадена заповед за изпълнение. То е индивидуализирано в заявлението, с което е сезиран заповедният съд, имащо съдържанието на искова молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК, към която разпоредба препраща чл.

410, ал. 2 от ГПК. В този смисъл, преценявайки редовността на исковата молба, с която е сезиран, съдът следва да съобрази съдържанието на заявлението по чл. 410 от ГПК и издадената заповед за изпълнение и евентуално да даде указания за отстраняване на разминаванията на обстоятелствената част и петитума на исковата молба по чл. 422 от ГПК с тези по заявлението по чл. 410 от ГПК, при констатации за наличие на такива.

По изложените съображения въззивният съд намира, че не са налице основания за прекратяване на производството по делото. Прекратителното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия съобразно изложените мотиви в настоящото определение.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 689 от 13.05.2026 година, постановено по т. дело № 303/2026 година на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната подадената на основание чл. 422 ГПК искова молба от „Братя Неделеви“ ЕООД, ЕИК 160084452, чрез пълномощника адв. Ц. К., за установяване, че Община Родопи град Пловдив, ЕИК 000472200, дължи на ищеца сумата от 127 111,26 лв., представляваща главница по сключен неформален договор за доставка и продажба на хранителни стоки на общински детски градини, ведно със законната лихва от 17.09.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 568,03 лв., представляваща законна лихва, считано от деня на доставката до 17.09.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512 / 2025 г. по описа на РС – Кула и е прекратено производството по делото.

5

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за по-нататъшното му разглеждане.

Определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6