Разпореждане № 1463 от 09.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1463 гр. Благоевград, 09.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210100449 по описа за 2026 година

Производството по настоящото ч.гр.д.№449/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по заявление на „А... - изпълнителен директор, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ю. Ф. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Ха. за следните суми:

- сумата от 1433.03 евро /хиляда четиристотин тридесет и три евро и три евроцента/ - представляваща неплатена главница за периода от 05.12.2023 година до 15.10.2025 година по Договор за потребителски кредит № 7053211090 от 06.10.2021г., сключен между „Т. като на 24.02.2025 година е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 24.02.2025 година, по силата на което вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Т.ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 20.02.2026г. до окончателното погасяване;

-сумата от 571.26 евро /петстотин седемдесет и едно евро и двадесет и шест евроцента/ - представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2023г. до 15.10.2025г.;

-сумата от 443,47 евро /четиристотин четиридесет и три евро и четиридесет и седем евроцента/ - мораторна лихва за периода от 06.12.2023г. до 20.02.2026г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Съдът с Разпореждане №1317/04.03.2026г. е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е депозирал молба с вх.№5083/27.02.2026г., с която уточнява, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит преди цедиране на вземането в размер на 1248,43 лева, евровата равностойност на 638,31 евро.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения: Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът 1 е подсъден на районния съд.

В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е отпуснал на кредитополучателя Ю. Ф. С потребителски кредит в размер на 3000 лева, застрахователни премии в размер общо на 1051,19 лева, или общ размер на кредита 4051,19 лева, при уговорен годишен лихвен процент – 48,85 %, ГПР – 41,12%, обща сума, дължима по потребителя – 8313,64 лева. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл.7 от договора за кредит, общият размер на кредита от 4051,19 лева включва главницата от 3000 лева и 1051,19 лева - застрахователни услуги, които са включени в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът - потребител получава като чиста стойност на кредита 3000 лева (чл.7 от договора), а към това плаща още 1051,19 лева - застрахователни услуги. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 4051,19 лева, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница /получена от длъжника сума/ и застрахователните услуги.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа на ясен и разбираем език годишният процент на разходите на кредита /ГПР/. В случая съдът констатира, че вместо дължимата застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по кредита, същата е посочена като част от олихвяемата главница по договора, като по този начин посоченият ГПР е начислен върху сума в размер на 4051,19 лева, включваща главница и застрахователна премия, а не само върху главницата от 3000 лева. Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. В чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни 2 услуги, свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 3000 лева, представляваща отпуснатата в заем сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Начислената договорна лихва също не подлежи на присъждане, още повече че същата е начислявана и върху сумите за застраховка.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

В настоящия случай, заявителят в депозирана молба с вх. №5083/27.02.2026г. е декларирал, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит преди цедиране на вземането в размер на 1248,43 лева, евровата равностойност на 638,31 евро.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде уважено частично за претендираната главница, като от размера на отпуснатия кредит от 3000 лева или 1533,88 евро следва да се приспадне платената сума по нищожния договор за кредит в размер от 638,31 евро, поради което 3 заявлението да се уважи за главница от 895,57 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, а в останалата част заявлението следва да бъде отхвърлено.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 25,56 евро, каквото възнаграждение се претендира от заявителя. Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 15,22 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9,35 евро.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А, седалище и адрес на управление: гр.

Спредставлявано от З - изпълнителен директор, срещу длъжника Ю. Ф.

Санева, ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Х, за следните суми:

- сумата от 895,57 евро - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053211090 от 06.10.2021г., сключен между „ като на 24.02.2025 година е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 24.02.2025 година, по силата на което вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Тна „А, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -20.02.2026г. до окончателното погасяване, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 15,22 евро /петнадесет евро и двадесет и два евроцента/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9,35 евро /девет евро и тридесет и пет евроцента/.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за сумите:

-над уважения размер от 895,57 евро до пълния предявен размер от 1433.03 евро - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053211090 от 06.10.2021г., сключен между „Т и Ю. Ф. С като на 24.02.2025 година е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 24.02.2025 година, по силата на което вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Т на „А.... ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -20.02.2026г. до окончателното погасяване;

-сумата от 571.26 евро /петстотин седемдесет и едно евро и двадесет и шест евроцента/ - представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2023г. до 15.10.2025г.;

-сумата от 443,47 евро /четиристотин четиридесет и три евро и четиридесет и 4 седем евроцента/ - мораторна лихва за периода от 06.12.2023г. до 20.02.2026г.