Решение № 34 от 19.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Д. 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600061 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 9 от 13.11.2024г. по н.ч.х.д. № 237/2023г., Районен съд Б. е признал подсъдимата И. М. С., с ЕГН ********** за невиновна в това, че на 13.09.2023г. в с.С., общ.Б., обл.Д. около 19:00 часа, е нарекла с думите „простачка”, „папагалка”, „бухалка”, „ненормална”, с което е уронила достойнството на тъжителката Х. Т. П. с ЕГН ********** от гр.Д. ул.“Б.“, № 29, ет.3, ап.8, в нейно присъствие, като я оправдал по предявеното обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Осъдил е подсъдимата на заплати на П. сумата от 375 лв, обезщетение за нанесени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения граждански иск до размера от 1500 лв като недоказан и неоснователен. Осъдил е подсъдимата да заплати на тъжителката сумата в размер на 300лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил тъжителката да заплати на подсъдимата сумата в размер на 450лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивна жалба и допълнително становище към нея от адв.Ж. Ж. от АК-Добрич в качеството му на повереник на частния тъжител Х. П.. С депозираната жалба се атакува изцяло присъдата, като се настоява за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нов, с който подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното й с тъжбата обвинение, респ. се иска уважаване в цялост на предявения граждански иск, както и присъждане на разноски.

1

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата и настоява за уважаването й.

Подсъдимата лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на предприетото обжалване и потвърждаване на първоинстанционата присъда.

Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда и намери, че в хода на производството пред РС-Б. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за отмяна на постановената присъда.

Въззивният съд прецени, че наличните към присъдата мотиви не са изготвени съобразно предписанието на чл.305, ал. 3 от НПК. На първо място, първостепенният съд е нарушил задължението при изготвяне на мотивите да посочи възприетата от него фактическа обстановка, т.е. да пресъздаде конкретно приетите от него за безспорно доказани факти и обстоятелства, въз основа на които обосновава решаващия си извод за невиновността на подсъдимата. Частта от съдържанието на мотивите РС –гр.Б. относно приетата фактическа обстановка се ограничава с преразказ на твърдяното в тъжбата, на обясненията на подсъдимата и на споделеното от свидетелите. Изцяло липсва описание на това, което съдът е установил от фактическа страна касателно обвинението, предявено с тъжбата на подсъдимата, няма ясно и точно изложение на позицията на съда по фактите. Процедирайки по този начин, без да изложи собствено приета фактическа обстановка, РС-Б. е нарушил един от основните принципи на наказателния процес, залегнал в нормата на чл. 14, ал.1 от НПК, повеляващ обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Доколкото делото е водено за обвинение за престъпление по чл. 146, ал.

1 от НК и съдът е приел за доказано, че подсъдимата е изрекла обидна дума – „простачка“, то преди да гради изводи за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, съдът е следвало да изложи аргументация и относно това дали тази дума е възприета от частната тъжителка като уронваща честта и личното й достойнството.

На следващо място мотивите на проверявания акт страдат и от друг порок - не съдържат дължимия обстоен анализ и оценка на доказателствената 2 съвкупност. В хода на съдебното следствие в съдебното заседание от 28.02.2024г. подс. С. е депозирала обяснения, включително и е отговаряла на въпроси на страните. В мотивите си съдът изобщо не е коментирал и обследвал казаното от подсъдимата, нито пък е изложил съображения дали кредитира обясненията й или не. Съдът, мотивирайки своя акт е следвало да анализира дадените от подсъдимата обяснения и то през призмата на двойствената им процесуална природа - едновременно доказателствено средство и средство за защита. Липсата на аналитично изследване на обясненията на подсъдимата, както отделно, така и в съвкупност с останалите доказателства, сочи, че изготвяйки мотивите си съдът е формирал вътрешно убеждение без да е обсъдил всички приети по делото доказателства. В този смисъл неотклонна е съдебната практика, че мотивировката на всяка присъда следва да съдържа конкретно установени фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ, като във всички случаи липсата на такъв съставлява съществено нарушение на процесуалните предписания.

В наличните към присъдата мотиви прозира и вътрешно противоречие, доколкото РС – Б. обследвайки свидетелските показания на л. 5 от мотивите е приел, че следва да даде частична вяра на показанията на св. Т.П. и св.М.С.

/абзац 6, л. 5 от мотивите/, противно на това на л. 6, абзац 3 съдът е заявил, че вяра на св. Т.П. не може да бъде дадена и показанията му не могат да бъдат кредитирани в цялост.

На л. 8 от мотивите съдът е коментирал състоянието на подсъдимата към инкриминирания момент - „особено състояние“, „емоционална“, като заявил, че доказателства за това се съдържат в показанията на всички разпитани свидетели. Това твърдение изцяло противоречи с приетото на л. 6, че единственият безпристрастен свидетел е Д.Д..

По повод отразеното на л. 9, абзац 2 от мотивите, въззивният състав намира за нужно да подчертае, че обществената опасност на деянието е обективно качество на престъплението, съществуващо към момента на извършването му, поради което процесуалното поведение на подсъдимата няма отношение към формиране на извод за явна незначителност на обществената опасност на деянието.

В разглеждания случай, доколкото РС-Б. не изпълнил предписанието на чл. 305, ал. 3 от НПК да направи внимателна проверка на всички събрани 3 доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различни доказателствени средства и да изложи правни съображения за взетото решение , е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Това нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, то е основание за цялостна отмяна на присъдата, включително и в гражданско осъдителната й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предвид изложеното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 9 от 13.11.2024г. по н.ч.х.д. № 237/2023г. на Районен съд- Б. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4