Определение № 21262 от 07.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21262 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20261100509946 по описа за 2026 година производство реда на чл. 121-2, във вр. с чл. 274 - 278 от ГПК:

Жалбоподателят – Етажната собственост, находяща се в гр. София, кв. „Малинова долина“, ул. ****, чрез „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, ЕИК 203412527, в качеството си на управител, съд.адр.: гр. София, ж.к. „Дружба II“, ул. ****, офисна сграда, вх. 1, ет. 3, офис, чрез адв. П.Д., счита, че Определение на СРС № 32960 от 11.09.2026г. по гр.д. № 24359/2026г., 47 с-в, е неправилно.

Софийски градски съд приема следното:

Във връзка със Заповедно производство по чл. 410 от ГПК (ч.гр.д. № 2756/26г. по описа на РС Шумен) се иска да се установи, че ответникът (ФЛ) дължи вноски на ЕС и такси за управление. Сумите са уточнени и се отнасят до различни разходи за сградата – от втората нататък, като единственото изключение е такса управление.

С атакуването определение е прието, че тъй като ответникът – В. З., с настоящ адрес в гр. Бургас (служебно е изготвена справка, макар че това обстоятелство не е спорно), има качеството потребител, то на основание чл. 113, във вр. с чл. 119, ал. 3 от ГПК, производството следва да се препрати по компетентност на РС Бургас.

Според РЕШЕНИЕ НА СЪДА /осми състав/ от 27 октомври 2022 година По дело C‑485/21 … физическото лице, собственик на апартамент в сграда — етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на тази директива, когато сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които са свързани изключително с търговската или професионалната му дейност. Обстоятелството, че част от услугите, предоставяни от управителя въз основа на договора, са следствие от необходимостта да се спазват специфични предвидени в националното законодателство изисквания във връзка със сигурността и с устройството на територията, не може да изключи този договор от приложното поле на посочената директива . Мотивация в тази насока би могла да се извлече и от С-570/21 и С-329/19, в които се приема, че самата етажна собственост може да бъде и потребител (Варадинов, О. – „Потребителска защита и 1 потребителско право“, изд. 2015г., стр. 175). Въпросът е до това дали нейните членове могат да се определят като такива, а по отношение на ответника това, предвид посоченото по-горе, е така.

Исковата молба, а и самата Заповед от 20.05.2026г. по ч.гр.д. № 2756/26г. по описа на РС Шумен по чл. 410 от ГПК са нередовни, доколкото дружеството представлява ЕС по отношение на разходите на сградата, но не и по отношение на частта от възнаграждението, което му се дължи на него от страна на етажните собственици. Проблемът не е констатиран и в заповедното производство. Предвид предмета на това производство, процесуалният проблем за момента е без значение.

Или, частната жалба е неоснователна.

Предвид на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС № 32960 от 11.09.2026г. по гр.д. № 24359/2026г., 47 с-в, с делото е изпратено по подсъдност в РС Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2