Решение № 4615 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4615 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100504474 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13765 от 30.11.2022 г., постановено по гр. д. № 8619 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 113 състав, е признато за установено по искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Н.

П. и Л. М. П. дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

6608.41 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, 1028.76 лв. лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 до 06.10.2021 г. както и сумата от 20 лв., цена за услуга дялово разпределение за период м.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането. Със същото решение са отхвърлени претенциите на ищеца, както следва- за главница за доставена топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 6608.41 лв. до пълния предявен от 7696.28 лв. и за периода м.05.2018 г. до м.08.2018 г., претенцията за лихва върху главницата в размер над присъдената от 1028.76 лв. до пълния предявен размер от 1223.18 лв., както и претенцията за лихва върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 4.42 лв. за периода 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство, в които се навеждат доводи за неправилно установяване на релевантните по делото факти, а именно, че изчисленията направени за четирима броя потребители са правилни и ответниците нямат право на възражения 1 срещу тях, тъй като не са им връчвани изравнителни сметки или фактури. Позовават се на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006г., както и на чл.26, чл.9, и чл.10, като считат, че при неплащане в период в повече от два месеца, ищецът е имал възможност да спре доставките. Оспорват основателността на иска за присъждане на лихва за забава, като считат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците са в забава, при условие, че не липсва надлежна покана за плащане.

В постъпили отговори на въззивните жалби от ответника по същите последният ги оспорва, поддържайки становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Третото лице помагач „Топлоснабдителна агенция- Енергиен Сервиз- Н. И.“ “ ЕООД не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Р. Н. П. и Л. М. П. за следните суми: 7696.28 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с абонатен № 82398, ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1223.18 лв., мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г., сумата 20 лв., цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, 4.42 лв. лихва върху последната за периода 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.

Издадената заповед е била връчена на длъжниците и в срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения, вследствие на което съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск.

В депозирана искова молба ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответниците като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, са обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от м.05.2018 г. до 30.04.20120 г. топлинна енергия, а ответниците не са заплатили дължимата цена в размер 7696.28 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата в размер на 1223.18 лв. лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г., както и 2 сумата от 20 лв., цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 4.42 лв. законна лихва за периода 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г лв. Топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна енергия е извършвало от „Топлоснабдителна агенция- Енергиен Сервиз—Н. И.“ ЕООД съобразно сключения между него и сградата в етажна собственост договор. Моли да бъде призната за установена дължимостта на сумите, ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението до окончателното плащане, както и разноски.

Ответниците оспорват предявените искове при аргументи подробно изложени в отговорите на исковата молба.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Топлоснабдителна агенция- Енергиен Сервиз— Н. И.“ ЕООД.

Представено по делото е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Представени са обща фактура 1005438140 и съобщение към обща фактура 0106409445 относно процесния период.

Представена е молба от „ДСК“ за вписване на ипотека, както и писмо от СОрайон Младост относно собствеността върху процесния апартамент.

Представен е договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Н.” АД.

Представен е договор между СЕС и „Н. И.“ ООД” ООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Представен е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представен по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост, видно от който на 13.10.1997 г. ответниците са закупили процесния недвижим имот.

По делото са приети като доказателства и документи, предоставени от третото лице помагач, а именно: касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през процесния период, копия на документи относно връчване на изравнителни сметки, сертификат за разпределителите на топлинна енергия.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за процесния период възлизат на 7564.31 лв., след взимане 3 предвид на изравнителните сметки.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно, от което се установява, че процесната сума не е заплатена от ответната страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, но по същество- частично неправилно в същата.

Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост се установява, а и това не се оспорва от ответниците, именно, че същите са собственици на процесния имот от 13.10.1997 г. и между тях и ищеца през процесния период съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се в гр. София, гр. София, ж.к. ж. к. „*******топлинна енергия, срещу задължение на ответниците да заплащат нейната цена, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.

Не се оспорва, а и от представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и като такива се явяват обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ 4 разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 7564.31 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки, и която не е заплатена от ответната страна. Вещото лице е посочило, че потреблението е прогнозирано при четирима потребители по данни на топлинния счетоводител, при неосигурен достъп до топлоснабдения имот. Относно размера на доставената енергия съдът приема стойността, посочена в заключението на съдебно-техническата експертиза, доколкото тя е изготвена не само върху материали при ищеца, а е взела предвид и тези документи, които са представени от фирмата за дялово разпределение, освен това са взети предвид изравнителните сметки.

В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност.

Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.

Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Процесното правоотношение се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2016 г., одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-01/27.06.2016 г., според които изискуемостта на вземанията за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и давностният срок.

Следва да се отбележи, че датата на издаване на фактурата по чл. 32, ал. 2 ОУ за целия отчетен период, в който се отразява окончателният размер на дължимите за отчетения период суми въз основа н прилаганата система за плащане /чл. 155, ал.1, т. 2 ЗЕ/, няма отношение към началния момент на погасителата давност, тъй като е уговорено цената за доставка на топлинна енергия да се дължи месечно /чл. 32 ОУ/, а не за отчетен период.

Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в случая от 25.10.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 25.10.2018 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са вземанията за главница по всички фактури до месец август включително.