Решение № 211 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20231100600011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С протоколно определение от 06. 12. 2022 г. по н.о.х.д. № 6842/22 г.

Софийският районен съд, НО, 100 състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е привел в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено на осъдения К. С. Н. с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 10705/19 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, и е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

Този акт е оспорен с въззивна жалба от упълномощения защитник на К. Н. с искане за отмяна на определението.

По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не е необходимо да се събират доказателства.

В проведеното публично съдебно заседание защитникът поддържа жалбата си и искането за отмяна на определението. Посочва, че приведеното в изпълнение наказание е за престъпление, което осъденият е извършил като непълнолетен и заради младата му възраст адвокатът настоява изцяло или частично да бъде отменено изтърпяването на условното наказание.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и намира, че СРС правилно не е третирал осъдения по-благоприятно, като е отчел последващите му прояви.

Осъденият се присъединява към пледоарията на защитника си.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по 1 делото доказателства, намери за установено следното:

СРС, НО, 100 състав, е разглеждал н.о.х.д. № 6842/22 г. по внесен обвинителен акт срещу К. С. Н. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С окончателно определение от 10.11.2022 г. съдът е одобрил постигнатото между представителя на СРП и защитника на подсъдимия споразумение за решаване на делото, с което той е признат за виновен за това, че на 02.04. 2022 г. около 02.40 часа в село Доброславци по ул. Хаджи Димитър с посока на движение от селото към гр. Нови Искър, е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.14 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, поради което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да се изтърпява при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

По предложение на СРП от 14.11.2022 г. същият съдебен състав е провел производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, като с оспореното понастоящем определение е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено на Н. с присъда по н.о.х.д. № 10705/19 г. на СРС. Решаващият съд е отчел, че тази присъда е влязла в сила на 09.10.2019 г., като с нея е наложено наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и неговото изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от НК, предвид факта, че е извършил престъплението като непълнолетен. Посочил е, че деянието, за което Н. е осъден по н.о.х.д. № 6842/22 г. на СРС, е извършено в рамките на този изпитателен срок – на 02.04.2022 г. Приел е, че няма основания да приложи разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от НК, тъй като, когато е бил осъден по н.о.х.д. № 10705/19 г. на СРС, Н. вече е бил пълнолетен.

Тази преценка на първата съдебна инстанция се споделя и от въззивния състав.

В конкретния случай не може да съществува спор, че, с оглед престъпната деятелност на К. Н. и неговите осъждания, са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на условното осъждане на лишаване от свобода по н.о.х.д. № 10705/19 г. на СРС, доколкото деянието, за което лицето е осъдено по н.о.х.д. № 6841/22 г. на СРС, е извършено в изпитателния срок, като второто престъпление е умишлено и от общ характер. Спорният въпрос е приложимостта на чл. 69, ал. 2 от НК, обусловен от факта, че първото от обсъжданите две престъпления е извършено от Н. в непълнолетна възраст и по принцип той може да бъде третиран поблагоприятно, като бъде изцяло или частично освободен от изтърпяване на условното лишаване от свобода. За да не уважи съответното искане на защитника, СРС е посочил единствено, че първото от двете осъждания е постановено, когато Н. вече е бил пълнолетен. Макар това становище да е не е развито достатъчно аргументирано като основание да се откаже приложението на чл. 69, ал. 2 от НК, то е вярно, защото съдържа в себе си разбирането, че, когато за Н. са настъпили закономерните последици от престъпното му поведение като непълнолетен, той вече е бил достигнал презюмираната от закона емоционална и интелектуална зрялост, така че да може правилно да оцени отрицателното си поведение, да го преосмисли и да се възползва от шанса, който е получил с условното осъждане да се поправи и превъзпита без интензивна държавна принуда, а дори само заради факта на осъждането. Като не е сторил това, а е извършил ново престъпление, той е демонстрирал, че не е развил личността си в очакваната позитивна посока. Отделно от това, видно от данните за самоличността му, той няма достатъчно образование, което да подпомогне неговата 2 ресоциализация, и не полага труд. Затова и за постигане на целите по чл. 36 от НК е наложително Държавата да му повлияе чрез предвидените законови механизми, като се изтърпят ефективно и двете наложени му наказания „Лишаване от свобода“ изцяло.

СРС вярно е отчел, че и приведеното в изпълнение наказание трябва да се изтърпява при първоначален общ режим, тъй като не са налице основанията на ЗИНЗС са определяне на строг (или по-тежък такъв), доколкото сборът на двете наказания не надвишава две години.

По изложените съображения определението на СРС е правилно и законосъобразно, няма основания за неговата отмяна или изменение и то следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СРС, НО, 100 състав, постановено на от 06. 12. 2022 г. по н.о.х.д. № 6842/22 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3