Решение № 101 от 07.07.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Разград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500237 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.

Депозирана е жалба от Областен управител на област Смолян, в качеството на взискател по изпълнително дело №20223310400178 по описа на ДСИ при РС Исперих, против постановление от 23.03.2026 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че жалбоподателят – взискател не е бездействал, тъй като бил поискал извършване на изпълнителни действия, но такива не били предприети и извършени от съдебния изпълнител. Сочи, че още с молбата за образуване на изпълнителното производство e посочил конкретни способи за принудително изпълнение, към които съдебният изпълнител е следвало да премине след липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение. Твърди, че нови и различни от посочените способи взискателят не би могъл да поиска. Моли съда да отмени действията на ДСИ по прекратяване на изпълнителното дело и да го върне на съдебния изпълнител за продължаване на принудителното изпълнение.

Държавният съдебен изпълнител при Районен съд Исперих е депозирал писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита, че към момента на издаване на обжалваното постановление е била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съдът, след като обсъди изложените доводи и събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка, относима към предмета на жалбата:

Изпълнително дело № 20223310400178 по описа на ДСИ при РС Исперих е образувано с разпореждане на 10.08.2022 г. по молба на Областния управител на област Смолян, въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2011 г., издаден в хода на заповедно производство по ч.гр.д. № 190/2011 г. по описа на Районен съд Чепеларе, в полза на Областен управител на област Смолян, против „Пампорово – Роял спорт“ ООД, за сумата 57 960 лв., ведно със 1 законната лихва от м.юли, 2008 г., до окончателното й изплащане.

В молбата взискателят е посочил начин на изпълнение запор върху банкови сметки, запор и публична продан на движими вещи във владение на длъжника, вкл. на МПС, негова собственост, запор върху трудово възнаграждение на длъжника.

Непосредствено след образуване на делото е изпратена ПДИ до длъжника, за която ДСИ е приел връчване на 16.08.2022г. по реда на чл. 50 ГПК, чрез залепване на уведомление на същата дата. ДСИ е предприел действия по проучване на имущественото състояние на длъжника. На основание чл. 191 от ДОПК от страна на НАП е представено Удостоверение с изх. № 170372203417632/19.08.2022 г., съгласно което длъжникът няма публични задължения.

С молба от 26.01.2023 г., взискателят е поискал да бъде уведомен образувано ли е изпълнително дело срещу длъжника, съответно дали са предприети и извършени изпълнителни действия. Със съобщение изх. № 356/27.01.2023 г. на ДСИ, получено на 3.02.2023 г. от гл. юрисконсулт в Областна администрация Смолян, взискателят е уведомен за образуваното изпълнително производство.

От извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника ДСИ е установил, че същият не притежава движимо и недвижимо имущество, вкл. МПС и земеделска и горска техника, няма разкрити банкови сметки.

На 16.06.2023 година е изпратена молба от взискателя в изпълнителното производство, получена от ДСИ на 20.06.2023г., с искане да бъде уведомен за предприетите и извършени до настоящия момент изпълнителни действия. Със съобщение изх. № 2114/21.06.2023 г., връчено на 29.06.2023 година гл. юрисконсулт в Областна администрация Смолян, ДСИ е уведомил взискателя за постъпила информация за длъжника с приложени резултати от проучването.

С молба, получена от ДСИ на 29.12.2023 г., взискателят е посочил, че не е получавал информация за предприетите и извършени до момента изпълнителни действия. С разпореждане от 2.02.2024г. на съдебния изпълнител е разпоредено взискателят да бъде уведомен за изпратеното до него съобщение от 21.06.2023 година, ведно с постъпилата информация. Съобщението до взискателя е връчено на 10.01.2024 г., чрез гл. юрисконсулт в Областна администрация Смолян.

С молба от 16.12.2024г., входирана в РС Исперих на 17.12.2024 година, взискателят е поискал да бъде извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и евентуално да бъдат извършени съответни изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането.

По разпореждане на съдебния изпълнител е внесена от взискателя държавна такса за извършване на имуществено проучване на длъжника. От извършеното такова се установило, че длъжникът не притежава движимо и недвижимо имущество, вкл. МПС и земеделска и горска техника, няма разкрити банкови сметки. За горните действия взискателят е уведомен на 25.03.2025г., чрез гл. юрисконсулт в Областна администрация Смолян.

С молба от 23.03.2026 година, взискателят отново е поискал да бъде извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и евентуално да бъдат предприети съответни изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането.

Във връзка с постъпилата молба, съдебният изпълнител е постановил обжалваното постановление от 23.06.2026 г., с което е приел, че датата на последното изпълнително действие е на 16.08.2022 година и предвид наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК е прекратил изпълнителното производство.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока на чл. 436, ал. 1 ГПК, попада в предметния обхват на чл.

2

435, ал. 1, т. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. По-нататък, в ТР е разгледан въпросът кои не са изпълнителни действия: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Двугодишният срок за прекратяване на изпълнително дело поради бездействие се прекъсва и започва да тече отначало всеки път, когато взискателят поиска от съдебния изпълнител извършването на конкретно изпълнително действие. За да не се допусне перемпция по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят трябва активно в рамките на двугодишния срок да поддържа висящността на изпълнителното производство чрез нарочно поискване от съдебния изпълнител да предприеме конкретен изпълнителен способ за удовлетворяване на вземането (напр. налагане на запори върху банкови сметки и вземания на длъжника; възбрана върху недвижимо имущество, собственост на длъжника; опис, оценка и публична продан на движими вещи или недвижими имоти и др.). Началото на двугодишния срок започва да тече от датата, на която е поискано или извършено последното изпълнително действие по делото.

В конкретния случай взискателят е поискал извършването на нарочни изпълнителни способи с първоначалната му молба за образуване на изпълнителното дело с вх. № 576/19.07.2022 г. Без значение е, че делото е образувано с разпореждане на 10.08.2022 г., след отстраняване на констатираните от съдебния изпълнител нередовности за внасяне на дължимата се такса, съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК, както и моментът на връчване на ПДИ на длъжника на 16.08.2022г. Съдебният изпълнител е бил в обективна невъзможност да предприеме посочените от взискателя изпълнителни способи, тъй като след извършено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника е установено, че същият не разполага с никакво имущество – движимо и недвижимо, както и не притежава разкрити на негово име банкови сметки. От поканата за доброволно изпълнение се установява, че по данни на собственика на жилището, където е регистрирано седалището и адреса на управление на дружеството – длъжник не се намира офис на такова юридическо лице, както и че не познава управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството – длъжник.

Това от своя страна представлява пречка за предприемане на действия от съдебния изпълнител за опис на наличното на адреса движимо имущество.

С молби с вх. № 189/20.06.2023 г. и вх. № 406/29.12.2023 г., на които се позовава взискателят във въззивната жалба, е отправено искане до ДСИ за изпращане на информация за предприетите и извършени до момента изпълнителни действия по делото, без да е поискано извършването на каквито и да е изпълнителни действия чрез посочване на изпълнителен способ. Прилагайки тълкуването на т. 10 от цитираното по-горе ТР № 2 от 26.06.2015 г., съдът приема, че последното изпълнително действие, поискано от взискателя, е с първоначалната му молба с вх. № 576/19.07.2022 г. /за която няма данни за по-ранното й изпращане чрез лицензиран пощенски оператор/ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; налагане на запор и извършване на опис и публична продан на движими вещи във владение на длъжника, вкл. и моторни превозни средства, както и запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Молбите на взискателя с вх. № 189/20.06.2023 г. и вх. № 406/29.12.2023 г. не могат да бъдат приети за искане за насочване на изпълнение в някоя от хипотезите на ТР № 2 от 26.06.2015 г., а следва да се приравнят на искания за събиране на информация за имущественото състояние на длъжника, с оглед извършването 3 на преценка какви действия по изпълнението да бъдат поискани. Молбата с вх. № 503/17.12.2024 г., както и последващите молби, на които се позовава взискателят във въззивната жалба, са ирелевантни в настоящия случай, тъй като са подадени след настъпване на основанията за прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти – в този см. задължителните указания на ВКС по прилагането на закона, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че информацията от справките за имущественото състояние на длъжника не са му връчени, доколкото със съобщение изх. № 2114/21.06.2023 г., ведно с „резултати от проучване“ е връчено на взискателя на 29.06.2023 г. чрез гл. юрисконсулт в Областна администрация – Смолян /л. 59 от делото/.

С изтичането на две години от последното поискано изпълнително действие – 19.07.2022 г., последиците на перемцията са настъпили по силата на закона на 19.07.2024 г., а с обжалваното постановление съдебният изпълнител е прогласил вече настъпилото прекратяване. В конкретния случай без правно значение е посочената от съдебния изпълнител дата 16.08.2022 г., като такава на последното предприето изпълнително действие. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на Областния управител на област Смолян против постановление от 23.03.2026 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20223310400178 по описа на ДСИ при РС Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4