Решение № 888 от 08.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110140375 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.50, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Д. ЕН. против Столична община, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 20.06.2021 г. до 09.07.2021 г., пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинено от вещ, собственост или поставена под надзор на ответника – решетка на шахта, находяща се пред подлез, намиращ се пред Румънското посолство в София, на кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск от Г. Д. ЕН. против Столична община за сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 20.06.2021 г. до 09.07.2021 г., пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинено от бездействие на служители на ответника да поддържат в изправно състояние вещта – решетка на шахта, находяща се пред подлез, намиращ се пред Румънското посолство в София, на кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

1

В исковата молба ищцата твърди, че на 20.06.2021 г. около 14:50 часа, при влизане в подлеза, находящ се пред Румънското посолство в София, на кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“, левият й крак попаднал в счупена шахта, вградена в най-горното стъпало на подлеза. Цялото й ходило се заклещило в дупката на счупената шахта, на която две от напречните железа били счупени, с опасно стърчащи ръждясали краища. В следствие на предходното, ищцата загубила равновесие и паднала странично на лявата си страна, при което получила натъртвания и посинявания. Поддържа, че в продължение на няколко минути останала със заклещен крайник, лежейки безпомощно на земята, без възможност да извади крака си.

Виждайки случилото се, към ищцата се притекли на помощ минаващи от там хора, като една жена опитала да извади ходилото й от дупката. След дълги усилия, придружени в остра болка, ищцата успяла с ръка, дърпайки обувката, да измъкне и крака си от дупката. Повикала такси и отишла в спешната помощ към Пирогов, където при извършения преглед било установено изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво глезен и стъпало. Предписано и било лечение с полагане на студени компреси, вземане на болкоуспокояващи и слагане на ортеза /обездвижваща превръзка/. Твърди още, че на следващия ден не могла да се движи самостоятелно и свободно използвайки крака си, поради което се наложило приятел да й помага при обслужване и извършване на текущи нужди. Твърди, че и до настоящия момент не е възстановила в пълен обем функцията на наранения крайник, като изпитва болка при продължително ходене и при промяна на времето. Отделно от предходното твърди, че е претърпяла и психоемоционална травма, която е довела до изпадане в депресивно състояние, станала затворена, тревожна, напрегната, плачлива, без възможност да се отпусне. Оценява претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания – страх, стрес, безпокойство и тревожност за здравето и живота й, продължаващи и към настоящия момент, на сумата от 3000,00 лева. Изразява становище, че отговорността за вредите е на Столична община, на която съгласно разпоредбите на ЗП е вменено задължение за изграждане, ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези и др. в границите на урбанизираните територии. Сочи се, че отводнителната шахта е собственост или е поставена под надзора на ответника, като увреждането се дължи на липсата на предпазна решетка. В условията на евентуалност се твърди вредите да са настъпили от бездействие на служители на общината, които не са изпълнили задълженията си за поддръжка в изправно състояние на подлезите, които са общинска собственост. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на исковата претенции.

Претендира законна лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането, както и направените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК от Столична община е постъпил писмен отговор, в 2 предявения иск се оспорва поради липса на пасивна процесуална легитимация. По същество на спора се оспорва изложеното в исковата молба твърдение за настъпил инцидент с ищцата на посочената дата и място, който да се дължи на бездействие на общината по отношение на ремонтите и поддържането на решетка на шахта. Оспорва се твърдението в исковата молба за причинно-следствена връзка между депресивното състояние на ищцата като последица от процесния деликт, поради липса на доказателства в тази насока. Поддържа се становище, че от изложеното в исковата молба не ставало ясно дали неимуществените вреди се претендират като последица от непозволено увреждане, причинено от вещ, или от действие или бездействие на общински служители. Оспорват се твърденията на ищцата относно причините и механизма на настъпване на уврежданията, като се сочи, че след направена вътрешна проверка е установено, че в районната администрация не е постъпвал сигнал за лошо или компрометирано състояние на шахта, която да се намира на посоченото в исковата молба място. Излагат се доводи, че в случая липсват доказателства, от които да се обуслови извод, че е налице деяние от страна на СО, изразяващо се в бездействие, а именно, че не се поддържа тротоара в състояние, позволяващо използването му по предназначение - за движение на пешеходци, което обстоятелство изключва отговорността на ответника. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване, като се възразява срещу размера на претендираните вреди с доводи, че същия е завишен и не е съобразен с принципа за справедливост. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото лист за преглед на пациент се установява, че на 20.06.2021 г. в 17:06 часа на ищцата е извършен преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, при който е отразено, че пациентът Г.Е. е с болка и оток, след пропаднал крак в шахта.

Поставена е диагноза „Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзка на ниво глезен и стъпало“. Предписана е терапия с ортеза и медикаменти. Предходното се установява и от приложената по делото Амбулаторна книга, в която е вписан извършения преглед.

По делото е приложено заключението от извършената рентгенография – лицева и профилна, изготвено от д-р Петров при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, в което е отразено „Не личат убедителни рентгенови данни за фрактури“.

По делото е приложено писмо от Директора на Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ до Кмета на СО, район „Средец“, в което се съобщава, че в ДАПП не е постъпвал сигнал за счупена/отворена отводнителна шахта, намираща се при подлеза на кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“ и не е 3 обработван такъв.

По делото е приложено електронно писмо в превод на български език, от което се установява, че ищцата е била в платен годишен отпуск през периода от 16.06.2021 г. до 27.06.2021 г., като след това - за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г., е ползвала неплатен годишен отпуск.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Вера Стоянова Боздева и Йорданка Ангелова Гаджева.

В показанията си св.Боздева разказва, че не познава ищцата, но е било очевидец на случилия се с нея инцидент на 20.06.2021 г., около 14:50 часа. Свидетелката разказва, че ищцата вървяла пред нея, когато при подлеза на Румънското посолство кракът й попаднал в счупена шахта, която се намирала на най-горното стъпало на подлеза. Жената паднала странично, а ходилото на левия й крак останало заклещено.

Свидетелката се опитала да й помогне, като първо издърпала крака, а след това извадили и обувката. Описва, че решетката била широка около педя и дълбока до човешки глезен, ръждясала. Върху решетката имало боклуци, които пречели да се вижда. Разказва още, че ищцата била притеснена и стресирана, личало си, че изпитва болка и не можела да стъпва самостоятелно.

В показанията си св.Гаджева разказва, че на процесната дата ищцата й се обадила по телефона, за да й каже, че е претърпяла инцидент и се намира в Пирогов. Помолила да отиде при нея. Когато свидетелката пристигнала, ищцата излязла от вътре куцукайки, а кракът й бил увит в ластичен бинт. Разказала й, че по-рано през деня заклещила крака си в шахта. Същия ден правили компрес с риванол и лед, а на следващия ден взели ортеза – ботуш, закопчаващ се с няколко ленти за обездвижване на крака. Ищцата се оплаквало от силни болки, независимо от обезболяващите. За три дни ищцата била на лежащо лечение, а след 5-6 дни заминала за Англия, където живеела. След това се чували по телефона, като и до ден днешен ищцата се оплаква при лошо време, иначе болката в крака отшумяла за около две месеца.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице е констатирало, че при липсата на достатъчно данни в приложените по делото медицински документи /относно констатирания оток, функционалното състояние на глезенната става, срок на назначена имобилизация, проследяваща медицинска документация/, не може да се прецени тежестта на възникналото увреждане. С оглед предходното, вещото лице е описало характера, вида и степента на увреждане както при изкълчване на глезенна става, така и при навяхване на същата. При отговор на въпроса каква и продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания в резултат на увреждането, вещото лице е съобразило отговора на първия въпрос, като е посочило, че същите отново са в зависимост от това дали се касае за разтегнати или скъсани сухожилия. Според вещото лице, настъпилото увреждане може да се случи по време и начин описан в исковата молба, като срокът на 4 възстановяване отново зависи от конкретното увреждане.

Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.50, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.

По така предявения главен иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) че ответникът е собственик на процесната вещ; 2) настъпилите вреди в посочения размер вследствие на вредното въздействие на посочената вещ.

В съдебната практика /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./ е изяснено, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил работата по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от свойствата на вещта, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация или управление, тогава отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила приложение намира съставът на чл.45, съответно чл.49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения чл.50 ЗЗД.