Решение № 1 от 06.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Варна, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000449 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, чрез адв. Т. С. срещу решение № 131 от 20.03.2023 г. по търг. дело № 478/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Г. И. Г. с ЕГН ********** и на Х. И. Г. с ЕГН ********** разликата над сумите от по 35 000 лв. за всеки до присъдените по 70000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на майка им И. П. Г. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от 05.05.2019 г., виновно причинено от В. С. В. с ЕГН ********** като водач на л.а. „Мерцедес" с рег. № В1710КА, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Подадени са и две частни въззивни жалби, едната от Г. И. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. Б. срещу определение № 727 от 18.05.2023 г. по т. д.

1

№ 478/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане допълнително на сумата от 3870 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а другата от Х. И. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. Т. срещу определение № 726 от 18.05.2023 г. по т. д. № 478/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е отхвърлена молбата ѝ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане допълнително на сумата от 3 870 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Счита се, че определените от съда обезщетения не съответстват на реално причинените неимуществени вреди и противоречат на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил процента на съпричиняване от страна на загиналата. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част. В условие на евентуалност е отправено искане за редуциране размера на присъдените обезщетения. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор от Х. И. Г., чрез адв. Н.

Т., в който се сочат твърдения за неоснователност на въззивната жалба.

Излагат се подробни доводи в подкрепа правилността на обжалваното решение. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение съответства на търпените вреди. Изложени са възражения по отношение на твърдяното съпричиняване от страна на загиналата. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от Г. И. Г., чрез адв.

Н. Б.. Инвокирани са твърдения за неоснователност на въззивната жалба.

Счита се, че размерът на присъденото обезщетение е определен съобразно закона, трайната съдебна практика и икономическите условия в страната към момента на деликта. Изложени са възражения по отношение на твърдяното съпричиняване от страна на загиналата. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Страните нямат доказателствени искания.

В частната въззивна жалба подадена от Г. И. Г. се инвокират аргументи 2 за неправилност на обжалваното определение в отхвърлителната му част.

Твърди се, че размерът на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ следва да бъде определен съобразно действащата към момента на постановяване на съдебното решение наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се за отмяна на определението в обжалваната му част.

В законоустановения срок е постъпил отговор от страна на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, чрез адв.

Т. С., в който са изложени аргументи относно неоснователността на частната жалба. Моли се за оставянето ѝ без уважение. Претендират се разноски.

Частният жалбоподател Х. И. Г. намира за неправилно обжалваното от нея определение в отхвърлителната му част. Претендира, че размерът на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ следва да бъде определен съобразно действащата към момента на постановяване на съдебното решение наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, чрез адв. Т. С., в който са инвокирани доводи относно неоснователността на частната жалба. Моли се за оставянето й без уважение. Претендират се разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и ангажират съда с произнасяне по същество.

В проведеното на 14.11.2023 г. съдебно заседание, въззивникът „ОЗК – Застраховане“ АД, представляван от адв. Т. С. поддържа изложеното във въззивната жалба и отговорите на частна жалба. По същество поставя акцента върху размера на обезщетението, който намира за несправедлив. Последният счита, че е определен без да се съобрази процента на съпричиняване на вредоносния резултат. Подадените частни жалби намира за неоснователни.

Иска присъждане на разноски.

В същото открито съдебно заседание въззиваемите страни, чрез процесуалните си представители заявяват, че поддържат депозираните от тях 3 отговори на въззивна жалба, както и частните жалби. По същество изразяват становище за законосъобразност на постановения съдебен акт, а въззивната жалба ценят като неоснователна. Придържат се към изложеното в частните жалби и претендират разноски адвокатско възнаграждение в размера посочен в тях.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Като безспорно между страните по делото следва да се приеме, че те са страни по валидно застрахователно правоотношение на застраховка „Гражданска отговорност“ между въззивното дружество и деликвента В. В., обективирано в застрахователната полица № BG/23/118001826121, със срок на валидност на застрахователното покритие от 28.06.2018 г. до 27.06.2019 г..

В периода на застрахователното покритие, на 05.05.2019 г., е станал инцидент, с участието на застрахования В. В. и лицето И. П. Г., който е довел до летален изход за последната. Установява се от данните по приложеното по настоящото дело НОХД № 1002/2019г. по описа на Окръжен съд - Варна, че на 05.05.2019 г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. Мерцедес с рег. № В 1710 КА, В. С. В. с ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 т ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. Г. и средна телесна повреда на Г. Р. М., изразяваща се във фрактура на дясна предмишница, и фрактура на нос, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 3.65 на хиляда, установено по надлежния ред, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2 и б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Образуваното наказателно производство по повод процесното ПТП приключва с влязла в сила присъда № 68/24.10.2019 г., с която на В. В. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години и четири месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Видно от издаденото от Община Варна удостоверение за наследници с изх. № 681/08.05.2019 г., въззиваемите Г. И. Г. и Х. И. Г., са съответно син и дъщеря на пострадалата в произшествието И. П. Г..

От въззиваемите са предявени застрахователни претенции, които са регистрирани при застрахователя с вх. № 70/24.02.2022г. за Г. Г. и с вх. № 4

71/24.02.2022г. за Х. Г.. При застрахователя е образувана обща преписка по щета № 0411-090-0002/2022. С писма изх. № 99-1406/18.03.2022г. и с изх.№ 99-1407/18.03.2002г. ответното дружеството е отправило предложение към всеки от двамата за сключване на извънсъдебно споразумение като е изразил готовност за заплащане на обезщетения за причинените от ПТП неимуществени вреди от по 35 000 лева за всеки един от тях. Предложението е достигнало до тях на 21.03.2022г., но те така и не са взели отношение по него.

Не се оспорва факта на получените от И. Г. в следствие на ПТП увреждания, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, травма на горните крайници. Според експерта-медик по назначената комплексна СМАТЕ причината за смъртта на Г. е тежката съчетана травма, изразена в посочените увреждания на жизненоважни органи.

По отношение механизма на ПТП се сочи, че на 05.05.2019 г., около 19.45 часа, в гр. Варна, на бул. „Света Елена“, при движение в посока център на града и кв. „Владиславово“ е настъпила самокатастрофа на лек автомобил спрямо стълб от електропреносната мрежа на тролейбусния транспорт. В. С.

В. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В 1710 КА, загубва управление над автомобила, в резултат на което напуска в ляво пътното платно, възкачва се спрямо ляв попътен бордюр и реализира удар със металния стълб намиращ се в левия банкет. Пътното произшествие настъпва поради управление на автомобила от водачът след значително потребено количество алкохол, довело до неговата невъзможност да направлява автомобила. Количеството установено в кръвната проба на водачът е било шест пъти над нормата определена от закона. В резултат на тежкия удар пострадват пътниците от десните предна и задна седалка, както и водачът на автомобила. На мястото на инцидента е настъпила смъртта на пътничката от предна дясна седалка И. П. Г., наследодателка на въззиваемите.

Конкретно относно механизма на настъпване на събитието, вещите лица обясняват, че тялото на пострадалата се е устремило напред и в ляво към точката на съприкосновение на автомобила със стълба. В резултат на свободното преместване на тялото, под давление на собствената му кинетична енергия, в момента на удара, е настъпил удар на главата в арматурното табло, разположено пред предна дясна седалка, довело до силно свиване на главата 5 към гърдите, предизвикало прекъсване на сухожилните връзки между тилната кост, първия и втория шиен прешлен. Всички травматични увреждания са прижизнени, възникнали по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия. Същите могат да се получат в купето на лек автомобил при условията на конкретния инцидент – като пътник на дясна предна седалка. Вещите лица посочват, че няма установени травматични увреждания по тялото на пострадалата от съприкосновение с обезопасителен колан. Сочи се, че от техническа и медицинска гледна точка, тялото на пострадалата не е било обезопасено с предпазен колан.

В тази насока е и посочената присъда постановена от наказателния съд.

От разпита на вещите лица в проведеното на 29.11.2022 г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че процесният автомобил е без въздушни възглавници. Поясняват, че при поставен колан в този случай могат да се получат уврежданията в шийната област, тъй като няма въздушни възглавници в автомобила и няма кой да спре главата да се движи напред. Вещото лице М., посочва, че при поставен колан ударът на главата на пострадалата в арматурното табло е щял да се предотврати, но не може да се каже със сигурност, дали при наличие на поставен предпазен колан, лицето е щяло да избегне смъртта, тъй като в конкретния случай автомобилът няма въздушни възглавници и теоретично е възможно да се получи това увреждане на шийните прешлени, довело до летален край.