Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 171 от 12.11.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
278/2026
Подписан
12.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2, изр.2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ямбол, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петранка П. Кирова при участието на секретаря В.Г.Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20262330200278 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „К. - **“ ЕООД – гр. Ямбол против НП № 878018–F842324/10.03.2026г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин е петдесет) евро за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма. По същество са наведени оплаквания, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, като са развити и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН. На тези основания се претендира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея съображения.

1

АНО, също редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател стопанисвало магазин за цветя, находящ се в гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ № 20. На 29.01.2026г. около 13:54 часа св. Ст. Ж.

– инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка в обекта, която стартирала с извършване на контролна покупка на цвете и цвете в саксия. За покупката на проверяващите бил издаден касов бон от намиращото се в обекта фискално устройство, в който вида рязан цвят и саксийно цвете не бил посочен.

За констатациите при проверката на място бил съставен ПИП, а впоследствие - на 19.02.2026г., срещу дружеството, в присъствието на неговия управител, бил съставен АУАН № F872324 от същата дата за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В последователност, на 10.03.2026г. въз основа на акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е издадено обжалваното НП, което му е наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Ж. и У., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и поради това се кредитират изцяло. По същество, приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

НП следва да се отмени и на процесуално основание, без да се 2 разглеждат въпросите по същество, поради неяснота на приложения закон и основанието за налагане на наказанието.

В оспореното НП нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата не е посочена за нарушена самостоятелно, а във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен че не установява конкретно правило за поведение, тъй като регламентира правомощията на Министъра на Финансите, текстът на ал.4 от чл.118 от наредбата съдържа и пет точки. Поради това, посочвайки я като нарушена, АНО е следвало да я конкретизира и да даде разбираем отговор на въпроса за нарушение във връзка с коя точка от текста е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В противен случай се създава неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения закон, която представлява основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото на наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

Освен това, не е ясно и основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното:

„Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение размера на наказанието, но не и по отношение на нарушението, за което се налага. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно и основанието за налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо липсват факти относно обстоятелството дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи. Т.е., при издаване на НП са допуснати и съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № *** ***г. по КАНД № *** ***г., в Решение № *** ***г. по КАНД № 108/2016г., в Решение № 46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г., в Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД № 22/2017г., в Решение № 9/31.01.2020г. по КАНД № 177/2019г. на ЯАС и в Решение № 12/03.02.2020г. по КАНД № 178/2019г. на ЯАС.

И на последно място, НП следва да се отмени и защото конкретното деяние представлява и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Имайки предвид обстоятелствата, че жалбоподателят е оказал пълно 3 съдействие на проверяващите, че не е наказван за нарушения на данъчното законодателство, че при проверката не са констатирани никакви други нарушения, в т.ч. неиздаване на фискален бон при извършване на контролна покупка и разлика между касова и фактическа наличност, съдът намира, че в случая установения ред на държавно управление не е засегнат съществено. В този смисъл, с оглед незначителността на вредните последици е безспорно, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, и не може да обуслови ангажирането на имуществената административнонаказателна отговорност на дружеството. На практика АНО е игнорирал писмените възражения срещу акта, доколкото ги е обсъдил формално, посочвайки само, че такива са постъпили, но са неоснователни, и не е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, свързани с приложението на чл.28 от ЗАНН. В резултат на това е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

При този изход на делото, доколкото направеното оспорване не е отхвърлено, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение следва да се уважи.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 500 евро и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да се вземе предвид Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, и да присъди размер, който е съобразен с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко с фактическата и правна сложност на делото. Затова и като взе предвид, че делото приключи в едно съдебно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 350 евро.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 878018–F842324/10.03.2026г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в 4

ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „К. - **“ ЕООД – гр. Ямбол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ № 20,, представлявано от Й.Г.К., е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин е петдесет) евро за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „К. - **“ ЕООД - гр. Ямбол, с посочени по-горе данни, сумата 350 евро (триста и петдесет) евро, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5