Решение № 2376 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2376 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Виктория М. С.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. С.а Въззивно гражданско дело № 20221100503130 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20179032/31.08.2021 г., постановено по гр. д. № 68865/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 44 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Имобили“ ООД срещу „ЗАД Армеец“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, че „ЗАД Армеец“ АД дължи на „Имобили“ ООД сумата в размер на 1 992,92 лева – дължимо обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди под формата на загуби от разходвани средства за наем на автомобил в периода 20.02.2015 г. – 26.03.2015 г., в резултат от ПТП, настъпило на 20.01.2015 г. в гр. София, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.07.2015 г., до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 23.11.2015 г. по ч. гр. д. № 41173/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 44 състав.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „ЗАД Армеец“ АД е осъден да заплати на ищеца „Имобили“ ООД сумата в размер на 39,86 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 519,86 лева – разноски в исковото производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника „ЗАД Армеец“ АД, чрез юрисконсулт С.П..

Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Конкретно се навеждат доводи за недоказаност на исковата претенция, като се твърди, че по делото не са установени при условията на пълно и главно доказване размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, както и твърдяната от него необходимост от ползването на заместващ автомобил. С оглед изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което предявеният иск 1 да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се констатира допуснато нарушение на императивни материалноправни норми при неговото постановяване. По отношение на неговата правилност, предвид релевираните оплаквания във въззивната жалба, настоящият въззивен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Правилно е прието от районния съд, че съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1./ настъпване на описаното в исковата молба /ИМ/ застрахователно събитие – ПТП с участието на процесния автомобил;

2./ наличие на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3./ отговорност на застрахования при ответното дружество водач за причиняване на ПТП, във връзка с която следва да бъдат установени изискуемите обективни елементи на непозволеното увреждане: деяние, противоправност и настъпили в причинна връзка с деянието щети на процесното МПС, довели до временна невъзможност за неговото ползване през сочения в ИМ период;

4./ сключен между ищеца и трето лице договор за наем на процесния автомобил със соченото в ИМ съдържание; 5./ извършване на разходи за наемане на заместващ автомобил в сочения размер и плащането им от страна на ищеца. В доказателствена тежест на ответника е оборването на законовата презумпция за наличие на вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и при доказване от страна на ищеца на горепосочените предпоставки – да докаже погасяване на дълга чрез плащане.

На етапа на въззивното производство между страните не са спорни следните обстоятелства: 1./ на 20.01.2015 г. в гр. София е настъпило ПТП с участието на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А6“, с рег. СА **** СХ, и лек автомобил „БМВ 745“, с рег.

СА **** ХТ; 2./ ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ 745“ – П.И.Ш., чиято гражданска отговорност е била 2 застрахована при ответното дружество по действаща към този момент задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица № 11114001461352; 3./ в резултат от ПТП на лекия автомобил „Ауди А6“ са били причинени щети, при наличие на които от техническа гледна точка автомобилът е бил негоден за ползването му по предназначение в рамките на периода след датата на ПТП – 20.01.2015 г., до 26.03.2015 г.

С оглед процесуалното поведение на страните и предвид доводите, наведени във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият състав намира за безспорно пред въззивната инстанция обстоятелството, че към датата на процесното ПТП лекият автомобил „Ауди А6“, с рег. СА **** СХ, е бил предмет на договор за наем на МПС от 25.10.2013 г., сключен между „Имобили“ ЕООД – като наемодател, и Консултантска къща „Бизнес Интелект“ ЕООД – като наемател, по силата на който наемодателят е предоставил горепосоченото МПС на наемателя за временно възмездно ползване за срок от 3 г., считано от сключване на договора. Съгласно т. 5 от договора „Страните се споразумяват, че в случай на невъзможност за ползване на моторното превозно средство, наемателят има право да наеме за нуждите си и за сметка на наемодателя друго моторно превозно средство със сходни характеристики за целия период на невъзможността“.

Страните не спорят, а и от представените по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства – фактури № 0001016053/20.02.2015 г. и № 0001016088/27.02.2015 г., издадени от „Евролийз Рент а Кар“ ЕООД с получател на услугата „Бизнес Интелект“ ЕООД, на обща стойност 1 992,92 лева, фактура № 0000000032/10.06.2015 г., издадена от „Бизнес Интелект“ ЕООД с получател на услугата „Имобили“ ООД, за същата стойност, и платежно нареждане от 21.11.2016 г. за сумата от 1 992,92 лева с наредител „Имобили“ ЕООД, получател – „Бизнес Интелект“ ЕООД и основание на извършения превод „услуги рент а кар“, се установява, че във връзка с невъзможността да се ползва увредения автомобил „Ауди А6“, с рег. СА **** СХ, и съобразно уговореното в чл. 5 от договора за наем на МПС от 25.10.2013 г. наемателят „Бизнес Интелект“ ЕООД е ползвал друг лек автомобил – „Мазда 6“, рег. СА **** СС, предоставен по договори № 0382960970 и № 0527319310 от „Евролийз Рент а Кар“ ЕООД, за което е заплатил на последното сумата от 1 992,92 лева, възстановена му в пълен размер от ищцовото дружество с плащането от 21.11.2016 г.

В отговора на исковата молба е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Ответното дружество е оспорило дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение при конкретно изложени в срока по чл. 131 ГПК съображения, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не покрива вреди във връзка с договорни правоотношения на увредения с трети лица. Евентуално е наведено възражение за недоказаност на заявената в ИМ причинна връзка между сключения от „Бизнес Интелект“ ЕООД и „Евролийз Рент а Кар“ ЕООД договор за ползване на „рент а кар“ услуги и процесното ПТП, респ. на необходимостта от ползването на заместващ автомобил, което се поддържа и във въззивната жалба.

Предвид така изложеното спорен пред въззивната инстанция е въпросът за причинната връзка между процесното ПТП и претърпените имуществени вреди под формата на разходвани средства за наем на заместващ лек автомобил в периода 20.02.2015 г. – 26.03.2015 г.

Съгласно материалноправната норма на чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционално обусловена от 3 отговорността на делинквента. Тази отговорност съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – както претърпени загуби, така и пропуснати ползи.

В конкретния случай, по делото е безспорно обстоятелството, че в резултат на процесното ПТП собственият на ищеца лек автомобил „Ауди А6“ е бил временно негоден за ползване съобразно неговото предназначение за периода на ремонтирането му – от датата на ПТП – 20.01.2015 г. – до 26.02.2015 г. /възражения във връзка със срока на ремонта не са въвеждани по делото/. Увреждането на автомобила и ремонтирането му безспорно изискват неговия престой в сервиз. За периода на отремонтиране автомобилът не може да се ползва от собственика, т. е. по същество за този период последният се явява лишен от възможността да ползва своята вещ лично или чрез другиго. В процесната хипотеза се установи, че към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Ауди А6“ е бил предоставен за временно и възмездно ползване на трето неучастващо по делото лице – Консултантска къща „Бизнес Интелект“ ЕООД, по договор за наем от 25.10.2013 г. Според уговореното в т. 5 от този договор, при невъзможност за ползване на наетото МПС, за целия период на тази невъзможност наемателят има право да наеме за нуждите си и за сметка на наемодателя друго МПС със сходни характеристики на увредения лек автомобил. При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства се установи, че за периода на отремонтирането на автомобил „Ауди А6“, наемателят „Бизнес Интелект“ ЕООД е сключил 2 броя договори за наем с „Евролийз Рент а Кар“ ЕООД, въз основа на които му е било предоставено временното ползване на лек автомобил „Мазда 6“, рег. СА **** СС. Във връзка с тези договори са били издадени 2 броя фактури от 20.02.2015 г. и 27.02.2015 г. на обща стойност от 1 992,92 лева, за които не е спорно, че са били заплатени от наемателя. От платежно нареждане от 21.11.2016 г., неоспорено от ответната страна, се установява, че наемодателят „Имобили“ ЕООД е заплатил на „Бизнес интелект“ ЕООД сумата в размер на 1 992,92 лева, при посочено основание на превода „услуги рент а кар“. За доказване възникналата необходимост от наемането на заместващ автомобил за процесния период са ангажирани от ищеца гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.Т.Х., които въззивният съд кредитира като непосредствени, обективни и последователни. От тези показания се установява, че към 2015 г. свидетелят е бил служител на Консултантска къща „Бизнес интелект“ ЕООД, където е заемал длъжността „шофьор“. Свидетелят има ясен и конкретен спомен за процесното ПТП, тъй като именно той е управлявал лек автомобил „Ауди 6“ при неговото настъпване. След реализиране на ПТП се наложил ремонт на увредения автомобил.