Определение № 1973 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1973 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900148 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В.Пауър Груп“ ЕООД, гр. София срещу решение № 4224 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 11241/2023 г. на Софийски градски съд, ІІ-Ж въззивен състав, с което е потвърдено решение № 11839 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 19809/2022 г. на Софийски районен съд, 119 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу С. Г. П. искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 14, ал. 1 ЗС за осъждане на ответницата да върне на ищеца съставената от нея счетоводна документация на дружеството, подробно посочена в решението.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е съдът да обсъди свидетелските показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях?; 2. Длъжен ли е съдът да 1 обсъди всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност, включително и заключенията на вещите лица, като всяко друго доказателствено средство?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, като отговори, респективно защо приема или не приема конкретни възражения и защитни доводи?; 4. Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на експертиза, ако във въззивната жалба е направено обосновано оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение или за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение и е направено искане за допускане на експертиза, с оглед установяване на спорен и релевантен факт?;

5. Налице ли е облигационно правоотношение по счетоводно обслужване между предприятие-търговец и лице със счетоводно образование, което съставя и подписва като съставител годишните финансови отчети на предприятието, в които цифровите записи за текущата година са различни от цифровите записи за предходната година, при условие, че между предприятието не е налице служебно или трудово правоотношение?; 6.

Съставянето на годишни финансови отчети, в които цифровите записи за текущата година са различни от цифровите записи за предходната година, предполага ли наличие на счетоводна документация, обосноваваща промяната в тези записи, дори когато дружеството не е извършвало търговска дейност, която да налага деклариране на покупки и продажби по ЗДДС, или да налага деклариране на финансов резултат по ЗКПО?“. В изложението по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК се твърди, че по въпросите по т. 1 – т. 4 въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като касаторът се позовава на следните съдебни актове: по въпроса по т. 1 - на решение № 9622 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 5086/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 4755/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и др.; по въпроса по т. 2 - на решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 14 от 03.05.2019 г. по т. д.

2

№ 937/2018 г. на ВКС, І т. о. и др.; по въпроса по т. 3 - на ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 50110 от 22.11.2023 г. по т. д. № 1665/2022 г. на ВКС, ТК; решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д.

№ 1544/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.; по въпроса по т. 4 – на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 627 от 25.10.2024 г. по гр. д. № 3660/2023 на ВКС, IV г.о., решение № 80 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 3088/2021 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 393 от 01.10.2010 г. по гр. д. № 4703/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о. Останалите въпроси касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответницата по касационната жалба С. Г. П. е депозирала отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че управителят на ищеца „В.Пауър Груп“ ЕООД Джонатан Ман е управител и на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, което е възложило на ответницата с трудов договор изпълнение на трудовата функция „главен счетоводител“ на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД считано от 01.04.2013 г. Съставът на въззивния съд е приел, че между страните няма спор и от представеното по делото пълномощно се установява, че на ответницата /наред с още две лица/ е било възложено от дружеството ищец по договор за поръчка представителство пред банки, Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, Инспекция по труда, Агенцията по вписванията и други държавни учреждения, както и извършване на правни и фактически действия свързани с откриване и закриване на банкови сметки от името и за сметка на ищеца, разпореждане с вземания по банкови сметки. Във въззивното решение са 3 изложени съображения, че в изпълнение на договора за поръчка ответницата е била овластена да представлява дружеството пред посочените държавни институции, както и да се разпорежда със средства на дружеството ищец по неговите банкови сметки. Направен е извод, че в производството по делото не е установено на ответницата да е възложено извършване на счетоводна дейност на дружеството ищец по установеното правоотношение по договора за поръчка. Решаващият състав е намерил обаче, че видно от представените по делото писмени доказателства ответницата е подавала от името на дружеството ищец декларации по ЗДДС и по чл. 92 ЗКПО за времето от 2013 г. до 07.02.2022 г. с нулеви стойности, както и че заедно с управителя на ответното дружество ответницата е подписвала счетоводната документация, приложена по делото, както следва: ГФО, вкл. счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2012 г., отчет за приходи и разходи за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., отчет за паричните потоци по прекия метод за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., отчет за собствения капитал на дружеството за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. и приложение към финансовия отчет за годината, завършваща на 31.12.2012 г., ГФО за всяка от годините от 2013 г. до 2016 г. Изтъкнато е, че за посочената документация страните не спорят, че е предадена на ищеца и е обявена по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Въззивният съд е посочил, че съгласно писмените доказателства НАП е извършил проверка на ответницата, при която не са установени съхранявани от нея счетоводни документи, които не са предадени на дружеството на ищеца. В атакуваното решение е прието, че посочената проверка е завършила с доклад, според който ищецът не е извършвал икономическа дейност, не е влизал в търговски или други отношения с юридически и физически лица, не е сключвал трудови договори, не е извършвал и получавал преводи по негови банкови сметки, съответно не са съставяни и получавани първични счетоводни документи за осъществени от дружеството стопански операции.

Съдът е възприел заключението на допуснатата по делото съдебносчетоводна експертиза, съгласно което за „В.Пауър Груп“ ЕООД са подавани справки-декларации по ЗДДС за месец ноември 2012 г. и за месеците януари и февруари 2013 г. с нулева стойност, а за месец декември 2013 г. са налице подадени справка-декларация и дневник на покупките, в които е отразена фактура, издадена от Сдружение „Клуб Еделвайс“ за 1170, 00 лв. и 234, 00 лв.

ДДС. Посочено е, че липсват данни за извършени от ищеца продажби, за регистрирани от него приходи и за сключени от дружеството трудови договори за периода от ноември 2012 г. до февруари 2022 г. Решаващият състав е отразил, че според извършените от експерта проверки не са налице данни ответницата да е била в трудово правоотношение с „В.Пауър Груп“ ЕООД, както и след 2016 г. ищецът да е имал банкови сметки. Съдът е изтъкнал, че според вещото лице и от подадените ГФО, които носят подписа на ответницата, се установява, че ищецът не е извършвал икономическа дейност за периода 2013 г. - 2022 г.

4

С оглед така установеното въззивният съд е формирал извод, че по възлагане на ищеца в изпълнение на сключения договор за поръчка С. П. е съставила следните документи, изходящи от ищеца: декларации по ЗДДС и по чл. 92 ЗКПО с нулеви стойности за периода от м.11.2012 г. до 07.02.2022 г., както и ГФО за периода 2012 г.-2022 г., които са били подадени в търговския регистър. Намерил е обаче, че по делото не се доказва при условията на пълно и главно доказване възлагането на ответницата да извършва текущото счетоводно обслужване на дружеството ищец за исковия период 2012 г. - 2022 г. В обжалваното решение е подчертано, че в случая не е било и необходимо счетоводното обслужване на ищеца търговец, тъй като той не е осъществявал икономическа дейност. Същевременно, решаващият състав на въззивния съд е приел, че по делото не е установено и съставянето на описаната от ищеца счетоводна документация, чието предаване се претендира. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗСч, предвиждаща задължение на лицето, което е извършвало текущо счетоводно отчитане, да предаде цялата съставена и налична счетоводна документация, съдът е изтъкнал, че в случая изготвената от ответницата по възлагане на ищеца счетоводна документация е представена по делото и се доказва, че тя е предадена на ищеца, на НАП и е обявена в ТРРЮЛНЦ.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въпросите по т. 1- т. 3 от изложението на основанията за достъп до касация могат да бъдат обобщени като процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства. Така обобщеният въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на конкретния спор. Не е налице обаче въведената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява решаващият състав на въззивния съд да се е отклонил от задължителната и постоянна практика на ВКС по разглеждания релевантен въпрос. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на 5