Решение № 16539 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16539 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110146122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от Б. О. Б. с ЕГН ********** и от Р. Н. Е. с ЕГН **********, чрез адв. С. Ч.К., срещу " ********" ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ****************************, представлявано от Р.В., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата в размер на 23 469,96 лв. - неустойка за неточно /забавено изпълнение/, ведно със законната лихва от 17.06.2024г. /датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение по отправената покана/ до окончателното изплащане.

Ищците твърдят, че на 24.02.2021г., сключили с ответника, предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, като същите следвало да придобият правото на собственост върху Апартмент № 8 и Пакромясто №2, находящи се в сграда, построена в ********, с адрес гр. **********************. Страните сключили нотариален акт за процесния недвижим имот на 25.10.2021г., а за сградата било издадено разрешение за ползване на 07.06.2024г.

По силата на сключения предварителен договор между страните - чл.4.1.1., ответникът се задължавал да завърши СМР и да въведе в експлоатация сградата в срок от 24 месеца от датата на откриване на строителната площадка - 04.01.2021г. Срокът за изпълнение на задължението на ответника изтекъл на 04.01.2023г. В чл.5.3.2. от предварителния договор, страните уговорили, че при неточно изпълнение на задължението на ответника по чл.4.1.1., и по - конкретно след изтичане на 180 дни от настъпване на крайния срок за изпълнение на същото, ответникът дължи неустойка в размер на 0,2 % от стойността на обектите за всеки ден забава, но не повече от 10 % от тази стойност. Неустойката започнала да се начислява считано от 03.07.2023г. /тогава изтекли допълнителните 180 дни/, като до издаване на 1 разрешението за ползване на сградата на 07.06.2024г., били изтекли общо 340 дни забава, като понеже размерът на начислената неустойка за посочения период, надвишавала 10 %, съобразно уговореното между страните, неустойката се дължала в размер на 10 % от стойността на обектите.

Ищците изпратили покана до ответника за заплащане на дължимата неустойка, с която бил предоставен допълнителен 5 дневен срок за изпълнение, който изтекъл на 17.06.2024г., като плащане не постъпило, което обстоятелство обусловило правния интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск за сумата в размер на 23 469,96 лв., ведно със законната лихва от 17.06.2024г. /датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение по отправената покана/до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора не се оспорва наличието на предварителен договор, сключен между страните, със съдържанието посочено в исковата молба, както и че процесната сграда, в която се намират самостоятелните обекти на правото на собственост, придобити от ищците, е била въведена в експлоатация, с издаденото разрешение за строеж от 07.06.2024г. Ответникът оспорва дължимостта на неустойката, в претендирания от ищците размер, като поддържа, че неточното изпълнение на задължението му по чл.4.1.1. от предварителния договор /забава/ е настъпила не в резултат на неговото виновно поведение, а в резултат на непредвидени обстоятелства, изключващи отговорността му /строеж на топлопровод/. Като са изложени подробни съображения за наличието на такива обстоятелства и тяхната причинна връзка с настъпилата забава. Ответникът поддържа и че се е позовал на наличието на непредвидени обстоятелства при изпълнение на задължението си по чл.4.1.1. от договора, като уведомил своевременно ищците за същите. Ответникът сочи, че считано от м.06.2023г., ищците били въведени в собствения си самостоятелен обект, в който извършвали довършителни СМР и се нанесли да живеят там и преди въвеждане в експлоатация на сградата, поради което реално не били претърпени твърдените вреди от забавата. Претендират се и разноските по делото.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска по чл.92 ЗЗД, ищците следва да докажат при условията на пълно доказване, че е било налице валидно възникнало задължение в тежест на ответната страна, обезпечено с клауза за неустойка.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си, обезпечено с неустоечната клауза, респ. наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му за неизпълнението /наличие на форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила/, както и другите си възражения, изложени в отговора на исковата молба.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж от 24.02.2021г., е налице задължение на ответника на построи и въведе в експлоатация сградата, в която се намира процесния недвижим имот, в посочения в договора - срок. Видно от съдържанието на същия предварителен договор, по безспорен начин се 2 установява, че задължението на ответника да построи и въведе в експлоатация сградата, в която е процесният недвижим имот, собственост на ищците е обезпечено с неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, при наличие на забава в изпълнението му в срока посочен в чл.4.1.1. от договора /24 месеца от откриване на строителната площадка/ и изтичане на повече от 180 календарни дни забава, като неустойката е в размер на 0,2 % за всеки ден просрочие, но не повече от 10 % от цената на придобиване на недвижимия имот.

От представените и приети като писмени доказателства по делото, строителни книжа Протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа от 04.01.2021г., Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 15.12.2021г., както и Разрешение за ползване /Акт 16/ от 07.06.2024г., се установява по безспорен начин, че е налице неточно /забавено/ изпълнение, съобразно предвиденото в сключения между страните - предварителен договор.

Основният спорен въпрос по настоящото производство е дали за наличието на забавено изпълнение следва да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, или са налице обстоятелства, които я изключват /форсмажор, непреодолима сила/.

Съдът не приема за основателни възраженията на ответника, че за да бъде изпълнено задължението, обезпечено с клаузата за неустойка, т.е. въвеждане на цялата сграда в експлоатация и поради това, че в конструктивния проект е било предвидено свързването й към топлопреносната мрежа да стане чрез изграждане на абонатна станция към сградата, в т.ч. изграждане на необходимото отклонение към мрежата на топлоснабдителното предприятие, посочените дейности е следвало да бъдат изпълнени от трето лице "*******************" ЕАД, поради което наличието на забава не следвало да му се вмени във вина, тъй като било в резултат на поведението на това трето лице.

Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.137, ал.1 от Закона за енергетика /изм. - ДВ, бр.54 от 2012, в сила от 17.07.2012г./, при присъединяване на клиенти за топлинна енергия за битови нужди присъединителния топлопровод, съораженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. В ал. 2 /също в сила от 17.07.2012г./, е изрично предвидена и възможността изграждането на посочените съоражения по ал.1 да може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в тази хипотеза последното заплаща цена за ползване на изградените съоражения, изградени от клиентите.

В приетото като писмено доказателство по делото, становище с изх.№ПП-236/14.02.2022г., от "*******************" ЕАД, изпратено до упълномощен представител на ответника, топлопреносното предприятие е уведомило ответника, че има възможност да изгради и въведе в експлоатация енергийните обекти и съоражения, но подробно е разяснило и законоустановена възможност, предвидена в разпоредбата на чл.137, ал.2 от ЗЕ, а именно че изграждането на необходимата инрафаструктура за присъединяване на сградата към топлоснабдителната мрежа е възможно да бъде осъществено и от ответника, но след изрично съгласуване на това намерение с "*******************" ЕАД, както и какви са необходимите условия и процедура, по които би могло да се осъществи.

Видно от събраните по делото писмени доказателства - виза/скица за проектиране, 3 съгласувана с "*******************" ЕАД, схема-извадка от карта на съществуваща топлопреносна мрежа, Протокол за откриване на строителна площадка, както и за определяне на строителна линия от 10.11.2022г., за изграждане на външно топлозахранване и абонатна станция на процесната сграда, изграждането и присъединяването на същата към топлопреносната мрежа е осъществено от "*******************" ЕАД.

Посочените факти и обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства.

Изграденото отклонение и абонатна станция на процесната сграда били въведени в експлоатация едновременно със сградата.

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не се е възползвал от правната възможност, предоставена му съгласно разпоредбата на чл.137, ал.2 от ЗЕ, сам да изгради и въведе в експлоатация необходимите съоражения, за да може сградата да бъде присъединена към изградената инфраструктура на топлопреносното предприятие. Изграждането и въвеждането им в експлоатация е представлявало необходима правно-техническа предпоставка за даването на разрешение за ползване/въвеждането на цялата сграда в експлоатация, тъй като в констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа от 15.12.2021г., в част "ОВК" е предвидено отоплението на сградата, както и водоснабдяването с топла вода да се осъществява от централна водно-помпена, двутръбна система, като необходимата мощност се осигурява от блокова абонатна станция, изградена на кота нула.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се установи, че ответникът е разполагал сам с възможността да изгради абонатната станция и отклонението за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, но не е сторил това, като същото е осъществено в резултат на поведението на трето лице "*******************" ЕАД. В тази връзка, съдът намира, че не е налице нито форсмажор, нито непреодолима сила.

В случая не се касае за действия/бездействия на държавни органи и/или на трети лица, препятстващи изпълнение на главното задължение на ответника по предварителния договор да въведе в експлоатация сградата, в уговорения между страните срок за изпълнение, а до неизпълнение на обуславящото задължение на ответника за присъединяването й към топлопреносната мрежа и осигуряване на топлоподаване. За да са налице т. нар.

“форсмажорни обстоятелства”, същите следва да са непредвидими и непредотвратими със съществуващите към момента на тяхното настъпване средства на науката и техниката. В конкретната хипотеза, не само че същите не се явяват нито непредвидими, нито непредотвратими, а ответникът по своя воля е предоставил изграждането на необходимите съоражения на трето лице, с което сам е обусловил изпълнението на задължението си за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира процесния недвижим имот, собственост на ищците, от действията на трето лице - "*******************" ЕАД . Към датата на подписване на предварителния договор, както и след това, а и понастоящем е налице правната възможност за ответника по чл.137, ал.2 от ЗЕ - сам да предприеме фактически и правни действия по изграждане и въвеждане в експлоатация на необходимите съоражения за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, като по делото не 4 са наведени изрични твърдения за наличието на обективни пречки у ответника да стори това.