Решение № 233 от 17.03.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2433/2025
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- Мария Димитрова Каранашева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Сливен, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230102433 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2024г. в гр.Сливен, при движение по бул.Стефан Караджа-срещу Товарна гара на 30-50м около кръстовището лек автомобил Мерцедес модел ML 350 BLUETEC ДКН СН 7348 АС , управляван от Ю. И. И., в който е пътувал и В. В. И., преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което претърпява ПТП с материални щети по автомобила спукана предна дясна на лекия автомобил. Твърди се, че за настъпилото ПТП подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, стойността на щетите е в размер на 263.57лв, която е изплатена на собственика на МПС с платежни нареждания.Сочи се, че във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение и на основание чл.410,ал.1 от КЗ застрахователя е встъпил в правата на застрахования и е поканил Община Сливен да им заплати изплатеното застрахователно обезщетение с регресна покана получена на 17.01.2025г.Твърди се, че до момента на подаването на исковата молба обезщетението не е заплатено.
Поискано е, да бъде осъдена Община Сливен да заплати на ищцовото дружество сумата от 263.57лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и да бъдат присъдени на ищеца направените по разноски.
Съдът е квалифицирал осъдителен иск, като такъв с правно основание от чл.410, ал.1, т.1 от КЗ , вр. чл. 50 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на факта на сключване на застраховка Каско, срока на действие на застраховката, настъпването на ПТП, причинените щети, стойността на причинените щети, причинната връзка между ПТП и нанесените щети, факта, че щетите са причинени в следствие на наличието на 1 несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, необезопасяването и несигнализирането на дупката, факта, че е изплатено застрахователното обезщетение на застрахованото лице, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че не може да се направи категоричен извод за осъществяването на твърдяното ПТП,не са причинени вреди на собственика вследствие на ПТП-то. Оспорен е описания механизъм за настъпване на ПТП, както и размера на вредите.Сочи се, че застрахователя не е имал основание да заплаща застрахователно обезщетение. Твърди се, че декларираните пред застрахователя обстоятелства не отговарят на действителността.Не са били налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение, визирани в общите условия.Посочено е, че претендираните средства за завишени и вина за настъпването на ПТП-то има водача на МПС, тъй като не се е съобразил с пътните условия, с възможните препятствия на пътното платно и не се е движил със скорост съобразена с пътната обстановка и не е възприел твърдяното препятствие на пътя поради разсеяност или поради несъобразена скорост.Твърди се, че Община Сливен не е извършвала ремонт на пътя
Твърди се, че не е налице причинно следствена връзка между ПТП-то и настъпилите вреди.
Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, тъй като е управлявал МПС-то с несъобразена скорост и не при липса на съобразителност и внимание и не е могъл да спре.Посочено е, че водача е могъл да избегне настъпването на ПТП и да избегне неравността.
Поискано е, да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, като е направено евентуално искане да не бъде уважавано в пълен размер.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача е негова.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв. Д., който моли да бъде уважен предявеният иск , да бъде осъдена Община Сливен да заплати на ищцовото дружество изплатеното застрахователно обезщетение и направените по делото разноски.
В съдебно заседание Община Сливен, чрез юриск. М., моли да бъде отхвърлен предявеният иск и да бъдат присъдени на Община Сливен направените по делото разноски юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно с заседание, третото лице-помагач, чрез процесуалния си представител заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Съдът на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
2
На 26.02.2024 г. е сключена застрахователна полица по застраховка Булстрад Каско Стандарт като застраховащ е посочено Ю. И. И. , за периода от 28.02.2024 г. до 27.02.2025 г. по отношение на лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350, с рег. № СН 5929 ВА, като застрахователен риск е посочено, че е покрито пълно каско, помощ на пътя, доверен сервиз и злополука на лицата в МПС. Застрахователната премия е договорена на една вноска в брой , заплатена при подписване на полицата.
От общите условия на застраховка Каско Стандарт, глава ІV, раздел І, т. 1 се установява, че при настъпване на застрахователното събитие, застрахования е длъжен в тридневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, както и компетентните държавни органи, с цел издаване на необходимия документ и да вземе мерки за спасяване, ограничаване или намаляване на щетите. В 5.3 е посочено, че към заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение застрахования или негово представител представят свидетелство за правоуправление и контролен талон на водача, управлявал МПС-то при настъпване на застрахователното събитие. В 5.4.1 е посочено, че към заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение застрахования или негово представител представят оригиналните документи, които доказват застрахователно събитие при щети, причинени от ПТП са протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП. Предоставения документ следва да отговаря на изискванията, съгласно действащото законодателство за установяване на ПТП.
Общите условия, представени по делото са подписани на 13.10.2016 г. от Теодора Маринова Стоянова, като имената са изпълнени в раздел трите имена.
На 16.09.2024 г. е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки Каско на автомобилистите при имуществени вреди от Ю. И. И., за това че на 13.09.2024 г. при управление на лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350, с рег. № СН 5929 ВА, при движение преминал през необозначена дупка на пътното платно и гумата спаднала, като увреждане е посочено предна дясна гума.
Съдът не кредитира декларацията, подадена от В. В. И., с оглед на заявеното от И. в открито съдебно заседание, че не е присъствал на ПТП със съпругата му и съпругата му се е обадила да я прибере.
На 16.09.2024 г. е направен опис на претенцията, като е посочено че е повредена предна дясна гума.
С опис заключение по щета е калкулирана стойност на увредената предна дясна гума в размер на 263,57 лв.
С доклад по щета е предложено да се изплати на Ю. И. И. обезщетение за настъпило застрахователно събитие в размер на 263,57 лв.
С платежно нареждане от 19.09.2024 г. е изплатено по сметка на Ю. И. И. сумата от 263,57 лв.
На 17.01.2025 г. ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп е изпратило регресна покана до 3
Община Сливен и е поискано да се изплати застрахователното обезщетение в размер на 263,57 лв. Поканата е връчена на община Сливен на 24.01.2025 г.
От свидетелство за управление на Ю. И. И. се установява, че е правоспособен водач за категория В за леки автомобили.
От свидетелство за регистрация се установява, че лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350, с рег. № СН 5929 ВА е собственост на Ю. И. И..
Съдът не кредитира показанията на свидетелката И., тъй като същите не кореспондират с подаденото заявление за издаване на застрахователно обезщетени.
Заявлението за издаване на застрахователно обезщетение не е посочено нито кога, нито къде е настъпило събитието. Декларацията подадена от второ лице, а именно съпругът на свидетелката в съдебна зала се установи, че не е присъствал на ПТП-то. Съдът не кредитира показанията на свидетелката И. и с оглед обстоятелството, че нито от заявлението,подадено от нея, нито от декларацията става ясно къде е настъпило ПТП-то, отделно че показанията, в частта, в която свидетелката твърди, че първо е попаднала в дупката, а след това е продължила 60 метра, не кореспондират с назначената и изпълнена съдебно автотехническа експертиза.
От показанията на свидетеля И. се установява, че не е присъствал на ПТП-то.
От назначената и изпълнена по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява, че наличието на несигнализирана неравност на платното за движение е технически неправилно. Ако се приеме, че е имало препятствие, то не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална маркировка. От експертизата е видно, че при попадане в дупка се получава срез в неправилна форма в зоната на страничния борд и в близост до страничния ръб на джантата, което е увреждане типично за преминаване на гумата през ерозирало асфалтово покритие или неравност на пътното платно. В заключението е посочено, че стойността на нанесените щети е 263,57 лв. В заключението е посочено, че видимостта следва да е била 25-30 метра с възможност за възприемане на опасност и би могла да се възприеме, ако автомобила не се е движил с повече от 36 км/ч. В заключението вещото лице е посочило, че не би могло да посочи точното местоположение на увреждането на платното за движение, отстоянието на декларираната неравност от бордюра в напречно направление, както и разположение в надлежно, тъй като по делото няма описани конкретни обекти, които да инициализират точното разположение на неравност на платното за движение. В заключението вещото лице е посочило, че предвид увреждането на гумата, следва да е налице пълен срез и след среза автомобила не е могъл да продължи движение.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице У. по назначената, изпълнена и приета по делото съдебна авто-техническа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно извършена.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива,като събраните писмени и гласни доказателства, назначената и изпълнена по делото съдебно авто-техническа експертиза са непротиворечиви и кореспондират помежду си.
4
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
По предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 т. 1 от КЗ вр чл. 50 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Не се доказа в производството по пътя на прякото,главно и пълно доказване, че е настъпило ПТП на територията на Община Сливен, къде точно е настъпило с лек автомобила марка Мерцедес, модел МЛ 350, с рег. № СН 5929 ВА. От представените и събрани по делото доказателства не се установи по безспорен и категоричен наин настъпването на ПТП в гр. Сливен срещу товарна гара на 30-50 метра от кръстовището, начина на настъпване на ПТП-то, както и причиннната връзка между ПТП-то и причинените материални щети.По никакъв начин в производството не се доказа датата, мястото и начина на настъпване на застрахователното събитие. С попълване на заявлението, както и на декларацията, никъде не е отразено на кое място на бул. Стефан караджа е настъпило ПТП-то. Това изясняване застрахователното дружество е предприело едва в последствие, след като е изплатило застрахователно обезщетение на собственика на автомобила в исковата молба. С оглед изложеното предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По направената претенция с правно основание чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 302,26 евро, съразмерно на отхвърлената част от иска.