Решение № 1096 от 24.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100509940 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. З. Д. срещу решение № 6717/01.05.2023г. постановено по гр.д. № 27002/2021г. по описана Софийски районен съд, ГО, 79 състав, с което е допусната до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с площ от 79,76 кв. м., състоящ се от 3 стаи и кухня, ведно с мазе № 23 между съсобствениците М. П. Д., С. З. Д., и П. П. Д., при квоти: 1229,33/10260 идеални части – за М. П. Д.; 7801,34/10260 идеални части – за С. З.

Д.; 1229,33/10260 идеални части – за П. П. Д..

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че неправилно и необосновано районният съд е счел, че липсва фактическият състав за придобиване по давност на процесния недвижим имот от ответника С. Д., тъй като от доказателствата по делото безпротиворечиво се установява както владението върху процесния апартамент в продължение на повече от 10г., необозпокоявано включително от ищеца М. Д., така и намерението й за своене през същия период, демонстрирано по некъмнен начин. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което иска за делба се отхвърли, доколкото ответника С. Д. се легитимира като единствен собственик на процесния недвижим имот т.е. липсва съсобственост по отношение на процесния недвижим 1 имот.

Въззиваемата страна М. П. Д. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди, че въззивника С. Д. в хода на процеса не е установила при пълно и главно доказване, че е демонстрирала пред него намерението й да свои собствената на ищеца част от имота, придобита по наследство, дори напротив водени са разговори за изкупуване на неговия дял от апартамента с дъщерята на въззивника – П. Д.. Посочва, че въззивника нито е направила твърдения, нито ангажирала доказателства за демонстриране на промененото намерение, с което държи общата вещ и пред другия съсобственик – П. Д..

Моли решението като правилно да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна П. П. Д. в срока по чл.263 ал.1 ГПК не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивните жалби доводи за неоснователни по следните мотиви:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба подадена от М. П. Д. срещу С. З. Д. и П. П. Д. за допускане до делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с площ от 79,76 кв. м., състоящ се от 3 стаи и кухня, ведно с мазе № 23, с площ от 5,15 кв. м. и 5,069 % идеални части от общите части на сградата, разположен в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над обекта: няма, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК с твръдение, че същия е съсобственик на съответна идеална част по реда на наследственото правоприемство от неговия баща П.Г. Д., съпруг на ответника С. Д. и баща на втория ответник – П. Д..

2

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субуктивно право да иска прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС /.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не се спори между страните, а и се установява безпротиворечиво от събраните писмени доказателства по делото /удостоверение за наследници, удостоверение за сключен граждански брак, заповед № РД-41-1336/04.11.1985г.,протокол за въвод във владение, вноски бележки и справки по заем от ДСК, копие от спестовна книжка/, че П.Г. Д. е починал на 12.06.1989 г., оставяйки за свои наследници по закон: преживяла съпруга - С. З. Д. и низходящи М. П. Д. – син и П. П. Д. – дъщеря. Гражданският брак между П.Г. Д. и С. З. Д. е сключен на 22.10.1983 г. т.е при действието на СК от 1968г. отм., но е прекратен при действието на СК от 1985г. отм, при което на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на СК /1985 отм./ относно имуществените отношения между съпрузите намират приложение правилата на Ск от 1985г. С разпоредбата начл. 13 ал. 1 от СК от 1968 г. /отм./ е въведен институтът на съпружеската имуществена общност. Тя обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака. Прието е, че те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие 3 име са придобити.

Именно по време на брака между П. Д. и С. Д., на основание чл.95 вр.чл. 100 ал. 1 от ЗТСУ /отм./ същите придобиват процесния недвижим имот в режим на семейна имуществена общност – получен като обезщетение срещу отчужден от бащата на С. Д. З.А. М.ов друг имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./, като по реда на чл.102 от ЗТСУ /отм/ З.М. е прехвърлил правата си върху един от имотите, които получава като обезщетение на отчуждения му собствен, на роднината си по права линия – дъщеря си С. Д..

Нормата на чл. 20 СК от 1985 г. /отм/ запазва режима, установен в чл. 13 ал. 2 от отменения СК - 1968 г., относно личната собственост на съпрузите. Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 и ал.2 СК - 1985 г. /отм./, която няма аналог в отменения СК-1968г., но възпроизвежда правило, установено по тълкувателен път от съдебната практика при прилагането на стария кодекс - т. 3 от ППВС № 5/31.10.1972 г. по гр. д. № 4/1972 г., според което ако лични имущества на единия съпруг бъдат трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества, новопридобитото имущество остава лична собственост на придобилия го съпруг. В посочената т.3 от ППВС № 5/1975 г., се приема, че ако срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двамата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, е налице пълна трансформация на притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което съпругът – собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар и това да е станало по време на брака. Когато обаче срещу отстъпения в обезщетение имот се доплаща известна разлика в цената и това е станало по време на брака, както е в настоящата хипотеза, в съпружеската имуществена общност се включва съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот - в този смисъл е и константната практика на ВКС напр. решение по гр. д.

№ 1352/2013 г., І г. о. ВКС; решение № 549 по гр. д. № 3218/2008 г., І г. о. ВКС, решение № 45 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 2510/2019 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и т. н. и др. В случая, не съответна на разликата за доплащане част се включва в СИО, а стойността на целия имот, доколкото видно от съдържанието на цитираната заповед РД-41-1336/04.11.1985г. – л.16 от делото, е налице хипотезата по чл.103 ал.2 от ЗТСУ /отм/, когато обезщетеният дължи разликата между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения като обезщетение, като стойността общата сума за доплащане е 18917 лв., от която изцяло стойността на ап.75 – 10 260,00 лв., а в заповедта изрично е посочено, че за „второто жилище“ е прехвърлена сумата от 1500,00 лв., което обстоятелство се установява и от записванията в копието на спестовните книжки – сумата е прехвърлена от З.М.а на С. Д., както и още сумата 1384 лв. и които са усвоени за погасяване на вноска по жилищния кредит от ДСК на С. Д..

Наличието на трансформация се преценява към точно определен във времето момент-моментът, в който настъпва вещнотранслативния ефект на съответния придобивен способ, придобиването на правото върху съответното имущество. В случая и с оглед разпоредбата на чл.103 ал.1 от ЗТСУ /отм/ - това е по силата на заповед -414 1336/04.11.1985г.

„По въпроса възниква ли съпружеска имуществена общност върху недвижим имот, придобит през време на брака, чрез средства, получени по договор за заем, сключен само от единия съпруг, е налице формирана константна практика на ВКС, според която ако продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за наличие на трансформация по смисъла на чл. 21 СК от 1985 г., съотв. на чл. 23 СК. Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127 ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното. В този смисъл напр. решение № 60080 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 3814/2020 г. на І г. о., решение № 60104/23.12.2023г. по гр.д. №1214/2021г. на ВКС, I г.о., решение № 36 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г. на ІІ г. о., решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6453/2013 г. на ІV г. о. и др. Това е прието и в мотивите към т. 4 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.“-определение № 2562/18.09.2023г. по гр.д. № 3914/2022г.- на I г.о. на ВКС