Решение № 49 от 17.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Соня Найденова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20201100509756 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 291668/03.12.2019 г. по гр. д. № 51498/2018 г. на СРС, 36 с - в ЗАД „А." с ЕИК: ******* е осъдено да заплати на М. З.И. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител З.А.И.. с ЕГН: **********, на основание чл.

226 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от причинени телесни увреждания - охлузване на дясната лицева половина, сътресение на мозъка от типа зашеметяване, без изпадане в кома, които увреждания му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на ПТП настъпило на 21.07.2016 г., реализирано по вина на водача на „Фолксваген Голф" с peг. № *******, гражданската отговорност, на който е била застрахована от ответника, както и да заплати на Г. З.И. с ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител З.А.И.. с ЕГН:

**********, на основание чл. 226 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от телесни увреждания - дълбоки охлузвания и кръвонасядане по челото и външния нос, контузия по гърба и кръстовата област, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по десния горен крайник, които му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва за забава върху сумите от датата на увреждането - 21.07.2016 г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери от по 5 000 лв. за всеки от пострадалите (предявени като частични от общо 10 000 лв.).

С решението страните са осъдени за заплащане на разноски, съобразно 1 уважената и отхвърлена част от исковете.

Срещу решението в частта, в която исковете за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени до пълните предявени размери, е подадена въззивна жалба от ищците М. З.И., действащ чрез своята майка и законен представител З.А.И.. и Г. З.И., действащ със съгласието на своята майка и законен представител З.А.И.., чрез процесуалния им представител. В жалбата се поддържа, че основателно СРС е приел, че са налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като са правилни изводите относно механизма за настъпване на произшествието, връзката на претърпените от ищците вреди с него и вината на застрахования при ответника водач на МПС. По делото е установено, че получените от двамата увреждания съответстват на механизма на ПТП, като се поддържа, че законосъобразно съдът не е приел за доказано съпричиняване на резултата от страна на пострадалите. Основните доводи, които подробно се излагат във въззивната жалба, касаят размера на присъденото в полза на ищците обезщетение, като се поддържа, че то е значително занижено, съобразно вида и характера на претърпените увреди и не съответства на търпените от ищците болки и страдания от нанесените им телесни увреждания. В противоречие с правилата за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД, съдът не е определил правилно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като не е съобразил индивидуалните критерии приложими към случая, съобразно събраните по делото доказателства и съдебната практика, лимитираща отговорността на застрахователя. Сочат, че СРС не е обсъдил детайлно множеството получени увреждания на ищците, тяхната възраст, периода на лечение и възстановяване, както и периода, през който са търпели болки и страдания. Поддържат, се че не е взето предвид, че пострадалият М.И. е претърпял мозъчно сътресение, което е тежко увреждане и е следвало да даде отражение на размера на обезщетението. Според ищците СРС не е отчел ниската възраст на пострадалите към момента на настъпване на ПТП – 6 и 11 г., броя и характера на уврежданията, периода на възстановяването им, продължаващите и до днес болки и страдания, както и трайното отражение върху психиката им, включително преживения стрес, както от инцидента, така и от престоя в болнично заведение. Неправилно съдът е приел, че ищците са се възстановили от инцидента. Излагат подробни доводи във връзка с установените по делото травми от заключението на СМЕ, периоди на възстановяване на децата и отражението на ПТП върху психиката им. Сочат още, че определения от съда размер на обезщетенията противоречи, както на съдебната практика, така и на установения в закона лимит на отговорността на застрахователя, които към датата на ПТП 2016 г. е 10 000 000 лв. при повече от един пострадал от ПТП. Позовават се на практика на съдилищата и на ВКС относно определяне на справедливите размери на обезщетенията за аналогични вреди.

По тези и допълнителни съображения молят да се отмени решението в частите, в които исковете за заплащане на обезщетение неимуществени вреди са отхвърлени над присъдените размери до претендираните и те да се уважат изцяло. Претендират се разноски в производството, включително за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

Въззиваемата страна - ответникът ЗД „Л.И.”, не е подал писмен отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорва жалбата, чрез представителя си. Поддържа, че решението е правилно и обосновано в оспорените части, като е съобразено както с процесуалните, така и с материалноправните норми относно справедливите размери на обезщетеието за неимуществени вреди. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищците част, като претендира разноски, включително 2 юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Настоящият състав намира, че решението е постановено при изяснена фактическата обстановка, след обсъждане на всички представени по делото доказателства, в тяхната цялост.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая, в оспорените части решението е валидно и процесуално допустимо. В решението са обсъдени подробно приетите пред СРС писмени и гласни доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл.

272 ГПК.

Предмет на разглеждане са били обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. към момента, но действащ към датата на ПТП и приложим в случая), предявени срещу застрахователя по гражданската отговорност на лицето причинило увреждането при ПТП, за което се претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са : валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпване на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен. При деликтната отговорност вината по чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Тъй като спорът по делото е правен, а не фактически, съдът намира за необходимо да обсъди само доказателствата, относими към предмета на обжалване свързани с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

Настъпването на ПТП, механизмът му и причинната връзка на уврежданията на двамата ищци с произшествието се установяват от обсъдените пред СРС писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число неоспорените от двете страни САТЕ и СМЕ и свидетелските показания, включително на водача на автомобила, участвал в процесното ПТП – Д. С.М. и на свидетеля на ответника Ю.М. И..

Механизмът на осъществяване на ПТП е установен от САТЕ, а именно: на 21.07.2016 г., около 11:00 часа, лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № *******, управляван от Д.М. се движел по път ПП-1-5, с. Тулово с посока на движение от гр.

Казанлък към гр. Стара Загора, в светлата част на денонощието при сухо, слънчево време със скорост около 80 км/ч. По същото време от западния край на път ПП-1-5, с.

Тулово, по черен път се движело ППС - каруца, теглена от животинска тяга, управлявано от К.П., в което пътували три деца. Конят, теглещ каруцата, навлязъл на път ПП-1-5, с. Тулово и между двете превозни средства настъпил удар. Скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била в диапазона 27-30 км/ч. Ударът е нанесен с предната част на лекия автомобил в задната част на каруцата. От произшествието настъпили деформации по превозните средства, пострадали пътуващите в каруцата деца.

3

Обосновано СРС е направил извод, на база обсъдените от него писмени и гласни доказателства, че в резултат на ПТП – то от 21.07.2016 г. по вина на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, двамата ищци са претърпели увреждания на здравето така, както са посочени от вещото лице по приетата и неоспорена съдебно медицинска експертиза, изготвена въз основа на всички представени медицински документи в производството, която се кретидира и от въззивният състав.

Съгласно заключението, вследствие на процесното ПТП М. З.И. получил контузия на лицето - охлузване на дясната лицева половина, сътресение на мозъка от типа зашеметяване, без изпадане в кома, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а възстановителният период е продължил около 30 дни, Г. З.И. получил дълбоки охлузвания и кръвонасядане по челото и външния нос, контузия по гърба и кръстовата област, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по десния горен крайник, които му причинили също временно разстройство на здравето, неопасно за живота като възстановителният период продължил около 15 - 20 дни. Вещото лице в съдебно заседание на 12.06.2019 г. е посочило, че съгласно представените медицински документи и като се съобрази характера на уврежданията, двете деца са се възстановили напълно от инцидента. Няма медицинска документация или сведения за някакви остатъчни явления, нито са ангажирани някакви писмени или гласни доказателства, че ищците са продължили да търпят вреди от процесното ПТП в период, по – дълъг от посочения от експертизата.

Въззивният състав намира за обоснован извода на СРС, че в производството е доказано, че травмите на двамата ищца съответстват на удара при ПТП, т. е. в установена е причинно - следствената им връзка с ПТП.

Предвид изложеното, основателно СРС е приел при съвкупна преценка на писмените доказателства, в това число на заключението по съдебно - медицинската експертиза и на гласните доказателства, че вследствие поведението на застрахования при ответника делинквент ищците са претърпели вреди. В първоинстанционното производство са установени вида и характера на настъпилите вследствие на произшествието вреди, причинната им връзка с увреждането, както и интензитета на увреждането, причинените вследствие от увредата болки, страдания, дискомфорт и възстановителния период за двамата ищци. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е оборена в производството.

След установяване на материалноправните предпоставки за ангажиране на застрахователната отговорност на ответното дружество, спорен е основно въпроса какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.

52 от ЗЗД.

Относно основните възражения, поддържани във въззивната жалба, касаещи справедливия размер на обезщетението, настоящият състав намира следното : Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда - чл. 52 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1787e8b-63c0-411f-9f86-1ea9a2694342