Решение № 48 от 30.03.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Търговище, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Е.И.Д. като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20223530200849 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. И. П. от гр. Търговище, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 1993 -5 -8/ 13.10.2022г., издадено от Началник РУ - Търговище. Считайки същото за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. В писмено становище, част от съпроводителното писмо към преписката, прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят бил правоспособен ловец и притежавал дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – едн. „ИЖ 18“, кал.12, № Р60947, за което имал издадено от РУ- Търговище разрешение за съхранение, носене и 1 употреба № 20160189028/ 22.03.2021 г. На 08.10.2022г. жалбоподателят участвал в редовен лов в землището на с.Александрово, общ.Търговище. До там се придвижил с личния си автомобил „Сузики“ с рег.№ *******, който паркирал в местността „Чансора“. По време на ловния излет носел посочената по- горе ловна пушка и всички необходими за лова документи, включително разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелното оръжие. След приключването на лова, около 15:00ч., жалбоподателят отишъл до автомобила си и оставил якето си в него, изчаквайки едно от кучетата си да се завърне. Тъй като то не се появило, жалбоподателят се върнал за да го потърси, като носел със себе си и ловната си пушка. Когато час по -късно отишъл отново до колата си установил, че от якето му липсва портфейла с парите и документите, включително разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. На 10.10.2022 г. /първия работен ден след инцидента/ жалбоподателят подал сигнал РУ -Търговище за извършената кражба, по който била образувана преписка вх.№ 2443/2022г. С постановление от 25.10.2022г. РП - Търговище отказала да започне ДП по преписката, поради малозначителност на случая. Междувременно на 13.10.2022г. мл. ПИ „КОС“ при РУ - Търговище съставил на жалбоподателя АУАН № 1993-5-8/ 13.10.2022г. за нарушение на чл.93, ал.1 от ЗОБВВПИ – за това, че на 08.10.2022г. около 15:00ч. в землището на с.Александрово, общ.Търговище е носил и употребявал горепосоченото огнестрелно оръжие, без същото да е било придружено от разрешението за съхранение, носене и употреба, издадено от РУ - Търговище. Въз основа на АУАН, Началникът на РУ Търговище издал НП № 1993 -5 -8/ 13.10.2022г., с което за нарушение на чл.93, ал.1 и на основание чл.189, ал.1 от ЗОБВВПИ наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите И. и Ж. и писмените доказателства по делото, включително съдържащите се в приобщената преписка вх.№ 2443/2022г. на РУ - Търговище.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, по предвидените от закона ред и форма. АУАН и НП съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. В НП цифром не е отразено за коя от хипотезите, визирани в чл.189, ал.1 от ЗОБВВПИ е санкциониран жалбоподателят, но посоченият пропуск не е съществен, тъй като 2 безспорна яснота в тази насока внася словесното описанието на нарушението.

При безспорно и непротиворечиво установената фактическа обстановка изложена по-горе, съдът намира за доказано обстоятелството, че на 08.10.2022г. около 15:00ч. в землището на с.Александрово, общ.Търговище жалбоподателят е носил притежаваното от него огнестрелно оръжие „ИЖ 18“, кал.12, № Р60947, без то да е било придружено от съответното разрешение за съхранение, носене и употреба № 20160189028/ 22.03.2021 г. Деянието е извършено виновно, наймалкото по непредпазливост, тъй като отивайки да търси кучето си, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да вземе в себе си съответното разрешение, но не го е направил. Последващата кражба на документа не изключва извода за извършено нарушение на чл.93, ал.1 от ЗОБВВПИ и за съставомерност на деянието по чл.189, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ.

От друга страна обаче, съдът споделя доводите на жалбоподателя, че макар и да е осъществен от формална страна състава на нарушението по чл.189, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ, са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.4 от ДР на ЗАНН. В тази насока съдът отчита обстоятелството, че по време на самия лов жалбоподателят е носил всички необходими документи, включително и съответното разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, което се установи от показанията на св.Ж.. Респ. отчита данните, че нарушението е извършено след приключване на ловния излет, както и че въпросният документ се е намирал в непосредствена близост до жалбоподателя /в автомобила, до момента на кражбата/. Следва да се вземе предвид и липсата на данни за предходни нарушения от страна на жалбоподателя, както и че реални вредни последици от деянието не са настъпили.

Предвид изложеното, а и с оглед добросъвестното поведение на жалбоподателя и факта, че нарушението е установено единствено въз основа на подадения от него сигнал до РУ -Търговище, съдът намира, че обществените отношения, обект на закрила от нормата на чл.189, ал.1 от ЗОБВВПИ в случая са били засегнати в минимална степен. Касае се за маловажен случай, за който наложеното наказание /глоба в размер на 500лв./ се явява несъразмерно тежко. Всички тези обстоятелства водят до извод, че по отношение на жалбоподателя целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без да бъде наказван, като бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено 3 административно наказание. Съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС „... преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол... когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона... ". Следователно, с оглед изложените по-горе обстоятелства, обжалваното НП следва да бъде отменено като издадено в противоречие със закона, а нарушителят следва бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин в пълна степен биха се изпълнили целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е в минималния размер, поради което и възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед това, ОДМВР - Търговище следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в посочения размер.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1993 -5-8/13.10.2022г., издадено от Началник РУ - Търговище, с което на П. И. П. от гр.Т., ул.”П. м." № .., ет.. ап... с ЕГН: ********** за нарушение на чл.93, ал.1 и на основание чл.189, ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена

“глоба” в размер на

500лв, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА П. И. П. от гр.Т., ул.”...“ № ..., ет.., ап.. с ЕГН:

**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно 4 наказание.

ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на П. И. П. от гр.Т., ул.”.....“ № .., ет.., ап.. с ЕГН: ********** сумата от 400лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5