Решение № 4824 от 16.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4824 гр. София, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110125095 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от (фирма), ЕИК *******, искова молба насочена против (фирма), с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумите както следва: 8 422.40лв. – неизплатена главница по спедиционни договори, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението и 4 193.78лв. – мораторна лихва, формирана от дължимата се лихва за забава върху всяка една от индивидуализираните в исковата молба фактури, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между него и ответното дружество са налични договорни отношения, по силата на сключени договори за спедиция, като за извършените от него спедиционни услуги са издадени фактурите както следва: Фактура № 0000001443/15.06.2013г. на стойност 2 581.20лв., като се сочи, че част от задължението, а именно 1000.00лв. са заплатени от ответника, респективно неизплатената част е 1581.20лв., Фактура № 0000001452/05.07.2013г. на стойност 2 581.20лв и Фактура № 0000001466/12.08.2013г. на стойност 4 260.00лв. или общо се сочи, че не е изплатено възнаграждение по спедиционните договори в размер на 8 422.40лв. На следващо място се сочи, че ответното дружество дължи и мораторна лихва, както следва 802.94 лв. – за периода 15.06.2013г. до 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 0000001443/15.06.2013г., 1296.37лв. – за периода 05.07.2013г. – 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 0000001452/05.07.2013г. и 2 094.47лв. – за периода 12.08.2013г. – 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 0000001466/12.08.2013г. В заключение се прави искане да се постанови решение, с което заявените искови претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумите както следва: 8 422.40лв. – неизплатена главница по спедиционни договори, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението и 4 193.78лв. – мораторна лихва, формирана от дължимата се лихва за забава върху всяка една от индивидуализираните в исковата молба фактури за периода 15.06.2013г.

– 13.06.2018г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав.

В проведеното на 10.12.2021г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази възможност, както с разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, така и с изготвения доклад по делото.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в исковото производство и заповедното производство, които са в общ размер - 2606.62лв., от които 902.32лв. – разноски в заповедното производство и 1704.30лв. – разноски в исковото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК, че (фирма), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: (адрес), офис 2, дължи на (фирма), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: (адрес), основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, сумите както следва: 8422.40лв. – неизплатена главница по спедиционни договори, за която сума са издадени следните фактури - Фактура № 0000001443/15.06.2013г., Фактура № 0000001452/05.07.2013г. и Фактура № 0000001466/12.08.2013г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението и 4193.78лв. – лихва за забава, която лихва е формирана както следва: 802.94 лв. – за периода 15.06.2013г. до 13.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 0000001443/15.06.2013г., 1296.37лв. – за периода 05.07.2013г. – 13.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 0000001452/05.07.2013г. и 2 094.47лв. – за периода 12.08.2013г. – 13.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 0000001466/12.08.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав.

ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на (фирма), ЕИК *******, сумата от 2606.62лв., от които 902.32лв. – разноски в 2 заповедното производство и 1704.30лв. – разноски в исковото производство.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3