Решение № 100 от 28.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ II-5 28.01.2020 година град

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

При секретаря………..Ст.Вълкова……..като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1985 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №

2821 от 04.11.2019г., постановено по гражданско дело № 6433/2019г. по описа на Бургаския районен съд е отхвърлен иска на Б.Г.С., ЕГН **********, с адрес: гр.Н., кв.“Ч.“ № *за осъждане на ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 да заплати на ищеца сумата от 1620.62 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 236.81 часа, положен в периода 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019 год. до окончателното й изплащане. С горецитираното решение, Б.Г.С. е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Б.Г.С., ЕГН **********, чрез адв.Станко

Кралев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Жалбоподателят твърди, че то е в противоречие с установената вече съдебна практика на Бургаски районен съд, Бургаски окръжен съд и ВКС. Посочва още, че съставът на БРС, постановил решението, по идентични казуси е постановявал решения, с които е уважавал исковите претенции.

Сочи, че позоваването на съда в решението на Коментар на КТ (10 изд., глава XII) относно компенсиране на работещите чрез преизчисление на нощния труд чрез увеличение на часовата ставка и посредством преизчисление на нощните часове в дневни, е относимо към процесния случай именно чрез преобразуването на нощните часове в дневни. Цитира практика на ВКС и Бургаски окръжен съд, според която заплащането на часовете положен нощен труд по 0,25 лв. не изключва плащането и на извънреден труд по методиката, която претендира ищеца.

Жалбоподателят не спори относно съдържанието и действието на наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи относно заплащането на нощния труд в системата на МВР, но същите не дерогират общите правила на Кодекса на труда, според които положеният нощен труд се приравнява в дневен чрез коефициента 1,143. Тъй като ищецът е със статут на държавен служител, според нормата на чл.50а, ал.2 от ЗДС, субсидиарно се прилага КТ по отношение отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДСл и ЗМВР са специални закони, но техните норми не следва да поставят лицата, чиито специфични правоотношения уреждат, в по-неблагоприятно положение от лицата, работещи по трудово правоотношение.

Твърди, че според разпоредбите на Наредба №

8121з-407/11.08.2014г., броят часове труд, положен между 22ч. и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и получения резултат се сумира с общия брой отработени часове нощен труд, което всъщност дава същия резултат като преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.

Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от ответната страна – ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46.В писмено становище преди датата на съдебното заседание е оспорена жалбата и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

В исковата молба ищецът Б.Г.С. претендира за осъждане на ответника ОД на МВР-Бургас да му заплати сумата от

1716 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 286 часа, за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски. Изложени са твърдения, че през исковия период е полагал труд на длъжността „старши полицай“ група ООР при РУ-Несебър ,на структурно подчинение на ОД на МВР Бургас, на 12-часови работни смени по определен график и сумирано изчисляване на работното време. Твърди се, че в този период ищецът е положил общо 2000 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 правят общо 2286 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд води до извънреден труд от 286 часа, на стойност от 1716 лв., които не са му заплатени от ответника. Затова моли за осъждане на ответника да му заплати тази сума, представляваща дължимо допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за претендирания период, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на претенциите си, като претендира ответника да му заплати сумата 1620,62 лв. – допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд в размер на 236,81 часа, получени след преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143, като е оттеглил претенцията в останалата част до първоначално предявения размер.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ОД на МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни. Посочил е, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НСОРЗ, касаеща трудовите правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд е действала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентираща, че полаганите от държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187, ал.3 ЗМВР, поради което няма основание да се прилага общата НЗОРБ, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. В тази наредба липсва текст, който урежда увеличение на часовете нощен труд чрез коефициент.Според ответника това означава, че за исковия период, съгласно действащата нормативна уредба, съотношението между дневен и нощен труд е 1 ,а не 1,143,както е по цитираната НСОРЗ и КТ.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР,както и действалата предходна такава от 2015г , липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, като тази липса не може да се преодолее с аналогичното приложение на друг акт, уреждащ сходна материя – НСОРЗ, доколкото е налице органична несъвместимост между двете уредби – по ЗМВР и по КТ. Прието е, че чл.9, ал.2 НСОРЗ, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, доколкото в последния ясно е разписано, че нормалната продължителност на дневното и нощното време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите, което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата нормативна уребда, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното работно време.

В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно.

Съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че в процесния период 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, като ищецът-въззивник е заемал длъжността „старши полицай“ група ООР при РУ –Несебър,както и че е полагал труд на 12-часови смени, определени по одобрен график, поради което съдът приема горните обстоятелства за установени на основание чл.153 ГПК.

По делото са приети като писмени доказателства платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен труд, протоколи за отчитане на отработеното време между 22ч. и 6 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници през процесния период.

От заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че за процесния период

01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът е положил и са отчетени общо 1656 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен такъв. Съгласно заключението, при преизчисляването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 същите възлизат на 1892,81часа, като разликата между двете величини е 236,81 часа- положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1620,62 лв.

Спорният по делото въпрос е относно това дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Съобразно чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при

5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период