Протоколно определение № 354 от 13.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 354 гр. Пловдив, 13.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора Б. Т. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600387 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

Обвиняемият Д. С. Г., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. С. Ч. от АК - С. З..

За Апелативна прокуратура се явява прокурор П..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Д. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частната жалба на адв. Ч. – защитник на обвиняемия Д. С. Г., срещу определението на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по ЧНД № 803/2024 г. по описа на същия съд, с което спрямо обв. Д. Г. е взета мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“.

Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Д. Г..

1

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Считам жалбата за неоснователна. Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.

Адв. Ч.: Поддържам изцяло подадената жалба. Не правя отводи. Нямаме искания по доказателствата.

Обвиняемият Д. Г.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото.

Поддържам жалбата.

Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Ч.: Уважаеми апелативни съдии! Поддържам подадената жалба и изложените в нея кратки съображения. Само ще си позволя да насоча вашето внимание към някои основани аспекти, които водят до извода за основателност на жалбата. Няма да коментирам първото обвинение - за участие в организирана престъпна група. Там безспорно такива данни няма.

По никакъв начин не е налице съпричастност или някаква организирана дейност. По-скоро ще коментирам доказателствата, касаещи другите обвинения - тези относно продажбата на антични предмети. Тук съдът напълно е игнорирал смисълът и съдържанието на показанията на полицейски служител, закрепени в протокола му за разпит на стр. 5-та, някъде по средата, където, посочих и пред първоинстанционния съд, полицейският служител изрично е посочил, че при разговор с подзащитния ми същият му е заявил, че не знае предметите, които продава, дали са истински или не. Тоест, говорим за липсата на един от основните елементи на този състав, в който е обвинен умисъл.

Конкретни преки доказателства за автентичност на вещите липсват. Да, имаме археологическа експертиза, която казва на какво прилича монетата, но изследване на състава на златото като карати няма и по делото мисля, че са налице и твърдения, че въпросните монети, а и не само монети, не са истински, което говори за съвсем различно престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до една година.

2

Относно последното обвинение, независимо, че по делото има показания, касаещи обстоятелството, че подзащитният ми действително е търсил определени предмети, то по никакъв начин тези факти не са свързани с факта за намиране на процесните метал-детектори и до колко същите са използвани именно за тази дейност, кога са взети, защо са взети и други обстоятелства, имащи значение за правната квалификация. Това са съображенията ми относно данните, касаещи наличието или липсата на обосновано предположение, заради което ние считаме, че такова липсва.

Колкото до извода на съда, че целите на мерките за неотклонение ще се постигнат с мярка „Домашен арест“, вярвам, че няма да споделите същия, тъй като двете най-тежки мерки за неотклонение се взимат за едни конкретни ситуации, свързани както с тежестта на обвинението, така и с личността на дееца и се преценя доколко, ако лицето бъде на свобода, би могло да извърши престъпление - било същото, било някакво различно, като за тази цел, за тази преценка, следва в делото да са налице доказателства, водещи до възникване на подобно съмнение.

По делото липсват такива доказателства. Лицето, както беше посочено в жалбата, е трудово ангажирано, с добри характеристични данни и целите на мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати с друга, по-лека мярка за неотклонение, която ще изпълни същите, ако не и по-добре, целите на самата мярка като мярка.

Ето защо ви моля с вашия съдебен акт да отмените първоинстанционното определение и да вземете по-лека мярка за неотклонение, като с оглед тежестта на обвиненията и началната фаза на разследване, макар че то реално няма какво друго да се извърши като събиране на доказателства, освен заключенията на експертизите, предлагам да бъде парична „Гаранция“ в съобразен от съда размер спрямо семейното и имотно положение на подзащитния ми, благодаря.

Обвиняемият Д. С. Г. /за лична защита/: Да, съгласен съм с казаното от защитника ми. Моля за по-лека мярка за неотклонение. Искам да работя.

Със съпругата ми стопанисваме едно заведение. Ние доста години го стопанисваме. Повечето неща аз ги поемам - със зареждания и т.н. Най-вече да мога да работя.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Ще моля да потвърдите 3 определението на Окръжен съд – Стара Загора като обосновано и законосъобразно. За разлика, разбира се, от защитата, обвинението счита, че към настоящия момент са налице достатъчно доказателства, данни за причастността на обвиняемия към повдигнатите му обвинения.

В тази връзка ще моля да имаме предвид в том 1-ви, на лист 51 резултатите от извършеното претърсване и изземване в М., където е намерена статуя на жена. На лист 86 – в автомобила, управляван от обвиняемия, в арматурното табло, там е записано в протокола в т.нар. „джоб“, че са намерени 2 монети, както и извършеното претърсване и изземване в апартамента на обвиняемия, където са намерени предания и легенди за местата в Б., където могат да се търсят културно-исторически ценности. Този протокол се намира на лист 90 от делото. Самият обвиняем в протокола е посочил, че той се интересува от това къде могат да се търсят културно-исторически ценности, поради което и съхранява този писмен носител. Вярно е, че обвиняемият е дал подробни обяснения, с което към настоящия момент подпомага разследването - дотолкова, доколкото е обяснил по отношение отчуждаване на въпросните монети и този кентавър на служителя под прикритие - защитен свидетел № 3, от кой е получил същите монети и същия кентавър, а именно, статуетката - от обвиняемия В., а монетите – от Н. и от Д..

Ако обърнете внимание на показанията на защитения свидетел №3, вие ще видите, че първоначалният му контакт е с обвиняемия М. М.. Оттам нататък М. го запознава с Г. и имаме една комуникация в телефона за изпращане на различни археологически, исторически ценности, с оглед закупуване от страна на този свидетел.

Налице са и показанията на свидетеля М. И. за кореспонденция по „WhatsApp“ с обвиняемия Г. и вие ще видитеq там има извлечения по отношение на това, което Г. е предлагал. Вярно е това, което каза защитата.

Налице са гласни доказателства, а именно показанията на Х. С. за това за какво е използвал обвиняемият Г. метал-детектора и то в един така, доста продължителен период от време.

С оглед на тези доказателства – както гласни, така и писмени, аз считам, че обосновано подозрение за авторство на деянието, включително и за наличието на организирана престъпна група, е налице, още повече, че обвиняемият е задържан в момента на отчуждаване на вещите на служителя 4 под прикритие - защитен свидетел с № 3.

Вярно е, че обвиняемият има постоянно местоживеене и работи, но съдът правилно е отбелязал, че неговата престъпна дейност е и свързана с наличието на необходимите контакти, с оглед отчуждаване на културноисторически ценности. Той ги предлага, знае имената на клиентите, поради което опитът му, натрупан като посредник, дава основание да се изгради извод, че престъпната му дейност няма да бъде преустановена при вземане на мярка за неотклонение парична „ГАРАНЦИЯ“ – така, както иска защитата в настоящото производство.

В самите обяснения на обвиняемия – в том 4-ти на лист 10-ти, той е казал, че трудовото му възнаграждение, при работа във фирмата на съпругата му, е изключително малко, поради което той има необходимост за изкара допълнителни пари.

Затова аз считам, че най-адекватна мярка за неотклонение към настоящия момент, с оглед на обстоятелството, че са налице основанията по чл. 63 НПК, кумулативно предвидени, е тази, която е взел Окръжен съд – Стара Загора, а именно „ДОМАШЕН АРЕСТ“, благодаря ви.

Адв. Ч. /реплика/:

Сега, уважаеми апелативни съдии, нашите съображения са на двата полюса на везната и вие ще прецените кое е поразумно и логично, но не мога да не коментирам факта, че за да се извършат въпросните деяния, за които органите на досъдебното производство смятат, че е възможно да се случат, трябва да разполагаш със съответните вещи.

Съответно, трябва да нямаш никаква възможност да комуникираш с тези хора.

В случая лицето е с „Домашен арест“. Тоест възможност за комуникация има, но вещи, които представляват културни ценности, реално вече няма. Тоест, имало е някаква деятелност, която вследствие на проведените мероприятия е разкрита, образувано е производство, съответно ще се реализира наказателна отговорност. За да има мярка за неотклонение – една от най-тежките, трябва все още да съществува възможността лицето да продължи да се занимава с подобна или друга дейност, която представлява престъпление. В случая доказателства в тази насока няма и ето защо смятам, че е напълно излишно да продължи да бъде в „Домашен арест“. А пък доводите, че доходите му били малки и се занимавал с друга дейност, може да се използват и с обратен знак – като го лишим съвсем от доходи, тогава с какво ще се занимава и накъде го 5 тласкаме, но това е вече въпрос на индивидуална преценка. Това е достатъчно.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Обвиняемият Д. С. Г.: Очаквам, ако може да ми промените мярката за неотклонение в по-лека, за да мога да работя.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

С протоколно определение № 659 от 03.08.2024 г. по ЧНД № 803/2024г. съдия от Старозагорския окръжен съд е оставил без уважение искането на Окръжна прокуратура – Стара Загора за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д. С. Г., вместо което е взел спрямо него по ДП № ***/**** г. по описа на ГДБОП на МВР - мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълни с електронно наблюдение.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв. С. Ч. от АК - С. З. с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, като се отправя искане да бъде отменено. Основният довод на защитата е, че дори и да се възприеме за налично обосновано предположение за участието на обв. Д. Г. в някое от повдигнатите обвинения, то необосновано се явява вземането на една от най-тежките мерки за неотклонение. Не е обсъдена с нужната пълнота обществената опасност на обвиняемия, която не е висока. Това е видимо от показанията на разпитания свидетел с тайна самоличност, пред когото обв. Г. коректно е заявил, че предлаганите вещи не е сигурен, дали са истински, т.е. липсва умисъл, знание, че продава или отчуждава културни ценности, както и държи такива. Не е съобразена в достатъчна степен липсата на опасност да се укрие и извърши престъпление, тъй като е съдействал на разследващите органи, не е осъждан и не е криминално проявен, семеен, с постоянно местоживеене, полага 6 общественополезен труд и има добри характеристични данни. В този смисъл намира, че една по-лека мярка за неотклонение е по-подходяща, защото би могла успешно да постигне целите във връзка с воденото досъдебно производство.