Решение № 1812 от 20.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1812 гр. Бургас, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20262120100136 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** против О. Ш. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, за приемане за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми, претендирани на основание Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 01.10.2019г. между „СТИК - КРЕДИТ“ АД и О. Ш. М.: сумата от 689,41 евро /1348,36 лева/, представляваща главница, сумата от 150,13 евро /293,63 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2019г. до 01.10.2020г. и сумата от 662,12 евро /1295 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2020г. до 11.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2025г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания са цедирани в полза на ищеца с договор за цесия от 22.03.2024г. и съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 516/01.09.2025г. по ч. гр. д. № 745/2025г. по описа на Районен съд - Оряхово.

Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

Излагат се твърдения, че ответникът е сключил със „СТИК - КРЕДИТ“ АД Договор за потребителски кредит № ****** от 01.10.2019г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1400 лева и който кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна лихва за срок до 01.10.2020г. на 12 броя вноски, всяка в размер на 246,32 лева, при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,57 %.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок. Вземането по 1 договора е прехвърлено от страна на „СТИК - КРЕДИТ“ АД в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024г. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията, евентуално длъжникът е уведомен с получаване на уведомлението, извършено с исковата молба. С тези доводи моли за уважаване на иска и присъждане на разноски в настоящото и в заповедното производства.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, въпреки че същият е получил надлежно препис от исковата молба на 19.02.2026г.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, с писмена молба поддържат предявените искове.

Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от електронно присъединеното ч. гр. д., че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ответникът е сключил със „СТИК - КРЕДИТ“ АД Договор за потребителски кредит № ****** от 01.10.2019г. в който уговорено предоставянето на ответника на 1400 лева и които кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна лихва за срок до 01.10.2020г. на 12 броя вноски, всяка в размер на 246,32 лева, при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,57 %. Уговорено е сумата да бъде предоставена на ответника по банкова сметка или на каса на EasyPay. В договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от получаване на заемната сума да осигури трето лице, което да поеме солидарно задължение за всички суми по кредита. Уговорена е неустойка в размер на 2955,84 лв. която се начислява пропорционално към всяка вноска, при неизпълнение на задължението за осигуряване на солидарен длъжник.

Към договора е приложен погасителен план, общи условия, електронна кореспонденция и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.

Представен е счетоводен документ, видно от който на 01.10.2019г. дружеството кредитодател е извършило плащане в полза на ответника в размер на 761,99 лв.

Представен е Договор за продажба на вземания (цесия) от 22.03.2024г.

2 видно от който „Стик Кредит“ АД е прехвърлило свои вземания и права в полза „АПС Бета България“ ЕООД, като е видно от приложение към него, че са прехвърлени конкретно вземанията срещу ответника по договор за потребителски кредит № ****** от 01.10.2019г. Представено е уведомление до ответника.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането, които са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че клаузата, която предвижда заплащането на неустойка, уговорена в чл. 20 от сключеният между страните договор, противоречи на изискванията на закона, като същата е нищожна на основание чл. 145 ЗЗП, чл.21 и чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като противоречи на закона защото е неравноправна и заобикаля императивни ограничения.

Също така предвиждането на така формулираната от търговеца неустоечна клауза води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, когато търговецът кредитодател предвиди в договора конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, съдът е длъжен да съобрази действителния ГПР съобразно всички предвидени за кредитополучателят разходи.

В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в договора за потребителски кредит, може да се направи извод, че начисляването на сумата в общ размер на 2955,84 лева, на практика представлява скрито възнаграждение на кредитора. Това е така, доколкото по този начин от страна на потребителя не се изисква доказването на доход към момента на отпускане на заемната сума, което безспорно му дава възможността да получи търсената от кредитора сума, срещу заплащането на съответното за това възнаграждение, което резонно впоследствие се включва в погасителния план.

Видно е, че сумата е включена в общо дължимата сума, посочена в погасителния план. Установява се, че на практика договорът за потребителски 3 кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума. Прави впечатление множеството изисквания, на които следва да отговаря солидарния длъжник, които евентуално ще бъдат осигурени като обезпечение по договора. Предвид всичко изложено е видно, че за да бъде отпуснат процесния потребителски кредит, без изискване доказването на наличие на доход, кредиторът обичайно и по принцип събира допълнително възнаграждение или неустойка /без значение от наименованието/. Това е така и защото не се установява какви ежемесечни вреди цели да репарира кредитодателя, които биха настъпили при непредставяне на обезпечение в 3 дневен срок. А за да се квалифицира дадена уговорка като неустойка тя трябва да притежава обезщетителна функция, доколкото в договора е предвидена друга мораторна лихва. Тоест тази уговорка представлява конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по този кредит. По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ал. 5 е посочено, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. По тези съображения и предвид изводите, че клаузата, предвиждаща неустойка следва да бъде съобразена при определяне на ГПР, се установява, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на изискванията на закона, поради което и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен.

Следва да се има предвид, че съдът следи служебно за тази недействителност с оглед императивно уредената защита на потребителя, като по горените правни изводи имат значение за задълженията на потребителя – предмет на настоящото дело, при все че неустойката не се претендира в настоящия случай.

Прието е в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски. С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен.

Предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност представлява особен вид такава, която по своите правни последици се различава от предвидените в ЗЗД нищожност и унищожаемост. Тя не представлява висяща или относителна недействителност. За разлика от нищожността по чл. 26 ЗЗД, при недействителността по чл. 22 ЗПК, е налице конверсия на недействителния договор за потребителски кредит в обикновен гражданскоправен договор за 4 заем, който поражда правните последици визирани в чл. 23 ЗПК. При приложението на тази разпоредба, имаща за цел транспониране на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, валидното задължение на кредитополучателя се редуцира до чистата стойност на получения кредит.

Така съдържанието на сделката се свежда до едностранния, неформален и безвъзмезден заем, какъвто потребителят би ползвал в отношения с равнопоставен нему непрофесионалист (чл. 240 ЗЗД), и целта на закрилата, насочена към превенция на недобросъвестните практики на доставчиците, се постига в цялост.

По делото се установи, че с договор за цесия са прехвърлени задълженията по договора в полза на настоящия ищец. Няма пречка за транслиране на вземането по чл. 23 ЗПК, доколкото същото има договорен характер въпреки недействителността на договора за потребителски кредит.

Поради това и предявеният иск за заплащане на главницата по кредита следва да бъде уважен до размера на чистата стойност на усвоеното от потребителя.

По-горе посочените правни изводи се споделят в Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., Решение № 225 от 3.09.2025 г. на ВнАС по в. т. д. № 257/2025 г. и Решение № 47 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 963/2025 г., I т. о.

Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d175dc29-91e7-4996-a5c3-3dda102501b8