Решение № 15 от 09.03.2022, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Царево, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Москова при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно наказателно дело № 20212180200679 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Г. Т. с ЕГН ********** от село П.**** чрез адв.М.И. против Наказателно постановление № 251а-65/08.10.2021г. на Директора на ОД МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ му е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните норми и при съществени процесуални нарушения.

В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично и ведно с адв.М.И., чрез която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. АНО, редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – гл.ю.к.Д., която поддържа изложените в писменото становище доводи и съображения и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за процесуално представителство.

1

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 25.08.2021г. около 11:40 часа полицейски наряд, в състава на който били Р.Р. /полицай ООР в РУП-Приморско/ и М.М. /полицай ООР в РУППриморско, установили, че лицата К. Г. Т. с ЕГН ********** с лек автомобил „Волво ХЦ 70“ с рег.№ **** и Р. К. с ЕГН ********** с лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ ****, преминавали през дюните на Южен плаж в град Приморско, във връзка с което поискали съдействие от колегите си св.Хр.Д. /полицай ППД в РУП-Приморско/ и В.А. /гл.полицай в РУП-Приморско/, които веднага пристигнали на място. В проведената на място беседа с водачите на автомобилите, полицейските служители установили, че Р. Н.К. навлязъл със собствения си автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ ***** по черен път в дюните на Южен плаж -Приморско, за да остави плажни принадлежности, но закъсал в пясъка, поради което се обърнал за помощ към К. Г. Т., който на добра воля се съгласил и влязъл със собствения си с лек автомобил „Волво ХЦ 70“ с рег.№ ****** в дюните на Южен плаж-Приморско до мястото, на което е закъсал К. и издърпал МПС-то му през дюните. Св.Д., след като извършил справка в действащата кадастрална карта на гр.Приморско, одобрена със Заповед № РД-18106/09.12.2008г. на ИД на АГКК и специализираната карта на зоните по ЗУЧК за територията на община Приморско, приета с Протокол №21232/13.05.2015г. от председателя на СГКК-Бургас, стигнал до извода, че нарушението е извършено на територията на морски плаж „Приморско-юг“, поради което съставил на място против К. Г. Т. Акт за административно нарушение № 188005/25.08.2021г. за това, че е преминал с лекия си автомобил Волво ХЦ 70“ с рег.№ ***** върху морски плаж „Приморско – юг“, а именно в поземлен имот с идентификатор № *** по КК на град Приморско, източно от местен път – Приморско-Китен, с което виновно нарушил чл.17б ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие. Препис от акта е връчен на жалбоподателя Т., който го подписал с възражение /л.18/. В законоустановения срок Т. подал и писмено възражение срещу така съставения му АУАН, като заявил, че на процесното място нямало забранителен знак или табела, указваща защитени природни зони и че е навлязъл по обособен черен път, за да изтегли автомобила на К., 2 който бил забуксувал в пясъка до пътя.

Във връзка с депозираното възражение срещу така съставения АУАН, началникът на РУП-Приморско извършил проверка по случая и след като достигнал до извода, че така съставения АУАН е законосъобразен по смисъла на чл.17б ал.1 от ЗУЧК, с докладна записка предположил на директора на ОД на МВР-Бургас да бъде издадено наказателно постановление / л.21-22/ Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани по АНП доказателства, Директора на ОД на МВР-Бургас издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ му е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК.

От приложената по АНП на л.30 справка по кадастралната карта обаче се установява, че поземлен имот с идентификатор *** по КК на град Приморско е с площ от 95 480 кв.м., с трайно предназначение на територията – защитена и начин на трайно ползване – крайбрежна плажна ивица.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Административнонаказателното производство е приключило в законовите срокове, актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Компетентността на административнонаказващия орган произтича по силата на закона. Съгласно чл.33 т.9 от ЗУЧК наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл.17б, ал.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, който предвижда забрана за преминаване, паркиране и престой на превозни средства върху територията на морския 3 плаж.

Санкционната разпоредба на чл. 30, ал. 3 от ЗЧУК предвижда, че който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата, като към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж, а крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория, съгласно ал.1.

В случая безспорно се установи, че на 25.08.2021г. около 11:40 часа Т. е преминал с лекия си автомобил марка „Волво" модел „.ЦХ40“ рег.№***** върху пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица на морски плаж ,.Приморско-юг" в поземлен имот с идентификатор № *** по КК на Приморско, източно от местен път Приморско – Китен“. Административното нарушение се явява безспорно установено от писмените доказателства по преписката. Нарушението е описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилно е приложен материалния закон.

Констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на ЗЧУК.

Постановлението съдържа всички изискуеми от закона реквизити и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните 4 правила. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че не е описано мястото на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е достатъчно добре индивидуализирано — нарушителят е преминал през имот с идентификатор ***., който по общодостъпната кадастралната карта на гр.Приморско е с начин на трайно ползване „Крайбрежна плажна ивица" и трайно предназначение на територията „Защитена", а по специализирани карти и регистри на кадастъра на всички обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, е морски плаж „Приморско-юг“.

Обстоятелството, че имотът е с голяма площ не означава, че актосъставителят и наказващият орган следва да посочат с точност на специалист- геодезист точните координационни точки, през които е преминал нарушителят с автомобила си. Посочването на имота, представляваш по своето предназначение защитена територия и определен за ползване като плаж в достатъчна степен определя место извършван е на нарушението, чието изпълнително деяние се изразява в преминаване през територия на морски плаж, а именно: през дюните, които се намират непосредствено зад плажната ивица в източната част на имота. Имотът е конкретизиран с кадастралния си идентификатор - *** по КК и представлява морски плаж „Приморско юг". Кадастралната карта на град Приморско и специализираните карти и регистри на кадастъра на всички обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, включващи морски плаж „Приморско-юг“ са публични и общодостъпни.

Отделно от това очевидно спор за мястото на извършване на нарушението няма, тъй като и към писменото възражение против акта и към настоящата жалба са прикачени снимки на мястото, на което жалбоподателят Т. е преминал с автомобила си, видно от които е, че се касае за преминаване през територия на морски плаж, а именно: преминаване през дюни, намиращи се непосредствено зад плажната ивица. Възражението на защитата, че Т. не е възприел плажа като такъв, е неоснователно, доколкото самият той признава, че т.нар. „обособен черен път“ води от местния път Приморско-Китен към плажната ивица на морския плаж „Приморско-юг“ , като минава върху пясък, в който е забуксувал „спасявания“ от него автомобил, управляван от другия нарушител, както и че за преминаването с автомобил върху пясъка е необходим по-мощен автомобил със задвижване 4х4, с какъвто именно той е разполагал. Освен това територията на морския плаж „Приморско-юг“ е била обозначена с указателни табели, който факт се признава и от защитата на 5 жалбоподателя, а що се касае до твърдението, че жалбоподателят не знаел, че е забранено навлизането на тази територия с автомобили, то непознаването на закона не извинява никого. Още повече, че забраната за преминаване през плажната ивица на автомобили през последните години е широко оповестявана по медиите, като са излъчвани множество репортажи.

На следващо място, съдът не споделя възражението на защитата, че неправилното изписване в НП на модела на автомобила, е довело до съществено нарушение при издаване на НП. Автомобилът, с който е извършено нарушението, е описан със своята марка, регистрационен номер и собственик. Вероятността два автомобила от една и съща марка, с един и същи собственик и най-вече с един и същи регистрационен номер да съществуват паралелно е невъзможна, поради което неправилното изписване на модела на процесния автомобил не е съществено процесуално нарушение.

Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че му е бил връчен нечетлив препис от АУАН, което е довело до невъзможност да организира защитата си, то същото е неоснователно по следните съображения: На първо място, няма данни къде и как жалбоподателят е съхранявал преписа от АУАН, респ. дали лошото съхранение е довело до нечетливостта на преписа /в този смисъл Решение № 1960/18.11.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019 г. на БАС, където се сочи, че: ".... до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхраняване“/. На второ място, дори да се приеме, че преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив, то това не променя факта, че той представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който собственоръчно е изписал в него „имам възражения" като с това е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. В случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административно-наказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което не е налице соченото от защитата процесуално нарушение от категорията на съществените. Нещо повече, жалбоподателят Т. е депозирал писмени възражения срещу съставения му 6