Определение № 40 от 17.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 44/2025
- Вид
- Определение № 40
- Подписан
- 17.01.2025
- В сила
- 17.01.2025
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Деян Иванов Денев
Цитирани разпоредби
- чл.147 · Наказателен кодекс
- чл.286 · Наказателен кодекс
- чл.301 и сл. · Наказателен кодекс
- чл. 15, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 4 изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40 гр. Варна, 17.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марин Цв. А.
Членове:
Деян Ив. Денев
Петър Митев като разгледа докладваното от Марин Цв. А. Въззивно частно наказателно дело № 20253100600044 по описа за 2025 година
Производство по чл. 345, ал. 1, т.1 предл. 2 вр. чл. 341, ал. 1 и 2 вр. чл. 250, ал. 4 изр. 2 от НПК.
Постъпила е частна жалба подписана от адв. Й. Ч., като процесуален представител на В. Ж.
П. срещу разпореждане № 8044 по НЧХД № 4207/2024 г. на РС Варна, с което е прекратено наказателното производство по делото. В частната жалба подробно се излагат съображения, поради които моли да бъде отменено разпореждането на РС като неправилно и да бъде върнато делото на съдията-докладчик, с указание да се продължи наказателното производство по делото.
Акцент е поставен на обстоятелството, че при изчисляване на срока по чл.81,ал.3 НПК, съдът не е взел предвид водената в прокуратурата преписка, приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство, което е представено пред съда по негово разпореждане , както и че във въпросното постановление не е предвидено да бъде уведомен П. за взетото от страна на прокуратурата решение.
Частна жалба е подадена в срока по чл. 250, ал. 4 изр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК от легитимирано за целта лице, поради и процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните причини:
В РС – Варна е на производство НЧХД № 4207/2024. образувано по подадена на 28.10.2024г тъжба от В. Ж. П. от гр. Варна, чрез адв Й. Ч. от АК- Варна срещу Т. Г. К. от гр. Добрич. РС Варна е констатирал, че според тъжбата Т. К. се предава на съд според описателната й част за деяние наказуемо по чл. 147,ал.1 и 148, ал. 2, пр.1 във вр. с ал.1,т.2 НК извършено на 07.03.2024г С Разпореждане № 7529/19.11.24г. съдът е счел, че преди да извърши преценка за съответствие на тъжбата с изискванията на чл.81, ал.1 и ал.2 от НПК досежно нейното съдържание, следва да прецени дали същата е подадена в сроковете визирани в чл.81, ал.3 от НПК. Посочил е, че в тъжбата е описано деяние извършено на 07.03.2024г., като същевременно същата е подадена във ВРС на 28.10.2024г, поради което на частния тъжител е указано в 7-дневен срок, да представи доказателства, че е спазен срокът по чл.81, ал.3 от НПК- а именно заверен препис от прокурорски акт по пр.пр.№ 3909/2024г., описан в тъжбата, с доказателства за датата на връчване. С молба вх.
№97524/03.12.2024г. е представен заверен препис от Постановление от 04.07.2024г. на прокурор при ОП[1]Варна по пр.пр.№ 3909/2024г. по описа на ВОП, с което е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление по чл.301 и сл. от НК или друго престъпление от общ характер, подсъдно на Окръжен съд-Варна като първа инстанция. В атакуваното разпореждане е прието, че молбата вх.№97524/03.12.2024г., уточнява, че след
1 изготвяне на АУАН №00859/07.03.2024г. и неговото предоставяне за подписване на подсъдимия, същият собственоръчно е вписал в акта изявление, с което публично е разгласил неверни и позорящи обстоятелства за тъжителя, в качеството му на длъжностно лице , по повод изпълнение на службата му и конкретно, че длъжностните лица са му поискали пари, иначе щели да му напишат акт, което е възприето че с това изявление на подсъдимия, вписано във възраженията по акта, той е приписал престъпление по чл.301 от НК /подкуп/ на частния тъжител. ВРС не е подминал и обстоятелството, че още в хода на пътната проверка както частният тъжител /свидетел по акта/, така и неговия колега /актосъставителя К.Калоянчев/ са сигнализирали за случилото се техния пряк началник и подали сигнал на тел.112, в резултат на което възражението по акта е станало достояние на полицейските служители. Като се запознал с постъпилото уточнение / ведно с депозирания заверен препис от постановлението на ВОП/, съдът извършил служебна проверка в ЕИСС и установил, че по повод съставения АУАН №00859/07.03.2024г., от инспектор К.Калоянчев и издаденото във връзка с него НП№23-0002860, издадено от Началника на ОО „АА“-Варна във ВРС е постъпила жалба от подсъдимия Т. Г. К.. Въз основа на същата е било образувано АНД №2533/2024г. по описа на ВРС, по което е бил приложен процесният АУАН.
Първоинстанционният съд приел, че по този начин нередовностите в частната тъжба не са били изправени от страна на частния тъжител и процесуалния му представител. Мотивирал становище, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен, както и че началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на узнаването за извършеното престъпление и на второ място с деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Настоящия случай обаче не бил такъв защото от уточнението към молбата и приложените писмени доказателства /заверен препис от постановление на ВОП/, разследване за процесния инцидент не е провеждано, а е водена предварителна проверка и то инициирана от настоящия частен тъжител и неговия колега. В резултат на изложеното ВРС е приел, че още в деня на проверката на подс.К., след съставяне на АУАН и отразяване на възражението в него, частният тъжител В. П., а и неговият колега са били наясно, че отразеното в АУАН съставлява приписване на престъпление по чл.301 от НК, поради което и са уведомили своите началници и са сигнализирали полицейските органи , подавайки сигнал на тел.112. тоест началният момент, от който е започнал да тече срокът по чл.81, ал.3 от НПК е 07.03.24г. и същият е изтекъл на 09.09.2024г. , поради и което и тъжбата се явява депозирана извън срока по чл.81, ал.3 от ННК .
Посочената правна рамка е вярна, но ВРС не е съобразил съдебната практика, че постановлението за отказ да се образува наказателно производство се приравнява на неговото прекратяване и в този случай срока по чл.81,ал.3 НПК започва да тече, след като изтече срока за обжалване на постановения прокурорски акт.
Законодателят е предвидил, че за определени престъпления, които не се отличават с голяма обществена опасност ангажирането на наказателната отговорност на извършителя е в зависимост от волята на пострадалото лице, което може да сезира съда за извършено спрямо него престъпление посредством депозиране на частна тъжба. Процесуалната функция на тъжбата е да очертае фактическите рамки на обвинението. По дела от частен характер тя представлява своеобразен "обвинителен акт", чрез който подсъдимият научава в извършването на какво го обвинява частният тъжител. Като главна страна в обвинението именно чрез тъжбата си частният тъжител определя фактическите рамки на обвинението и неговият обем с оглед на конкретното деяние, като по изключение те могат да бъдат коригирани чрез изменение на обвинението в съдебната фаза на процеса при наличието на предпоставките на чл. 287, ал. 6 от НПК.
В изискванията, които НПК поставя към обвинителния акт и тъжбата има известна разлика, предвид обстоятелството, че ОА се изготвя от професионален юрист работещ преимуществено в областта на наказателното право и процес, а тъжителят не е длъжен да притежава правни познания.
Именно затова законът изисква в тъжбата да са посочени само "обстоятелствата на престъплението", а съдията-докладчик е този, който в разпореждането си за насрочване на делото е длъжен да даде правна квалификация на описаните в тъжбата деяния. Настоящия състав на ВОС не споделя и някои съображения в практиката, че след като тъжбата е подадена чрез адвокат, то към нея следва да се подходи по различен начин, защото съгласно действащия НПК единствено съдът е 2 длъжен да даде правна квалификация на едно деяние. И отново съдът е длъжен да разяснява на участниците по делото техните процесуални права и да им осигури възможност да ги упражняват съобразно чл. 15, ал. 3 от НПК. Първоинстанционният съд е дал такава възможност и повереникът съобразно дадените указания е отстранил нередовностите, изяснявайки факта на произнасяне на прокуратурата . Впрочем остава неясно, защо съдът е дал конкретни указания какъв документ да се представи, а след това е приел, че той няма никакво правно значение, след като в самата тъжба от фактическа страна е посочено, кога частния тъжител е възприел тоест узнал за деянието.
Настоящия състав на ВОС е убеден, че на съдията докладчик от ВРС са известни приликите и различията на престъпленията по чл.286 НК и чл.147 НК. И след като е възприел, че частният тъжител веднага е сезирал органите на МВР, правната му оценка какви възможности има частният тъжител да повлияе на разследващите органи или пък тези на прокуратурата се явява неправилно.
В прекратителните мотиви на съда въпроса, дали на частният тъжител изобщо му е връчвано постановлението за отказ да се образува наказателно производство не се поставя и то на фона на две несъмнени обстоятелства – че сигнала до МВР е подаден по инициатива на засегнатите лица и воторото, че прокуратурата е направила извод за отсъствието на престъпление от общ характер. В посочения аспект частния тъжител се е съобразил с посоченото становище , още повече ,че не му е било и дадена възможност да обжалва прокурорския акт. А според мотивната част на ТР № 34/1990 г. на ОСНК на ВС е прието, че "по наказателните дела от частен характер... всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания... или констатирани служебно от... съда във връзка с предявените обвинения..., подлежат на изясняване при разглеждане на делото" като "съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина... "
За да бъде тъжбата акт, годен да постави начало на наказателно производство същата следва да отговоря на законовите изисквания на чл. 81 от НПК. В случая минималните стандарти са покрити и процесната тъжба разгледана ведно с уточнението е годна да стартира наказателното производство.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав.
Поради това и на основание чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 предл. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 250, ал. 4 изр. 2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 8044 по НЧХД № 4207/2024 г. на РС Варна, с което е прекратено наказателното производство по делото.
ВРЪЩА делото на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3