Решение № 592 от 14.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20231001000801 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №279448/23.06.2023 година от „ВБ СТУДИО“ ООД срещу решение №260180/04.05.2023 година, постановено по т.д.1389/2020 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Херчеса България“ ЕООД искове за заплащане на сумата от 92943,87 евро, представляваща част от възнаграждение по договор за проектиране от м.07,2019 и за заплащане на сумата от 17951,86 евро, представляваща възнаграждение за допълнителна брутна проектна площ на обектите, изчислена по чл.15, ал.1 вр. с чл.13, изр.2 и чл.12 от същия договор и е осъдено да заплати сумата от 7248 лева, направени по делото разноски.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като в процеса на изготвяне на заданието по чл.7 от договора изпълнителя е уведомил възложителя за установени несъответствия между идейната разработка и районния устройствен план, отнасящ се до силуетите на сградите и транспортният достъп от улицата до подземното ниво за паркиране от отделните УПИ, като към този момент е бил действащ РУП от 25.03.2009 1 година като изработката е направена в съответствие с предвижданията на действащия РУП. По инициатива на възложителя е приет нов РУП в сила от 02.11.2020 година, което е довело до изготвен от надзора отрицателен доклад.

Твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми на чл.264, ал.2 изр.1 във вр. с ал.3 ЗЗД, тъй като работата е приета с приемо-предавателен протокол. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Херчеса България“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба от 27.07.2020 година ищецът „ВБ Студио“ ООД излага, че през месец юли, 2019 година е сключен договор за проектиране между „Херчеса България“ ООД, в качеството му на възложител и и „ВБ Студио“ ООД като изпълнител с предмет изготвяне на идеен проект и работен проект за обект:комплекс от жилищни сгради, които ще бъдат построени на три етапа в гр.София, м.“Манастирски ливади – изток“, кв.12, които представляват УПИ IV-788,730 с площ от 5269 кв.м., УПИ III-730 с площ от 552 кв.м. и УПИ V-730 с площ от 563 кв.м. Съгласно чл.7 и чл.8 от договора възложителя се задължава да предаде на изпълнителя идейна разработка, състояща се от четири компонента:1/част архитектура, 2/предложение за разпределяне на оси и колони; 3/индивидуални търговски планове; 4/ситуация на инсталациите, както и изходни данни за проектиране. Същите са предадени на изпълнителя с приемо-предавателен протокол от 11.11.2019 година. С подписването на приемо-предавателния протокол на 11.11.2019 година за изпълнителя започва да тече срок от 40 /четиридесет/ работни дни, в които изпълнителя следва да предаде идеен проект. Изпълнителят в срок предава идейния проект с приемо-предавателен протокол от 09.01.2020 година. След предаване на идейния проект от изпълнителя към възложителя се изпраща уведомително писмо на 17.01.2020 година относно предадена проектна документация във фаза идеен проект, в което са описани съответните 2 недостатъци в изпълнението и нарушение на правилата на ЗУТ. С приемопредавателен протокол от 31.01.2020 година изрично между страните е установено, че „с корекциите на предадения проект са отстранени всички забележки на възложителя, направени с уведомително писмо от 17.01.2020 година. Брутната проектна площ на обектите е описана в договора като сбор от РЗП, площта на основното и допълващото застроявания, площта на подземните пространства, нива и естакадите към тях /включително подходите и рампите/, както и площта на дворното пространство, изчислени на база на приетите идейни проекти. Предаденият и приет идеен проект е с брутна площ на обектите в размер на 29287,30 кв.м. Възнаграждението, уговорено в чл.12 от договора е за 154906.46 евро без ДДС, което е за площ от 26708,01 кв.м.

Налице е положителна разлика в брутната проектна площ в размер на 2579,28 кв.м. Съгласно правилата на чл.15, ал.1 от договора за проектиране от месец 07,2019 година ако общият размер на възнаграждението надвишава сумата от 154906,46 евро без ДДС възложителят се задължава да изплати на изпълнителя положителната разлика, заедно с последното плащане по чл.14, т.2 от договора за проектиране от месец 07, 2019 година. Съгласно чл.14 от процесния договор възложителя дължи сумата от 77453,23 евро без ДДС в срок от 10 работни дни, след като възложителят е уведомен за издаването на разрешение за строеж. Във втория параграф на чл.14 от процесния договор е записано, че в случай, че възложителят не поиска съгласуване на проекта и/или издаване на разрешение за строеж от компетентните административни органи, то последната сума се дължи на изпълнителя в срок от 25 работни дни след приемане на проекта по чл.32. В приемо-предавателния протокол страните изрично констатират и приемат, че всички забележки на възложителя са отстранени и се приема, че извършената работа е предадена съобразно поръчката. Въпреки, че работата е приета все още няма плащане на сумата по чл.15, ал.1 във връзка с чл.13, изр.2 и чл.12 от договора за проектиране от месец 07.2019 година. Съгласно чл.31, ал.1 от договора за проектиране „в срок от 10 работни дни след получаване на доклад за съответствие от консултанта възложителят се задължава писмено да уведоми изпълнителя за всички свои конкретни искания, както и за всички свои възражения за несъответствието на идейния/работния проект“. Съгласно чл.32 от договора ако възложителят не уведоми писмено изпълнителя за своите искания за изменение на проектите или възражения за несъответствието на идейния проект със заданието по чл.7 3 или несъответствието на работния проект с одобрения от възложителя идеен проект се счита, че възложителя е приел изготвените от изпълнителя идеен проект и работен проект от настоящия договор. Съгласно чл.14 от договора, възложителя дължи сумата от 77453,23 евро без ДДС в срок от 10 работни дни след като възложителя е уведомен за издаването на разрешение за строеж. Във втория параграф на чл.14 от договора е записано, че в случай, че възложителя не поиска съгласуване на проекта и/или издаване на разрешение за строеж то сумата се дължи на изпълнителя, в срок от 25 работни дни след приемане на проекта по чл.32. В чл.32 от договора за проектиране е уговорен начин за приемане на работата с конклудентни действия. Предвид неизпълнението на договорните задължения се дължи изпълнение, ведно с обезщетението за забава. Моли съдът да постанови решение, с което уважи предявеният иск.

Ответникът „Херчеса България“ ЕООД е представил писмен отговор в срок, в който оспорва изложените в исковата молба твърдения. Твърди, че договорът за проектиране се регулира от ЗУТ, субсидиарно може да се приложи ЗЗД, но по отношение на съдържанието на договора, правата и задълженията на страните, обема и съдържанието на проекта, отговорностите, сроковете, приемането, органите, приложимите процедури единственият закон е ЗУТ. Съгласно чл.162, ал.4 ЗУТ „проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ т.е. изпълнителят, а не възложителят носи отговорността и риска проектът да спазва всички норми на закона. Ако проектът има отклонения от закона и Работния устройствен план /РУП/ това е неизпълнение на проектанта, а не на инвеститора. Твърди, че приемането на проекта по закон става на три етапа: извършване на оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройството на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, която на осн. чл.142, ал.6 ЗУТ се извършва от експертен съвет на одобряващата администрация или като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма-консултант. Разработката на „ВБ студио“ не е преминала тази фаза, тъй като фирмата консултант е представила работни препоръки към 4 проекта. Втората стъпка е съгласуване от органите по чл.144 ЗУТ; издаване на разрешение за строеж по чл.148, ал.2 ЗУТ, издадено от главния архитект на общината. Не оспорва сключването на процесния договор за проектиране от месец 07.2019 година, както и предаването на заданието на 11.11.2019 година и заплащането на авансовата сума по чл.14, ал.1, т.1 от възложителя на изпълнителя. На 24.06.2020 година е изпратена нотариална покана за едностранно прекратяване на договора по вина на „ВБ студио“ ООД. Проектът „Липите“ е първи за групата „Херчеса“ в България, като екип испански проектанти дават принципната разработка на проекта, предадена на 11.11.2019 година с приложения към исковата молба протокол. Задачата е била сложна, тъй като се е касаело за свързано застрояване в повече от един УПИ. Въпреки, че за имотите има действащ РУП и параметрите следва да са ясни, то „ВБ студио“ не се ангажирали със становище относно котите, озеленяването, броя и разположението на паркоместата, наземните и подземните подходи на комплекса и др.подробности. След 31.01.2020 година до месец май, 2020 година са се провеждали дискусии, когато ищецът за първи път започва да твърди, че разработката, предадена на 31.01.2020 година е окончателен проект.

Съгласно чл.8, ал.4, изр.последно от договора допълнително възнаграждение се дължи ако се поиска промяна на заданието и се наложи изменение на проекта, но изпълнителят претендирал заплащане на изцяло нов договор. Ето защо на 24.06.2020 година е изпратена нотариална покана, с която се дава 3дневно предизвестие за прекратяване на договора ако не се представи коригиран проект, която е получена лично от арх.Б. на 16.07.2020 година.

Съгласно сключения договор за проектиране има два изчерпателно посочени случая, в които може да възникне задължение за плащане на процесната сума по чл.14, ал.1, т.2 от договора, като нито една от тези хипотези не е възникнала. Договорът не съдържа други възможни основания за изискуемост на процесното плащане. Ищецът не е спазил задължението си по чл.260, ал.1 ЗЗД да уведоми възложителя ако предоставения му проект не отговаря на изискванията на РУП /по отношение на котите на сградата, на броя на секциите, на рампите и пр./. Съгласно чл.261, ал.1 ЗЗД изработеното следва да е годно за обичайното му ползване, както и за предвиденото в договора ползване. Разработката следва да спазва всички предписания на заданието, РУП и действащото законодателство. Разработката не спазва РУП и нормативните изисквания, както и не е годна за получаване на положителен 5 доклад от консултанта, нито за издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл.262 ЗЗД „ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила“. Приемо-предавателният протокол, подписан на 31.01.2020 година представлява приемане на материалния носител, но не удостоверява приемането на работата. Предаденият диск се оказва нечетим, като на 03.02.2020 година е изпратено писмо за отстраняване на неизправностите, дискът е предаден отново, като на 20.02.2020 година възложителят изпраща писмо , с което отново се посочват грешките и несъответствията на разработката на проекта със заданието и закона. След това допълнителни корекции не са предавани. Съгласно чл.14, ал.1, т.2 от договора плащане се дължи при получаване на разрешението за строеж т.е. издаването на разрешение за строеж е единственият факт, обуславящ възникването на задължение за плащане. Представената от ищеца фактура е неподписана от ответника, нито е осчетоводена. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск.