Решение № 183 от 21.02.2018, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н И Е № гр.

ПАЗАРДЖИК, 21.02.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКЯ районен съд в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр.Д. № 4583 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127,ал.2 от СК, с и чл.

143 от СК.

Ищцата

Д.И.С., ЕГН:********** *** твърди в исковата си молба, че с ответника живеели на съпружески начала от месец ноември 2009г., като през съвместното им съжителство - на ***г. се родило детето

- Т.Н.К.. С тях живеела и дъщерята на ищцата от първият й брак -Ж.С.К.., която към момента била на 10 години. Живеехли в жилището на майката на ответника, която заминала да работи в Гърция.

До 2015г. всичко, живели добре. Поради кървяща язва, на ответника се наложило хоспитализиране в болница, поради кървяща язва.

От този момент нататък, последният се променил, започнал да употребява алкохол. Започнали скандали, причината, за които били недостигът на средства.

Твърди се, че ищцата започнала работа, но ответникът винаги, когато бил свободен отивал и стоял при нея. Пречел на работата й и на два пъти била освобождавано от работа в хранителен магазин. Ответникът иска ищцата да си стои в къщи и да гледа децата, но отново възниквали скандали за недостиг на пари, въпреки. В този период ответникът започнал да се отчуждава от ищцата и от детето си, като по отношение на другото й дете се държал грубо и пренебрежително. В тези моменти, дъщеря им Т., започвала да плаче, да задава въпроси „ защо татко се държи така, защо обижда кака", и т.н.. Делял децата. Гледал само личният си интерес. На няколко пъти отново започвала работа и са я уволнявали отново по вина на ответника. На 11.09.2017г. започнала работа в „Стил“ ООД, но ответника не харесал и това работно място на ищцата, тъй като се налагало да работят по някога с по-дълъг работен ден, а той не искал да поеме грижата за децата, докато ищцата била на работа.

Наложило се да напусне отново работата си.

Твърди се, че ответникът карал децата да домакинстват - да простират дрехи, да чистят, а той си стоял, и си пиел питието, като казвал, че „мама е лоша и не си гледа работата". Казвал на Т., че на нея ще купува каквото иска, а на кака й да й купувал баща й, за което и двете деца се разплаквали. Винаги когато голямата дъщеря се връщала от срещи с баща си и дядо си, се е връщала с някаква сума пари, която ответника ги взимал и й казвал :"това са пари за семейния бюджет". Детето Т. задавала въпроси „защо татко се държи така? Защо взима на кака парите? Защо на мен дава повече, а на нея по-малко? Защо не ходи на моите тържества, въпреки че го моля?“. Дори и след като Т. тръгнала в първи клас, ответникът не поискал да отиде на родителска среща.

Твърди се в исковата молба, че всяка вечер ответникът употребявал алкохол и провокирал скандали в дома си, на които децата ставали неволни свидетели. Вечер когато ищцата била на работа, ответникът карал голямата дъщеря да къпе малката, която била само с 3 години по-голяма, а той си гледал телевизия и си пиел. Ищцата недоумявала как преди всичко било добре и изведнъж започнала тирания в дома им. Изключително лошото поведение и отношение на ответника към първата й дъщеря и към нея, се пренесло и върху тяхното дете. Занемарил си задълженията като баща. Не се грижел добре за детето, като често отношението му към него ставало причина то да плаче. По повод на това, ищцата дала срок на ответника, да коригира поведението си към нея и децата им и му заявила, че в случай, че не започне да се държи нормално, щели да се разделят, но това не се случило.

През лятото на

2017г. ищцата трябвало да замине при майка си в с.Г., защото била оперирана, но ответника не искал да я пусне. Започнал да казва на детето им , къде ще ходиш, те са чужди хора, там е мизерия. Въпреки несъгласието на съпруга си ищцата заминала за 3 месеца. През този период от време ответникът ги посетил само 2 пъти за ден- два, при които посещения отново започвал да настройва детето им срещу нея и близките й. Есента подготвила децата за училище от собствени средства и от помощи от социалните за голямото й дете, без ответника да окаже финансова помощ.

Твърди се в исковата молба, че на 6.11.2017г. ищцата забрала децата от училище, обяснила им,че се разделя с баща им и от този момент нататък щели да живеят само трите в с.Г. при баба им и и дядо им. При заминаването си взела каквото могла. Детето Т. я попитало: „Мамо ще виждам ли татко?" Ищцата отговорила, че отв. К. е неин баща и винаги, когато иска ще го вижда, но се налагало да живеят разделено. При заминаването й от гр. Х., дошли майка й и брат й, които я забрали. Още същата вечер ответника започнал да звъни по телефона и да я заплашва, че ако не му даде детето, щял да отиде с хора и с бухалки, като ищцата щяла да види какво ще се случи с нея и нейните близки.

Ответника поискал да чуе детето си. Ищцата включила телефона на високоговорител и чула, че последният започнал да вика силно на детето: „какво правиш там в това забутано село, майка ти те отвлича, те са чужди хора, как ще живееш там, ела си при мен, татко ще те вземе“. Детето се разстроило изключително много и започнало да плаче. Ищцата се уплашила много за себе си, за децата и близките си. Подала жалба в РУ на МВР Б. срещу ответника за заплахи и закани. По повод на жалбата била уведомена, че ответника ще бъде предупреден, че не трябва да се саморазправя с нея.

В момента ищцата се била установила да живее при родителите си в с.Г., където децата имали самостоятелна стая и много добри условия за живот. Записала ги в училище, дори детето Т. много се зарадвало, че ще бъде в един клас с детето на неин братовчед. В преговори била с БДЖ за постъпване на работа, тъй като не можела, а и нямало как повече да работи в Х..

Тъй като въпросът относно местоживеенето на детето Т. и упражняването на родителските права по отношение на него не бил уреден и имало разногласие относно местоживеенето на детето и родителските права, а от своя страна ищцата имала желание и готовност да се грижи и да възпитава малолетното си дете, което било изключително обвързано към кака си Ж.. Осигурила била много добри материални и хигиенно - битови условия за отглеждане на дете; можела да разчита на опита и подкрепа от страна на своите близки.

Ищцата в исковата си молба е оформила петитум, съдът да определи местоживеенето на малолетното дете Т.Н.К., родено на 31.07.2010г. ,с ЕГН: ********** да живее при ищцата - неговата майка ,както и да й се предоставят за напред да упражнява родителските права и задължения по отношение на него на осн. чл.127 ал.2 от СК. Бащата Н.Т.К., да бъде осъден да заплаща на детето Т.Н.К., родено на ***г. ,с ЕГН: ********** чрез нея - неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200лв,/двеста лева/, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска до настъпването на причини , обуславящи нейното изменение или прекратяване на осн. чл. 143 от СК. Да се определи режим на лични отношения на бащата с детето на осн. чл.127 ал.2 от СК.

На основание чл.127 ал.З от СК е отправено искане, съдът да определи привременни мерки по отношение на детето Т.К., да живее при ищцата С. до окончателното произнасяне по предявения иск по чл. 127, ал.2 от СК.

Претендират се сторените по делото разноски.

Представени са писмени доказателства по опис.

По реда на чл.

211 от ГПК, ответникът по първоначалния иск Н.К., чрез адв. С., предявява насрещен иск, в който твърди, че направеното искане за определяне на привременни мерки е допустимо, но по съществото си се явявало неоснователно.

Излага се становище, че в исковата, молба са изложени, факти и обстоятелства, които не кореспондирали с действителността. Никога, и по никакъв повод ответникът не бил имал претенции каква, работа ще работи ищцата, както и по никакъв начин не бил я ограничавал. От началото на съвместното им съжителство - ноември 2009г до момента , в който ищцата – без да уведоми ответника за напускането на семейното жилище на 06.11.2017г винаги и по всяко време се бил грижил както за нейното дете от първи брак, така и за тяхното дете. Семейното им жилище в гр.Х. , ж,к."Б." бл.24,вх.Г:,ет.4,ап.47 било собственост на неговата майка. В него бил осигурил детска стая и всичко друго необходимо за живеене, игри и подготовка на уроците и на двете деца . Никога не бил делил децата. Отношението както към нейното, така я към общото им дете е било на обич, закрила, грижа и родителска отговорност.

Задължение на ответника през годините било да се грижи за тях, като ги води и взема от детска градина и училище. Цялото си свободно време отдавал на тях. Връзката му и с двете деца била много силна , но тъй като в настоящото производство се касаело за упражняване на родителските права по отношение на детето Т.Н., ЕГН: **********, то считал, че той /ответника/ бил по – пригодния от двамата родители да упражнява родителските права. Връзката му с детето била толкова силна, че то не искало да се разделя с него. Всяка сутрин я водил на училище и я вземал обратно. След работа прекарвал цялото си свободно време заедно. Той бил родителя, който се грижел за нейната хигиена, като я къпел и обличал. Ответникът бил родителя, който следял за здравословното състояние на детето и го водил на прегледи при личния лекар. Той бил родителя, който пазарувал и осигурявал прехрана и за двете деца. Той бил родителя, който имал постоянна работа и осигурявал материалното благосъстояние на цялото семейство. Изключителна материална подкрепа получавал от майка си, която работила в чужбина. Ищцата години на ред нe искала да си намери работа или ако намерела такава, то тя приключвала след няколко месеца.

Детето Т.К. през учебната 2017-2018г било записано в първи клас в ОУ „Кирил п Методий" гр.Х., Ищцата без да го уведоми била взела детето от училище и без всякакви обяснения, тръгнала за с. Г.. Не бил уведомен нито класния ръководител, нито той като неин баща. След като разбрал за това действие на ищцата, се опитал да се обади по телефона, но тя дълго време не отговаряла. Когато най накрая се обадила чул, че детето плачело и го молило да отиде и да го вземе.

Твърди се, че ищцата с безотговорното си поведение предизвикала много, стрес и отрицателни емоции на детето му. Безотговорно прекъснала началното образование на дъщеря му, без да помисли за последиците от това си решение и не се съобразила с негативните последици и от това, как те се отразявали на дъщеря им. Към настоящият момент детето било при него в гр.Х., като било много тревожно и се страхувало да не бъде отведено отново в с.Г.. Детето не желаело да бъде разделено от него и да живее без него. Не искало да посещава училище от страх да не- би отново да бъде отведено в друг град,

Оформен е петитум, съдът да е постанови определение, с което да постанови привременни мерки до приключването на производството по гр,д. №4583/2017г. по описа на PC Пазарджик, като предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т.Н., К., ЕГН: ********** на бащата Н.Т.К. ЕГН **********, като определи местоживеенето на детето Т.Н.К., ЕГН: ********** на адреса на местоживеене на бащата Н.Т.К., ЕГН: ********** ***, като определи режим на контакти, на майката - ищцата С. ЕГН: ********** с детето Т.Н.К., ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния с приспиване, със задължението да я връща при бащата след изтичането на определения срок, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

Отправена е молба, да се осъди майката Д.И.С., да заплаща като баща и законен представител на детето Т.Н.К. - месечна издръжка в размер ш 1.40 лв., считано от датата на предявяване на иска за привременни мерки, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното и изплащане-до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или изменение.

Претендират се направените по делото разноски.

Разпечатката съдържа 37 от 184 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d174cbfe-8896-406a-b4e4-b5511b966d24