Решение № 4355 от 18.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4355 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330102225 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от В. Ж. Ч., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 151,56 евро, представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по недействителен договор за паричен заем №*** г.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем №**** г. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 3 0 0 0 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата на 13 двуседмични погасителни вноски – всяка в размер от 259,69 лв. Твърди, че в Договора е установено задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 719,91 евро.

Поддържа, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл.

22 ЗПК. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане на възнаграждение, представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения 1 за нейната неоснователност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно между страните е сключен договор за паричен заем №*** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 3000 лева срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 2446,02 евро на 13 двуседмични вноски, всяка в размер от 259,69 лева, с падеж на първата вноска на 31.01.2025 г.

В погасителния план е посочено възнаграждние за предоставяне на гаранция в общ размер от 719,91 евро, като е предвидено то да се заплаща на отделни вноски и е вклчено в размера на всяка една отделна погасителна вноска. О т изслушаната експертиза на вещото лицее се установява заплатена сума по договора за кредит в размер на 1685,44 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при скллючване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Така въведено то гарантира, че потребителят ще има яснота за начина на формиране на неговото задължение. В случая съдът намира да не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, а спазването й, дава информация на потребителя как се образува размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Получената вследствие на изчисленото по формулата като величина изразява глобалния израз на дължимата престация по кредита, като за потребителя трябва да е ясно и разбираемо какви са всички разходи 2 по кредита, които той дължи. Съгласно заключението в размера на ГПР е включена договорната лихва в размер на 375,97 лева, но не и възнаграждението за предоставяне на гаранция, като ако последното би било включено то ГПР би възлизало на 453,30 %.Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция и краткия срок за набавянето им на практика правят задължението неизпълнимо. Изначалното предвиждане на възнаграждението да се кумулира към погасителните вноски, води до извода, че то води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включено по този начин към погасителните вноски, възнаграждението представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см.

- трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. След като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата платена над чистата стойност на кредита в размер на 151,56 евро е получена без основание и се дължи връщането й.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за 3 плащане на 25,56 евро – държавна такса. Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 6) е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Я. В.

К.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде определено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 204,52 евро. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е направил този разход.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **********, да заплати на В. Ж. Ч., ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 151,56 евро, получена без основание п недействителен Договор за паричен заем № ********* г., както и сумата в размер на 25,56 евро - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати на адв. Я. В. К. сумата от 204,52 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. Ж. Ч., ЕГН **********, в производството по настоящото гр.д. № 2225/2026 г. по описа на РС – Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4