Решение № 3939 от 06.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3939 гр. Варна, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20233110113310 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от „В. и к. В." ООД срещу Р. Б. М. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между „В. и к. - В." ООД и Р. Б. М., че Р. Б. М. дължи на „В. и к. - В." ООД следните суми: сума в общ размер на 1091,94 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 22.08.2019 г. до 21.02.2022 г. на адрес гр. В., ж. к. „В.“, бл. **, вх. *, ап. **, които се отчитат по партида с абонатен №***; сума в общ размер на 127,04 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 20.10.2019 г. до 05.03.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.03.2022 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №2974/2022г. по описа на РС - Варна.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че „В. и к. - В." ООД, в качеството си на ВиК оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставял ВиК услуги на Р.

Б. М. за имот на адрес гр. В., ж. к. „В.“, бл. **, вх. *, ап. **, който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитали по партида абонатен №***, чийто титуляр бил ответникът. Съгласно чл. 5, т. 6 от ОУ, потребителите са длъжни да 1 заплащат ползваните ВиК услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Ответникът се сочи, че не е изпълнил задълженията си към ищцовото дружество. С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначен, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител. С отговора се заявява оспорване на предявените искове като неоснователни. Настоява се, че ищецът не е представил доказателства, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период. Липсвали достоверни данни ответникът или някой от домашните му да е живял или обитавал процесния имот за процесиите периоди и да е ползвал услугите по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Ищцовото дружество не представило доказателства за спазване на реда по чл.

23, ал. 2, 4 и 5 от ОУ, относно начина и датите на отчитане на водомера, в присъствие на абоната или негов представител, чрез представяне на писмени документи, съдържащи негов подпис, като този ред не се прилагал при ползване на електронен карнет. Ищецът не ангажирал и доказателства за спазване на разпоредбата на чл. 32, ал. 2, изр. последно от Наредбата, аналогична на чл. 21, ал. 5 от ОУ, която изисква датата и часът на отчитане на общия водомер, и на индивидуалните водомери, да се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сгР.та, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането, като при неосигуряване на достъп отчетът да се подписва от свидетел. Ищцовото дружество към датата на подаване на исковата молба не е ангажирало никакви доказателства за начина на начисляване на изразходваното количество питейна вода, нито в подкрепа на твърдението, че начислените количества вода са доставени и потребени от ответника, поради което последният да дължи тяхното заплащане. Оспорва се с отговора съдържанието на представената от ищеца Справка за недобора на частен абонат от 19.12.2019 г. до 21.02.2022 г. тъй като отчитане реално не е извършвано. Не е спазен реда, предвиден в чл. 23, ал. 2 и ал. З от ОУ, а именно отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се извършва най-малко веднъж на три месеца, а в междинните периоди ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. Настоява се, че ищецът не е представил доказателства за отчитане на водомера за ползвани ВиК услуги за периода от 22.08.2019 г. до 18.12.2019 г. В случай, че отчетът е извьршен с електронен карнет, отчетът трябва да е извършен реално от инкасатор и въведен като данни в карнета. Дори и да са издавани фактури за исковия период, счита се, че същите не представляват доказателство за предоставянето и ползването на твърдяната услуга. Предвид гореизложеното, се отправя искане, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, да се постанови решение, с което съдът да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени установителни искове от ищцовата страна "В. и к." ООД против ответника Р. Б. М..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

По делото са приобщени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „В. и к. – В.” ООД и решения на ДКЕВР от 28.12.2018 г., 23.12.2019 г. и 30.12.2020 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено приемане от потребителите.

Видно от предоставените справки за недобора на частен абонат от 20.09.2019 г. до 05.03.2022 г. титуляр на партида с аб. №1277782, кл.

№1277782, за обект на потребление, находящ се в гр. В., ж. к. „В.“, бл. **, вх.

*, ап. **, е Р. Б. Г.

Според справка от Имотния регистър към АВп на 29.05.2013 г. Р. Б. Г , ЕГН **********, е придобила право на собственост върху СОС с адрес гр. В, ж. к. „В“, бл. **, вх. *, ап. **, намиращ се в сгР. №*, изградена в ПИ с ид. ***.

Представени са карнетни листи за отчитане на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат №*** за водомер №*** за адрес: гр. В., ж. к. „В.“, бл. **, вх. *, ап. **, с потребител Р. Б. Г., за периода от 24.01.2020 г. до 13.10.2023 г.

Приобщени са към делото доказателства за плащания, извършени от Р.

Б. Г. в полза на „ВиК - В.“ ООД - разписки от „И.“ за извършено на 05.07.2024 г. плащане в размер на 355 лв. и за извършено на 17.07.2024 г. плащане в размер на 216 лв.

Видно от предоставените справки за облога и плащанията на частен абонат от 20.09.2019 г. до 06.10.2024 г. по партида с аб. №***, кл. №***, за обект на потребление, находящ се в гр. В., ж. к. „В.“, бл. **, вх. *, ап. **, с титуляр Р. Б. Г., за погасяване на задължения, начислени за периода от 22.08.2019 г. до 21.02.2022 г. са отнесени плащания, постъпили на 18.07.2024 г., 03.08.2024 г., 15.08.2024 г., 17.09.2024 г. и 18.09.2024 г. Начислените за същия период и платени главници възлизат на общ размер от 525,93 лв., а лихвите, начислени и платени върху тези главници - 97,77 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявените обективно и кумулативно съединени установителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Материалноправните предпоставки за уважаване на предявените искови претенции са следните: 1) ответницата да притежава качеството потребител на ВиК услуги; 2) изправност на ищеца по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с №1277782; 3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми; 4) изпадане в забава на ответницата за заплащане на главниците и размера на обезщетението за забава.

Съгласно § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на "Водоснабдяване и канализация" ООД. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за 3 ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т. 1 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т. 2 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т. 3 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В случая, от представената от ищеца справка от Агенция по вписвания се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 29.05.2013 г. ответницата е придобила право на собственост върху процесния обект на потребление в гр. Варна.

Следователно в периода от 22.08.2019 г. до 21.02.2022 г. ответницата като титуляр на вещно право върху апартамента, заведени при ищеца под абонатен №1277782, е потребител на ВиК услуги по см. на §1, т. 2, б. „а" от ДР на ЗРВКУ, т. 2 от чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №4/14.09.2004 г., както и чл. 2, ал.

1, т. 1 от ОУ, съответно е задължено лице за заплащане на предоставените ВиК услуги за процесния период.

Доставянето на потреблението на питейна вода в процесния имот е доказано в условията на пълно и главно доказване от ищеца съгласно изискванията на глава III на ОУ и на глава VI от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което възражение на ответницата, че ищецът реално не е доставил ВиК услуги до обекта в процесния период, съответно, че услугите не са ползвани, е неоснователно.

Доставените количества вода са отчетни по водомер с дистанционно отчитане, каквато възможност е предвидена в чл. 18 от ОУ и чл. 39а от Наредба №4/14.09.2004 г., като показанията са записани в приложени по делото карнетни листи. Тъй като отчитането е при условията на чл. 23, ал. 4 от ОУ чрез електронен таблет, не се изисква подпис на потребителя.

Не са ангажирани доказателства от ответната страна, че е предприела оспорване на начислените й суми, съобразно изискванията на чл. 34, ал. 1 от ОУ.

С оглед гореизложеното, главната искова претенция е доказана по основание.

По отношение на размера съдът съобрази съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК извършените след предявяване на иска плащания от ответницата на начислените за процесния период суми за потребено количество ВиК услуги в общ размер от 525,93 лв., поради което дължима е разликата между начислената сума от 1091,94 лв. и платената сума от 525,93 лв., а именно: сумата от 566,01 лв.

По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.

422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД е частично основателна – за сума в размер на 566,01 лв., за която главната претенция следва да бъде уважена, а за разликата до претендираните 1091,94 лв. – отхвърлена поради плащане в хода на производството.

С оглед извода за частична основателност на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД и 4 акцесорния характер на иска по с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава, както и при съобразяване съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК на платените след предявяване на иска лихви в размер на 97,77 лв., последният също е частично основателен – за сума в размер на 29,27 лв., за която акцесорната претенция следва да бъде уважена, а за разликата до претендираните 127,04 лв. отхвърлена поради плащане в хода на производството.