Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 02.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 537/2022
Вид
Решение № 435
Подписан
02.12.2022
В сила
02.11.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.586, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.97 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пазарджик, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500537 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №522 от 14.07.2022г., постановено по гр.д.№1169/2022г. по описа на РС- П. е прието за установено по отношение на А. Я. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ***, вх.Б, ет.3, aп.17, че М. П. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.Пазарджик, общ.П., гр.П., ***А е собственик на 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в обл.Пазарджик, общ.П., гр. П., ул.„В.Л.“, с площ от 186кв.м., стар номер 3453 в квартал 122А.

Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт №178, том II, дело №328 р.3562/2002г. за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 16.08.2002г., на Г.К.- Пещерски нотариус, до размера на наследствените права на М. П. Б., с ЕГН **********, а именно- 1/8 ид. част.

Отхвърлен е иска да се осъди ответника А. Я. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ***, вх.Б, ет.3, ап.17, да преустанови строителните дейности в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралния план на гр.П., находящ се в гр.П., ул.

„В.Л.“, с площ от 186кв.м.; стар номер 3453, квартал 122А.

1

Осъден е А. Я. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ***, вх.Б, ет.3, ап.17, да заплати на М. П. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.Пазарджик, общ.П., гр.П., ***А, разноски в размер на 890лв.

Осъдена е М. П. Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес: обл.Пазарджик, общ.П., гр.П., ***А, да заплати на А. Я. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ***, вх.Б, ет.3, ап.17, разноски в размер на 366,66лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Я. Я., в частта с която е прието за установено по отношение на него, че ответницата е собственик на 1/8 идеална част от процесния имот и е отменен, на основание чл.537. ал.2 ГПК, нотариален акт №178, том II, дело №328 р.3562/2002г. за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 16.08.2002г., на Г.К.- Пещерски нотариус, до размера на наследствените права на М. П. Б., с ЕГН **********, а именно- 1/8ид.част., както и в частта, с която е осъден да заплати разноски на ищцата.

Твърди се, че в тези части, решението е неправилно и необосновано.

В тази връзка се визира, че процесното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, която задължава съда при постановяване на решението си да обсъди, всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с целия доказателствен материал, както и да обсъди всички наведени от страните възражения.

Счита се, че то е неправилно, защото е постановено при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива, не съответстващи на доказателствата по делото.

Твърди се, че безспорно предмет на настоящата искова молба представлява правото на собственост върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед №РД18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК с номер по предходен план 3453, от кв.122А, с площ от 186кв.м., с площ от 186кв.м.

В случая обаче се сочи, че по отношение на същия, ищцата обосновава своята претенция по чл.124 ал.1 от ГПК единствено и само с твърдението си, че е собственик на 1/8ид.ч. от процесния имот, на основание наследяване по 2 закон от Атина П. К.- /прабаба на ищеца/, която е починала през 1964г.

Съответно без да се излагат каквито и да било твърдения за придобивна давност, както от страна на наследодателката, а просто се позовава на записванията на същата по разписния лист. Която оставила наследници Н.П.Г.

/наследодател на лицата, посочени като собственици в Констативния нотариален акт от 2002г./ и К.П.К. /дядо на ищеца на М. Б./. От своя страна след смъртта си, К.П.К. е оставил наследници П.К.П. /баща на ищеца М. Б./ и С.К.П. /чичо на ищеца/, които са починали. В тази насока се визира, че абсолютно неоснователно районният съд, за да приеме, че имота е наследствен се е позовал по отношение на ищеца и наследодателката- А.П.К. на нормата на чл.79 от ЗС и възприетото в ТР №4 от 17.12.2012г. на ВКС/, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

Твърди се, че както се посочва по- горе, няма такова позоваване от страна на ищцата, а и не се установява, същата да е живяла и владяла по някакъв начин имота, след смъртта на наследодателката, за да разполагат с възможността да присъедини владението си към владението на наследодателя и след надлежно позоваване на изтекла в тяхна полза давност да придобият собствеността. Още повече, че това обстоятелство не кореспондира и с установеното в мотивите на първата инстанция, че владението върху процесния имот е прекъснат за същите с отнемането на имота с Указ от 1959г. след 194-1966г.

Твърди се, че необосновано първата инстанция е приела в мотивите си, че впоследствие в разписния лист, за собственици на процесния имот са записани наследниците на А.П.К.. Единствените записвания в разписния лист са праводателите на жалбоподателя- М.А. Я.а, Н.А.Г. и Х.А.Г. и впоследствие самия жалбоподател.

Сочи се, че от страна на ищцата не се ангажирани доказателства, от които да следва правния извод, че същата е собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Записването на имота в разписния лист към плана на гр.П. от 1959г. на името на наследодателя на ищцатаА.П.К., без посочено правно основание за това, не е достатъчно да удостовери 3 право на собственост. Това е така, тъй като Разписните листове нямат доказателствено значение за това, кому е принадлежало правото на собственост, а те са обслужвали нуждите на административните процедури във връзка с промени в плановете. Разписният лист може да бъде единствено източник на информация за това кое лице е заварено да ползва определен имот към момента на кадастралното му заснемане, но не е титул за собственост. В тази насока се сочи, че от представения по делото Разписен лист за имот №987 по обезсиления план на гр.П. от 1959г., заключението на вещото лице и разпитаните по делото свидетели се установява единствено обстоятелството, че А.П.К., починала на 25.03.1964г., към 1950г. е живяла в имота и в тази връзка, просто е била записана по разписния лист за процесния имот, който към онзи момент е представлявал имот с планоснимачен номер 987 по плана от 1959г., но същата никога, не се е позовавала на придобивна давност върху същия.

Твърди се, че наследодателите на ищцата, нито са владели, нито са ползвали процесния имот. В тази връзка се приема, че няма как по наследство, ищцата да е станала собственик на 1/8ид.част от процесния имот.

От 1950г., фактическа власт върху имота е предадена от самата А. на дъщеря й- Н.П.Г., която единствено е останала да се грижа за майка си и до смъртта си е живяла в този имот, заедно с децата си, като е извършила и подобрения в имота.

Твърди се, че ищцовата страна, при дадената й възможност, не е ангажирала никакви други доказателства за правото на собственост и начина на придобиването й. Писмен акт, удостоверяващ по надлежен ред правото на собственост върху процесният имот, на името на нейната наследодателка по делото - А.П.К. не е бил представен.

Визира се, че свидетелските показания не са годно доказателство за установяване на право на собственост върху недвижим имот. С гласни доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт върху недвижим имот, явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в продължение на установен от закона срок, като основание за придобиване на имота по давност.

Твърди се, че в настоящия случай съдът, като орган сезиран за защита на субективното право, не може служебно да изследва дали е налице 4 придобивно основание по чл.79 от ГПК, с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД, към която препраща чл.84 ЗС. Никъде по делото няма позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна полза, респ. в полза на нейния наследодател придобивка давност, като оригинерно правно основание за придобиване на право на собственост върху недвижимия имот.

Счита се, че в тази насока не следва да се обсъждат показанията на разпитаните по делото свидетели, а единствено по отношение на направеното от наша страна възражение за придобивна давност.

Моли се да се има предвид обстоятелството, че с оглед изложените погоре обстоятелства, по наследство от А.П.К. не би могло да се придобие право на собственост, а чисто теоретично само едно фактическо състояние, даващо правото владението на наследодателя да бъде присъединено, т.е. продължено и то само от онези наследници, които установят реално фактическа власт върху имота. В този смисъл се цитира съдебна практика. На база на нея се счита, че наследниците разполагат с възможността да присъединят владението си към владението на наследодателя и след надлежно позоваване на изтекла в тяхна полза давност да придобият собствеността. В случая обаче се твърди, че както е установено, още приживе докато е била жива, владението върху процесния имот е предадено от А.П.К. на дъщеря й- Н.П.Г., която единствено е останала да се грижи за майка си и до смъртта си е живяла и владяла имота, заедно с децата си, като е извършила и подобрения в имота.

Принципно, дори друго лице да е посочено като собственик на имота в писмен документ /скица, отбелязване в разписен лист, нотариален акт/, това само по себе си не изключва възможността със свидетелски показания да се установи, че ответника или негов, представител, са упражнявали фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години и въз основа на така установените факти и с оглед презумпцията на чл.69 ЗС, да се приеме, че са придобили правото на собственост по давност. Още повече, че според трайно установената практика на ВКС /Решение №70/16.08.2017г. по гр.д.№3991/2016г. на І г.о. на ВКС/, придобивната давност е въведена в българското законодателство, като основание за придобиване на вещни права, с оглед виждането на законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то фактическото 5 състояние следва да бъде приравнено на юридическото. Посочва се, че законността на изградената постройка в процесния имот е абсолютно неотносима към придобиването му по давност. Фактическата власт е осъществявана от ответника и техния праводател върху имота и извършеното строителство, законно или не се разглежда единство като един от актовете на завладяването му.

Твърди се, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че А. Я. Я. е собственик по силата на покупка- продажба, обективирана в Нотариален акт за покупно- продажба №110, том II, дело №308/2015г., с АКТ на вписване №751, том VI, дело №751/2015г., вх.рег.

№1547/02.09.2015г., на СВ- П.; Нотариален акт за покупко-продажба №98, том II, дело №295/2020г., с. АКТ на вписване №13, том V, дело №646/2020г., вх.рег.№1124/26.08.2020г. на СВ- П. и Нотариален акт за покупко- продажба №43, том II, дело №239/2021г., с АКТ на вписване №160, том IV, дело №498/2021г., вх.рег.№1020/04.06.2021г., на СВ-П. на 5/6ид.части от процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед МРД-18-14/20.06.2014г., на ИД на АГКК с номер по предходен план 3453, от кв.122А, а по наследство, оставено му от майка му- М.А. Я.а, починала на 28.02.2013г. на 1/6 идеална част от същия. Така по понастоящем се явява едноличен собственик на целия процесен имот.

Сочи се, че действително майката на моя жалбоподателя- М.А. Я.а и наследодателите на неговите праводатели- Н.А.Г. и Х.А.Г. са придобили този имот по давностно владение оставено им приживе от тяхната майка- Н.П.Г., ЕГН **********- починала на 18.05.1979г. Така те установили фактическа власт изключително за себе си, като продължили заедно да съвладеят целият процесен, при равни права непрекъснато, явно и несъмнено. На което обстоятелство същите приживе са се позовали, като са се сдобили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имота, придобит по давност №178, том II, дело №328 р.3562/2002г. с Акт на вписване №160, том II, дв.вх.рег.№749/16.08.2002г., на СВ- П.. Визира се, че владението върху този имот същите са получили от своята майка- Н.П.Г., още преди същата да почине. А своето владение върху целия процесен имот същата е получила още през 1950г., от своята майка- А.П.К.- починала на 25.03.1964г.