Решение № 7255 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7255 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110169902 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 394251/05.12.2024 г./ на ЗД „********“ АД срещу **********, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 155.80 лв., представляваща регресно вземане, включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 2103016469 и ликвидационните разноски, за вредите по лек автомобил марка „*******“, с рег. № ********** настъпили в резултат на ПТП на 04.06.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение в размер на 130.80 лв. е изплатено от него за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил, като е сторил 25 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Излага, че щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 04.06.2021 г. в гр. София, възникнало поради попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно – част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря **********. Сочи, че е предявил регресната си претенция в общ размер на 155.80 лв. пред ответника, но той не е извършил плащане.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника **********, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Признава плащането от застрахователя на застрахователно обезщетение в твърдяния размер, но оспорва наличието на основание за извършеното плащане. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, като изтъква, че застрахователната полица е без подпис и печат. Оспорва механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно, като счита, че описаният от ищеца механизъм почива на твърдения на заинтересовани лица. Изтъква, че протоколът за ПТП не е придружен със задължителния снимков материал и в него дупката не е описана с размерите си, което възпрепятства формирането на извод възможно ли е настъпването на щетите. Твърди, че не е бездействал, а е изпълнил задълженията си да поддържа процесния пътен участък, като е сключил Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 1 г. с „****“ АД, а процесният пътен участък е включен в обхвата на абонаментната поддръжка. Заявява, че последната инспекция на пътния участък е извършена през м.

05.2021 г., за което е съставен протокол от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност, имащ характера на официален документ. Изтъква, че застрахователят не е изпълнил задължението си по раздел ІІІ, т. 1.3. от Общите условия на застраховка „Каско“ да прецени и провери дали ПТП не е инсценирано застрахователно събитие. Акцентира, че липсват документи за годината на производство на автомобила, поради което е възможно ремонтните дейности да са се наложили заради дългата му експлоатация. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ответника „****“ АД изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застраховка „Каско“ при ищеца за увредения автомобил, в обхвата на застрахователното покритие по която се включват и щети, причинени от неравности на пътя. Счита за недоказани точното място на настъпване на инцидента и наличието на дупка на пътното платно. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил поради управление с несъобразена скорост. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу ********** в качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на задължението за поддръжката му.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Следователно предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в твърдяния размер във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба вреди в твърдяния размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на общинските пътища.

Първият спорен момент по делото е дали към датата на събитието е имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца за лек автомобил марка „*******“, с рег. № ********. По този въпрос съдът намира следното:

На първо място, съдът намира, че оспорване действителността на застрахователния договор не може да се направи от лицето, срещу което застрахователят се суброгира с плащане на обезщетението, тъй като отговорността на това лице се поражда на плоскостта на непозволеното увреждане, а не на плоскостта на договорната отговорност.

Застрахователното правоотношение е относително и поражда права и задължения за страните по него, поради което трето лице – в случая общината, чийто служители отговорят за състоянието на общинските пътища, не разполага с възраженията на застрахователя срещу застрахования относно действителността на договора за застраховка „Каско“. В 2 настоящия случай оспорването действителността на застрахователния договор под формата на застрахователна полица по същество представлява упражняване на чужди права, което е недопустимо /чл. 26, ал. 2 ГПК/, при положение че самата страна по договора не се е позовала на нищожност.

Отделно от горното, за пълнота следва да се посочи, че възражението е и неоснователно.

Според нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, като общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.

По делото е представена застрахователна полица № Е20600005395/08.08.2020 г. за процесния лек автомобил с валидност от 09.08.2020 г. до 08.08.2021 г., но същата е неподписана от страните, поради което не може да служи за доказване на застрахователен договор, който предполага наличието на насрещни изявления на двете страни, удостоверени с полагането на подписи от тях. Неподписаната от страните застрахователна полица не притежава доказателствена стойност по чл. 180 ГПК. Ето защо тя сама по себе си не доказва възникването на застрахователно правоотношение.

Според трайно установената съдебна практика /Определение № 371/23.05.2012 г. по т. д. № 896/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 115/ 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I ТО, и други/ неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори действителността на сделката – чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД /чл. 27 и сл./. Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението – чл. 293, ал. 3 ТЗ. Когато фактите по делото недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на застрахования в застрахователния договор, като въпреки липсата на подпис на застрахования застрахователят е приел плащането на премията и е осчетоводил полицата, изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се позовава на нищожността на застрахователния договор поради липсата на подпис на застрахования.

В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че в счетоводството на ищеца е осчетоводено плащане на цялата застрахователна премия по неподписаната застрахователна полица, както и че счетоводството е водено редовно – спазени са всички изисквания на ЗСч, МСчС и указанията на МФ. Същевременно по делото се установява предявяване на застрахователна претенция от собственика на увредения автомобил и е безспорно плащането от застрахователя на застрахователно обезщетение по нея.

Следователно по делото се установяват факти, които сочат, че и двете страна по процесната търговска сделка са извършили фактически действия, от които по несъмнен и категоричен начин може да се заключи, че те не са оспорили нейната действителност. Ето защо неподписването на полицата от двете страни по застрахователния договор е преодоляно със заплащане на застрахователната премия от застрахования и приемането й от застрахователя, както и със завеждането на щета и изплащането на обезщетение. Изводът е, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил.

Във връзка с процесното събитие е съставен от органите на МВР Протокол за ПТП № 1779800/04.06.2021 г. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно обстоятелствата, които са възприети от органите на МВР. В случая ПТП не е настъпило пред органите на МВР, но при тяхното посещение на местопроизшествието те са възприели и удостоверили в протокола 3 наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Освен това извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие съдът прави не само въз основа на протокола за ПТП, а при съвкупната му преценка заедно с другите писмени доказателства – Уведомление за щета № 2103016469/08.05.2021 г., подадено от водача, както и заедно с показанията на свид. К., който макар и да няма конкретен спомен за процесното ПТП, тъй като многократно е имал подобен тип произшествия, за които е завеждал щети, категорично заявява, че предявеният му протокол за ПТП касае стария му автомобил, като подписът в протокола е негов, а той не си поставя подписа, без да е бил там, с което на практика потвърждава верността на отразените в протокола за ПТП факти. На следващо място, описаната в протокола за ПТП причина за настъпване на инцидента се потвърждава като възможна от техническа гледна точка със заключението на съдебно-автотехническата експертиза.

От посочената доказателствена съвкупност непротиворечиво се установява, че на 04.06.2021 г., около 18:50 ч., в гр. София, при движение по бул. „*******“, с посока от ул.

„*********“ към бул. „********“, в района на моста над ЖП линиите, лек автомобил марка „*******“, с рег. № ********** попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Не следва различен извод от представените от ответника писмени доказателства, от които може да се заключи, че той е възложил с договор на „****“ АД дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в района на ПТП.

Констативният протокол от 26.05.2021 г. и протоколът за месечна инспекция са частни свидетелстващи документи, подписани са във връзка със сключения договор и нямат материална доказателствена сила по отношение на ищеца, а следва да се преценяват наред с другите доказателства по делото. В случая констатациите в тях са опровергани от протокола за ПТП и показанията на свид. К., като установеният от тях механизъм на причиняване на ПТП е потвърден като възможен по експертен път.