Определение № 27634 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27634 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110174295 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от А. Н. И., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. с ДДС, съгласно приложените доказателства за плащането му.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило становище от насрещната „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

За да се произнесе съдът, съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че действително в постановеното по делото Решение № 16956/18.09.2025 г. не се е произнесъл и не изложил мотиви относно претендирания адвокатски хонорар от ищеца в размер на 2 200 лв. с ДДС.

Предмет на делото е спор относно действителността на сключен между А. Н. И. в качеството му на заемател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД в качеството му на заемодател договор за Предоставяне на финсови услуги /заеми/ от разстояние № 1262687 от 23.05.2023, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 400 лв., който е съединен с осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платената сума по договора от 118, 48 лв. Исковете са уважени.

1

По делото е подадена писмена молба от 10.06.2025 г. от ищеца, към която е приложен списък на разноски, видно от който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. с ДДС. Към молбата е приложен още договор за правна помощ и съдействие без дата, съгласно който ищецът А. Н. И. възложил на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ да осъществява правна защита и съдействие по настоящото гр.д. № 74295/2024 г. срещу заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер. В договора е отразено още, че сумата от 2 200 лв. е платена в брой при подписването му. Към молбата е приложена фактура от 09.06.2025 г., издадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за сумата от 2 200 лв. и фискален бон от същата дата за посочената сума.

Съдът намира направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за неоснователно. В случая независимо от липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответната страна, съдът следва да изпълни императивното си задължение да следи за добросъвестното упражняване на процесуални права, доколкото съдебният състав не е призван единствено формално да прилага процесуалните норми при наличие на основанията за това.

Според настоящия състав претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. по дело с цена на иска 400 лв., по спор, по който е налице обилна, трайна и непротиворечива национална казуална практика, а и задължителна наднационална съдебна практика, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /в този смисъл и Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 560/2021 г., III г. о., ГК/. Ето защо макар и формално да са изпълнени изискванията за присъждане на разноски в полза на ищеца, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. не следва да му бъде присъждано.

Изводът за злоупотреба с процесулани права съдът прави при съобразяване на следните обстоятелства: при извършена служебна проверка се установява наличието на множество други дела, инициирани от ищеца, а именно към днешна дата - 145 дела, образувани по описа на СРС по искова молба на А. Н. И.. Само през месец декември 2024 г., когато е образувано настоящото дело са образувани още 9 дела между същите страни с искане за прогласяване на недействителност на сключени договори за кредит между А. Н. И. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД в периода от февруари 2023 г. до май 2023 г. / гр. 74313/24 г., гр.д. 74281/24 г., гр.д. № 74271/24 г., гр.д. № 27256/2024 г., гр.д. 73885/2024 г., гр.д. № 74242/24 г., гр.д. № 73898/23 г., гр.д. № 73891/24 г., гр.д. 73873/24 г./. Прави впечатление, че по почти всички дела със сходен материален интерес ищцата претендира заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в диапазона от 1200 лв. до 2200 лв., но по две делата процесуалният представител на ищцата А. Н. И. адв. М. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна процесуална помощ на материално затруднено лице – гр.д. № 74313/2024 г. и гр.д. 74271/24 г., т.е. по отношение на сходни дела възложителката на правната помощ в качеството й на кредитополучател на суми от 2 порядъка на 400 лв., един път разполага с възможност да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв., а друг път е материално затруднено лице и не може да заплати възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, независимо, че впоследствие същият я представлява по още десетки дела и му заплаща възнаграждение.

От справка в ЕИСС служебно се установява не само броя на делата, а и предсрочно изпълнение по кредита, което е вече повтарящ се модел при изтеглени „бързи кредити“ от определени масови ищци в съда. Посоченото поведение на страната и процесуалния й представител, който веднъж я защитава безплатно, веднъж я защитава срещу сериозен хонорар, води на извод, че налице превръщане на отговорността за разноски в източник на обогатяване и бизнес стратегия /виж Определение №10054/08.05.2026г. по в.ч.гр.д.

№2190/2026г. на СГС, ЧЖ- VI-Б състав/.

Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство и в съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи. Този извод не се променя от обстоятелството, че са представени доказателства за изплатен ден преди откритото съдебно заседание при наличие на трайни данни за процесуалното поведение на ответната страна, представлявана от юрисконсулт Георгиева по сходни дела, адвокатски хонорар. Всички изложени съображения водят извод, че е налице недобросъвестно упражняване на права и подлагат под съмнение дали въобще претендираният хонорар е бил платен.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 324651/06.10.2025 г., подадена от А. Н.

И., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., с която се иска изменение на Решение № 16956/18.09.2025 г. по гр.д. № 74295/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева с ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3