Определение № 142 от 28.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000192 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл.274 и сл. ГПК.

С разпореждане №79/31.01.2025г., постановено по т.д. №80/2024г. по описа на окръжен съд Пазарджик, е върната молба вх.№12302/30.12.2024г. на В. П. в качеството на ЕТ „Т.-В. П.“, чрез адв.Ат.П. от *АК, с искане за отмяна на Решение №122 от 04.12.2024г. по т.д.№80/2024г. по описа на ОС Пазарджик.

Против така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от ЕТ „Т. - В. П.“. Въведено е оплакване, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Аргументите в тази насока се свеждат до несъответствие между указания от окръжния съд размер на държавната такса и този, посочен в обжалваното разпореждане, поради което, според жалбоподателя, е налице неяснота относно размера на дължимата се държавна такса. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, като бъде посочена действително дължимата се държавна такса, съответно срокът за заплащане на държавната такса да бъде възстановен и бъде дадена нова възможност на страната да заплати дължимата се държавна такса в определен срок.

В постъпилия отговор в срока по чл.276 от А. Ц., в качеството на 1 синдик на „Ф. – ****“ – в несъстоятелност, се оспорва частната жалба.

След като се запозна с приложените по делото доказателства, въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и насочена спрямо съдебен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

При проверка правилността на съдебен акт, с който се връща писмено изявление на страна по делото, сезиращо по-горестояща инстанция, поради неотстраняване в срок констатирани нередовности, за които са дадени указания, предмет на преценка е и правилността на дадените указания. Тук следва да се посочи, че в производството по т.д. №80/2024г. по описа на окръжен съд Пазарджик е постановено неприсъствено решение, по реда на чл.238 – чл.239 от ГПК срещу ЕТ „Т.-В. П.“. Съобразни предвидената в чл.240 от ГПК защита на страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, е подадена молба вх. №12302/30.12.2024г. от В. П., в качеството на ЕТ „Т.-В. П.“ за отмяната на неприсъственото решение.

С разпореждане №813/30.12.2024г. молбата за отмяна на неприсъственото решение е оставена без движение с указания до молителя да внесе в едноседмичен срок от връчване на съобщението държавна такса в р-р на 3 423,31лв. по сметка на АС Пловдив и представи доказателства за това. С молба от процесуалния представител на страната е поискано удължаване срока за внасяне на ДТ и тази молба е уважена с разпореждане от 13.01.2025г., като срокът е удължен с 14 дни, считано от изтичане на предходния.

Приемайки, че продълженият срок е изтекъл /на 27.01.2025г./ и указанията за отстраняване нередовностите по молбата за отмяна на неприсъственото решение не са изпълнени, на 31.01.2025г. окръжният съд е постановил обжалваното разпореждане. В този смисъл при процесуалното бездействие на страната в рамките на указания едноседмичен срок и продължения такъв първоинстанционният съд правилно е преценил наличието на санкционните последици за връщане на молбата по чл.240 ал.1 от ГПК.

Правилни са указанията, дадени от окръжния съд с разпореждане №813/30.12.2024г. за внасяне на държавна такса в точно и правилно изчислен размер, а именно - 3 423,31лв. Вярно е, че производството по отмяна на 2 постановеното неприсъствено решение по чл.240 ал.1 от ГПК е специфично и не е подробно уредено в процесуалния закон /за разлика от изчерпателната уредба на въззивното обжалване и изисквания към въззивната жалба – чл.260 – чл.261 от ГПК; за разлика от изчерпателната уредба на касационното обжалване и изискванията към касационна жалба – чл.284 от ГПК, както и за разлика от уредбата за отмяна на влезли в сила решения – гл.24-та от ГПК, конкретно – съдържанието на молбата за отмяна – чл.306 ал.1 от ГПК, препращащ към чл.260 и чл.261 от ГПК/. В теорията и практиката обаче се приема, че като процесуално действие, процедурата по молба за отмяна на неприсъствено решение е аналогично на производството за отмяна на неправилните влезли в сила решения по гл.24-та от ГПК, досежно реда за предявяването на молбата по чл.240 ал.1 от ГПК. В чл.240 ал.1 от ГПК законодателят е посочил само компетентния съд, който разглежда молбата за отмяна на непресъствено решение, срока за нейното подаване и основанията за нейното уважаване. Това означава, че първоинстанционният съд, постановил неприсъственото решение, трябва да администрира подадената молба за отмяна до по-горестоящия въззивен съд, след като молбата за отмяна на неприсъствено решение отговаря на изискването на чл.260 и чл.261 от ГПК – по арг. на чл.306 ал.1 от ГПК – включително и на изискването за внасяне на дължимата се държавна такса и представянето на доказателство за внасянето й. Приложима в случая ще е нормата на чл.18 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно - за обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

По така посоченото правило размерът на дължимата се държавна такса, указан с разпореждане №813/30.12.2024г., именно 3 423,31лв., е ясен и правилно посочен. Вярно е посоченото в частната жалба, че в обжалваното разпореждане некоректно /явно техническа грешка/, е посочен различен размер „342,31лв.“, но това не променя правилността на обжалвания съдебен акт, нито правилността на указанията, дадени с разпореждане №813/30.12.2024г., а от значение за правилността на обжалваното определение, е именно правилността на дадените указания, при неизпълнението на които правилно са приложени санкционните последици за връщане на молбата по чл.240 ал.1 от ГПК за отмяна на постановеното по делото неприсъствено решение. Или размерът на действително дължимата се 3 държавна такса по молбата по чл.240 ал.1 от ГПК е 3 423,31лв. /доколкото в частната жалба се съдържа искане за уточняване на действителния размер на дължимата се ДТ/. В частната жалба се съдържа и искане „да бъде възстановен срокът за внасяне на ДТ и да бъде дадена нова възможност на страната да заплати дължимата се държавна такса в определен срок“. Ако така формулираното искане може да се тълкува като искане по чл.64 и сл. от ГПК – за възстановяване на срок, то въззивният съд не е компетентен да се произнесе по същото, а прецизността, допустимостта, основателността на това искане, следва да се прецени след връщане на делото на първоинстанционния съд /като по преценка на първоинстанционния съд може да се дадат указания да се конкретизира това искане – дали се касае за искане за възстановяване на срок и ако – да – да се изпълнят изискванията на чл.65 от ГПК/.

Като обобщение – частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното разпореждане, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №79/31.01.2025г., постановено по т.д.

№80/2024г. по описа на окръжен съд Пазарджик, с което е върната молба вх.

№12302/30.12.2024г., подадена от В. П. в качеството на ЕТ „Т.-В. П.“, чрез адв.Ат.П. от *АК, с искане за отмяна на Решение №122 от 04.12.2024г. по т.д.

№80/2024г. по описа на ОС Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

След връщане на делото на окръжния съд, същият да извърши преценка относно прецизността, допустимостта, основателността на искането, съдържащо се в частната жалба, „да бъде възстановен срокът за внасяне на ДТ и да бъде дадена нова възможност на страната да заплати дължимата се държавна такса в определен срок“.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5