Определение № 300 от 08.04.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Монтана, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500199 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 278, във връзка с чл. 248, във връзка с чл. 239 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от ххххх ЕАД, ЕИК 130460283, действащо чрез процесуалния си представител адвокат З. Ц., срещу Определение № 70 от 16.01.2025 г., постановено по гр. д. № 826/2024 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3-ти състав, с което е оставено без уважени искане за изменение, в частта за разноските, на постановено по същото дело като неприсъствено Решение № 331 от 14.10.2024 г.

В обстоятелствената част на частната жалба се посочва, че с решение на районния съд предявените от него като ищец искове са изцяло уважени и ответницата е осъдена да му заплати направените разноски в заповедното и в исковото производство. По отношение на сторените в последното разноски обаче се твърди, че съдът, вместо да присъди такива за държавна такса в размер на 519,34 лв., ги е определил в размер на 66,11 лв.

Изразява се несъгласие с извода на съда обективиран в обжалвания процесуален акт, че молбата за изменение на решението, в искания смисъл, следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на изложеното от жалбоподателя се прави искане съдът да отмени определението и да бъде постановено ответницата да заплати сума в 1 размер на 519,34 лв., представляваща платена държавна такса за исковото производство.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК другата страна К. И. Г., не е подала писмен отговор на частната жалба.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е подадена в указания от районния съд срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна-ищец в исково производство приключило с неприсъствено решение, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, но срещу не подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално недопустима.

Исковото производство пред районния съд е образувано въз основа на искова молба подадена от хххх с която са предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК срещу К. И. Г.. По искане на ищеца по делото е постановено неприсъствено решение срещу ответницата при предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, като са признати за установени вземанията на ищеца в претендирания размер и в негова полза са присъдени направените в заповедното и в исковото производство разноски. С молба ищецът е направил искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за държавна такса за исковото производство. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, това искане на ищеца за изменение на неприсъственото решение в частта за разноските е оставено без уважение. В определението е указана обжалваемостта му.

Указанието на съда, че е налице подлежащ на обжалване акт е незаконосъобразно. Неправилното посочване в диспозитива на определението, че същото подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.

Монтана, не създава висящност по отношение на отговорността за разноските.

От значение е видът на постановеното решение. В случая, според делението предложено от гражданскопроцесуалната теория (Сталев, Ж.

Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, с. 334), е постановено нетипично решение, а именно неприсъствено такова.

Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а според чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване 2 решението. От текстовете на тези две разпоредби следва, че необжалваемостта на постановеното неприсъствено решение предпоставя необжалваемост и на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са Определение № 2568 от 11.10.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2690/2024 г. на Апелативен съд-гр. София, Определение № 261 от 01.02.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 207/2024 г. на Апелативен съд-гр. София, Определение № 1710 от 28.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1509/2010 г., г. о., І състав на Апелативен съд-гр. София, Определение № 705 от 16.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 644/2009 г., г. к., І г. о. на ВКС). В съответствие с това е и утвърденото в практиката разбиране, че постановяването на неприсъствено решение е избор на страната, със заявяването, на който същата приема и уредените от закона правни последици, включително невъзможността за обжалване (така Определение № 1498 от 05.06.2024 г., постановено по ч. т. д. № 643/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 997 от 02.11.2012 г., постановено по т. д. № 727/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС ).

Следователно страната разполага единствено с възможността да иска от районния съд изменение или допълване на решението в частта за разноските, но не и да обжалва определението, с което той се е произнесъл по това искане.

По изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че обжалваното определение не подлежи на въззивно обжалване с частна жалба, поради което последната не може да се обсъжда по същество и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. на МОС №

1692/1802 от 04.04.2025 г., подадена от ххххх ЕАД, ЕИК 130460283, срещу Определение № 70 от 16.01.2025 г., постановено по гр. д. № 826/2024 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3 -ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 199/2025 г., по описа на Окръжен съд-гр. Монтана.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Окръжен 3 съд-гр. Монтана, пред Апелативен съд-гр. София, в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4