Решение № 10438 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10438 гр. София, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г. като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело № 20221110113991 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД излага в исковата молба, че ответниците, като наследници на Д. Р. Д., ЕГН: **********, са ползватели на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот с адрес гр.София, ж.к.“Света Троица“, бл.379,, вх.Б, ет.4, ал.20, аб.№191545, в периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. Излага доводи, че ответницата има качество на ползвател на основание договор за дарение на идеални части от топлоснабдения имот и като наследник на Д. Д..

Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок.

Излага съображения че ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, 1 с което да бъде признато за установено по отношение на Л. Г. Д., ЕГН:

********** и Р. Г. Д., ЕГН: **********, че дължат в условия на разделна отговорност на „Топлофикация София" ЕАД следните суми: 1948.34 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., 326.39 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 09.11.2021 г., както и за предоставена услуга „дялово разпределение" за периода м.10.2018 г. м.04.2020 г. в размер на 49;00 лв., мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. 09.11.2021 г. в размер на 10.60 лв., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти:

1. Л. Г. Д. - 2/3, от които 1/3 в качеството си на наследник на починалия ответник и 1/3 в лично качество, а именно: 1298.89 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., 217.59 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 09.11.2021 г., както и за предоставена услуга „дялово разпределение" за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г. в размер на 32.66 лв., мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. - 09.11.2021 г. в размер на 7.07 лв., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите;

2. Р. Г. Д. - 1/3 в качеството си на наследник на починалата ответница, а именно: 649.45 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., 108.80 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 09.11.2021 г., както и за предоставена услуга „дялово разпределение" за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г. в размер на 16.34 лв., мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. -09.11.2021 г. в размер на 3.53 лв., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.

Ответниците Л. Г. Д., ЕГН: ********** и Р. Г. Д., ЕГН: **********, в писмените си отговори излагат съображения за неоснователност на исковете, тъй като е налице частично погасяване на вземанията по давност и недоказано съществуване на облигационно правоотношение. Излагат доводи за

2 неоснователност на претенцията за дялово разпределение, както и за лихва за забава.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

От представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №83/2017г. се установява, че на 08.12.2017г. Д. Д., като собственик на 4/6 ид.ч. и Р. Д., като собственик на 1/6 ид.ч., даряват на Л. Г. Д., дъщеря на първия дарител и сестра на втория, 5/6 идеални части от описания в исковата молба топлоснабден имот, като Д. Д. си запазва пожизнено вещно право на право ползване върху даряваните части от недвижимия имот или върху 4/6ид.ч.

От удостоверение за наследници на Д. Д. се установява, че нейни 3 наследници по закон, като син и дъщеря, са ответниците.

Установява се, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжниците в заповедното производство при квоти 2/6ид.ч. за Л. Д. и 4/6 ид.част за Д. Д.. След смъртта на Д. Д. ищецът е насочил част от претенцията си срещу Р. Д. –син на Д. Д. и брат на Л. Д. с твърдение, че по наследство е получил 1/3 ид.ч. от собствеността на топлоснабдения имот.

От събраните доказателства се установява, че Р. Д. е дарил дела си от 1/6 ид.част от описания имот на Л. Д.. На следващо място Д. Д. е дарила целия свой дял от същия имот на Л. Д., като след смъртта й запазеното пожизнено вещно право на ползване е погасено, като собственик на целия топлоснабден имот е Л. Д.. Съдът прави този извод, като приема че към датата на сключване на договора за дарения Л. Д. е била собственик на 1/6 от недвижимия имот по наследство от баща й.

Ответникът Р. Д. не получава дял от собствеността върху този имот след смъртта на Д. Д., тъй като същият е собственост на сестра му Л. Д. на основание наследство за 1/6 ид.ч. и дарение на 5/6 ид.ч. в топлоснабдения имот.

Предвид изложеното не се установява ответникът Р. Д. да е собственик на 1/3 ид.ч. от гореописания имот или в негова полза да е учредено вещно право на ползване върху същия. Поради това предявения срещу него иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответницата Л. Д., която е собственик на целия описан в исковата молба топлоснабден имот, поради което е налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия при общи условия между нея и ищцовото дружество. Съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването Съдът приема, че ответницата Л. Д. има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е 4 материално легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове, но само до предявения размер, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес или само до 2/3 от процесните вземания.

Предвид изложеното съдът приема, че между Л. Д. и ответника е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

Не се оспорва, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката , нормативната уредба.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер от 1948,34лв. главница, от която сума за ТЕ за отопление 1262,93 лв. и БГВ 615,09 лв. Сумите за изравняване са в размер на/ 70,32лв./ за доплащане, за дялово разпределение в размер на 49 лв. главница. Направено е заключение, че размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 09.11.2021г. общо и за отделните месеци е посочен в Приложение № 3, е в размер на 336,99 лв., в т.ч. за ТЕ- 326,39 лв. и за дялово разпределение 10,60 лв.

Предвид изложеното се установява, че ответницата Л.

Д. има задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период.

Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на 5 търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.

Ответницата Л. Д. е направила възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда.

С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.

Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 25.11.2021г.