Решение № 4 от 06.01.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 463/2024
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 06.01.2025
- Състав
- Анета Николова Братанова, Диана Димитрова Митева, Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 145 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Варна, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000463 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приети са за общо разглеждане въззивни жалби, подадени от името на „ВарнаИнвест България“ ЕООД, ЕИК 203145316 и на „Еуро Лекс“ ЕООД, ЕИК 103848370 срещу ДВЕ ЧАСТИ от решение № 224/16.05.2024г. постановено по електронно дело 20233100900163 (ТД № 163/2023), по описа на Окръжен съд – Варна, с които срещу тях са били уважени обективно съединени искове, предявени от продавач „Авмор Шипинг Енд Трейдинг“ ООД – в несъстоятелност, чрез синдик Т. и при участие на помагачите му Л. и Н. У.и, съответно: 1. за прогласяване на нищожност на продажби по два договора договорени с купувача – въззивник „ВарнаИнвест България“ ЕООД при накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и 2. за отричане на право на собственост на основание чл. 124, ал. 1 ГПК на преобретател - въззивника „Еуро Лекс“ ЕООД върху закупените от него препродадени от купувач по нищожна сделка имоти, както следва:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор ХХХХХ,ХХХХХХХХХХ и МАГАЗИН с идентификатор хххххххххххххххххх находящи се в жилищна многофамилна сграда в гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ №9-Б.
Предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производството са разгледани в определение №609/25.09.2024 и са обявени при подготовка на въззивното производство заедно с оплакванията на страните.
Във въззивната си жалба „ВарнаИнвест България“ ЕООД, чрез адв.
П. по претенцията за абсолютна нищожност на договорената продажба, 1 сочи оплаквания за неправилно приложение на закона. Счита, че изводът за основанието за нищожност поради нееквивалентност на престациите по сделката, съдът е изградил формално само при външната преценка за договорени по-ниски продажни цени по сделката от пазарните стойности и данъчните оценки на имотите, без да е отчел че занижената цена е съответна на специфичните технически характеристики и правния статут, които намаляват значението на закупеното като инвестиция за строителство.
Позовава се на принципа на свобода на договарянето и засилената грижа, която следва да положи професионалиста-търговец при оценка на своята и насрещната престация, като счита че страните по сделката са уговорили валидно условията съответно на интересите си, а твърденията на поведението на управителя, като орган на дружество, е ирелевантно за процесния случай, като поражда основание за търсенето на неговата отговорност на друго юридическо основание.
В пледоария по същество, изложена в писмени бележки, пълномощник на този въззивник поддържа искане за отхвърляне на неоснователна претенция след отмяна на неправилното решение, като обосновава доводите си с установената актуална съдебна практика, свързваща този вид основание за недействителност с доказване и на други особени обстоятелства, индикиращи уговаряне, накърняващо добрите нрави в отклонение от обичайна търговска практика на спекулативни продажби.
В ъ з з и в а е м и т е „Авмор-Шипинг
Енд
Трейдинг“
ООД(в несъстоятелност), чрез синдика Т. и подпомагащите го трети лица Л. и Н.
У.и, чрез адв. В. оспорват и тези оплаквания, като считат за правилно мотивиран извода за ограничение на договорната свобода на всички субекти от общоприети нравствени норми на добросъвестност и справедлИ.ст, изразяващи се при договаряне на възмездни сделки в очакване от всяка от страните на получаване на престация, съответстваща стойностно на насрещното й задължение. Според тези страни правилно е отчетено нарушение на моралния принцип при доказано толкова съществено разминаване между установена от вещо лице по пазарни аналози значителна реална себестойност и уговорената незначителна до степен на липсваща цена на прехвърлените вещни права. Акцентират и на особените обстоятелства при формиране на тези уговорки, не като добросъвестно преценен еквивалентен взаимен интерес на търговци, а като израз на еднолична воля, която макар и да е изявена за различни юридически лица, е била формирана от лице, регистрирало се като управител на продавача неправомерно, чрез употреба на неистински документи с користна цел. Допълнително синдикът, като законен представител на дружеството-продавач изтъква като особено значимо за процеса и обстоятелството, че процесните договори са елемент от поредица целенасочени неправомерни действия „кражба на фирма“, чрез които трети за дружеството-продавач лица са целели да присвоят активите, предназначени за покрИ.е на задължения към кредитори на оказалото се в крайна сметка в несъстоятелност предприятие.
По същество въззиваемите пледират бланкетно за потвърждаване на правилното уважаване на основателния иск за установяване на твърдяната нищожност на сделката. Подробни съображения с позоваване на съдебна практика са развити в писмените бележки на представителя на помагачите.
2
Въззивникът „Еуро Лекс“ ЕООД, чрез адв. Т. в жалбата си по установителния иск за последващо придобити права на собственост излага оплаквания за необоснованост на решаващия извод, основан само на отричането на вещния ефект на нищожното договаряне. Сочи, че обжалваният акт е постановен без да е извършена цялостна и задълбочена преценка на събраните в процеса доказателства по фактическия състав на покупка от продавач, който е придобил права върху недвижимите имоти чрез свое добросъвестно владение след изтичане на кратката давност предвидена в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Позовава се на необосновано игнорирана индикация за начало на това владение, документирано в протоколи от 31.10.2014 г. за предадена фактическата власт върху вещите, подписани между продавач „ВарнаИнвест България“ ЕООД и купувач Валери В, въпреки потвърждаването им с неправилно оценените гласни доказателства(разпита на свидетелите Х и Д) и наличието на вписан договор за наем с лицето, държало имотите като наемател именно за В. Оплаква се за превратно кредитиране на другите свидетелски показания и позоваване на полицейски проверки, довело до неправилния фактически извод за владението на продадените имоти. Счита, че не е била съобразена и установената практика по придобИ.е на собственост с присъединяване на владение на предходен владелец от добросъвестен купувач, положил грижа при проверка на партидата в имотния регистър.
По същество, пълномощника моли за отмяна на неправилното решение и отхвърляне на неоснователния иск, като в писмени бележки обосновава придобИ.ето на собствеността си с валидна сделка от продавача В, чийто права са били надлежно оповестени в имотния регистър без данни за каквито и да са тежести или спорове за имотите, като същевременно този продавач също е закупил валидно и е владял за себе си добросъвестно непрекъснато и несмущавано тези имоти още от 31.01.2014г., като ги е отдавал дългосрочно под наем и тези факти са били убедително доказани с писмени доказателства и показанията на незаинтересовани свидетели и не могат да се опровергаят нито от протоколирани данни от прокурорски проверки нито от откъслечни и протИ.речиви показания на лица, които се представят за пълномощници на въззиваемите помагачи. Излага доводи, обосновани и със съдебна практика за придобИ.е на спорната собственост с добросъвестно владение, предадено му от също добросъвестен продавач.
В ъ з з и в а е м и т е „Авмор-Шипинг
Енд
Трейдинг“
ООД
(в несъстоятелност) и подпомагащите го трети лица Л. и Н. У.и оспорват тези оплакванията, като считат за обосновани както правните изводи, изцяло съответни на установената практика за отпадане на правата на купувач при установена недействителност на придобивно основание на праводател, така и установената липса на обективен елемент на придобИ.ето на собствеността по давност, при мотивирана преценка на неубедителните гласни доказателства на свидетелите и непротИ.поставими писмени документи за някакво предаване на фактическа власт и установяването на несмущавано и непрекъснато владение било от В, било от друго лице, различно от пълномощника на дружеството-ищец.
По същество въззимаемите поддържат искания за потвърждаване на уважаването на основателните претенции. В писмени бележки, депозирани само от пълномощника на помагачите се обосновава липсата на съществения 3 елемент от придобивната давност с подробно изложение по доказаното съхраняване на държането на имота, установено с получаване на ключове от овластени от първоначалните собственици на дружеството пълномощници, и изразявано от тогава до настоящия момент както с поддръжката, ремонтите и организиране на охрана на имотите, така и с недвусмислено протИ.поставяне на посегателства на всякакви трети лица, за каквито държателите считат и купувачите и наемателите, които не са посочени от упълномощителите им.
В настоящия процес няма заявени искания за определяне на разноски от насрещните страни.
За да се произнесе по съединените претенции, въззивният съд съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). С обжалваната от „ВарнаИнвест България“ ЕООД част от акта е била обявена нищожност, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, на два договора, сключени последователно с нотариален акт Х ХХ, том II, рег. №2913, дело № ХХХ/ХХХХ и акт № ХХ, том II, peг. №2914, дело №ХХХ/ХХХХ. на нотариус В.П., вписани в СВ- Варна съответно на 27.08.2014г като актове №ХХ и №ХХХ, том XLIX, дело №10218 и 10220 /14г., дв. вх. рег.№18969 и 18970 от 27.08.2014г., с които "Авмор шипинг енд трейдинг" ООД е продал на „ВарнаИнвест България“ ЕООД два имота в една и съща сграда в гр.Варна, ул.
„Цар Освободител“ 9-Б, съответно: МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор хххххххххххххххххх, в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор ХХХХХХХХХХХХХ, на две нива със застроена площ на първият етаж от 124.04 кв. м. и сутерена от 18.94 кв. м. и АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
ХХХХХ,ХХХХХХХХХХ на втори етаж от същата сграда с площ от 123кв.м., състоящ се от антре, хол, дневна, спалня, кухня, кухненски бокс, банятоалетна, баня, тоалетна и две тераси. Нищожността на двете сделки е установена по иск на продавача, който като страна по процесните сделки е надлежно легитимиран с право да разреши спор с другата страна по правоотношението относно действителните правни последици на изявената от тях воля. Интерес да установява липсата на каквито и да са последици продавачът има и спрямо правоприемници на купувача, какъвто е втория ответник, доколкото този въпрос има преюдициално значение за спора относно собствеността на препродадените активи на предприятието. Това право надлежно е предявено от синдика, като законен представител, натоварен с разпоредителни и управленски правомощия върху всички права, за които може да се твърди, че са останали в патримониума на вече обявен в несъстоятелност продавач, поради абсолютно нищожното разпореждане (Определение № 39 от 26.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №2600/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 374 от 10.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1239/2022 г., II т. о., ТК). Съответно, доколкото се твърди, че разпореждането с имотите не е произвело прехвърлителен ефект, именно несъстоятелното предприятие има интерес да отрече правата и на всеки последващ приобретател, който смущава осребряването на тези, притежавани от търговеца права, включени в масата на несъстоятелността, чрез публичното оповестяване на собствени права, 4 придобити с прехвърлителна сделка, вписана преди открИ.е на производството по несъстоятелността. Именно такъв е съединеният втори иск, по който е постановена обжалваната от въззивника „Еуро Лекс“ ЕООД част от първоинстанционното решение. Производството и по двете части е допустимо и въззивният контрол може да се проведе по същество.