Решение № 7655 от 26.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7655 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. Т. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело № 20231110117790 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от ищеца А. Д. Т. , ЕГН: **********, положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл.

538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК на ищеца срещу ответника П. К.

М., ЕГН: **********, сумата от 3000,00 лв., представляваща вземане по издаден от ответника запис на заповед от 22.04.2019 г., с падеж на 22.04.2020 г., обезпечаващ задължение на ответника в размер на 3000 лв. по договор за заем между страните от 22.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15428/2022 г. на СРС, 161 състав.

Прието е за разглеждане направено от ответника в отговора на исковата молба евентуално възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума със свое вземане в размер на 3250,00 лв., представляващо стойност на монтаж на отоплителна инсталация, изпълнен от ответника по възлагане на ищцовата страна в притежаван от нея имот в гр. София, ж. к. ***** от дата м. март 2019 г., а при условията на евентуалност претендира тази сума като стойност, с която ищцовата страна се е обогатила без основание.

Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 22.04.2019 г. ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед, съгласно който се задължил неотменимо и безусловно да му заплати сумата от 3000,00 лв. на 22.04.2020 г., без протест и без разноски. Твърди се, че на падежа записът на заповед е предявен за плащане на мястото на плащане, а именно: гр. София, ж. к. *****, но не е бил платен.

Ищцата поддържа, че записът на заповед е обезпечавал каузално правоотношение между страните, произтичащо от договор за заем, по силата на който на 22.04.2019 г.

1 ответникът е получил сумата от 3000 лв. и е следвало да я върне на ищцовата страна до 22.04.2020 г. Моли се за уважаване на предявения иск и се претендират разноски.

Ответникът П. К. М., в срока по чл. 131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че в изпълнение на сключен между страните договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед, е заплатил на ищцата по банков път, чрез лицето З. Т., сумата от 2000 лв. В условията на евентуалност поддържа, че ищцата му е възложила да монтира отоплителна инсталация в собствения имот, находящ се гр. София, ж. к. *****. Посочва, че е изпълнил възложената му работа, като ищцата е приела същата и е следвало да му заплати до 31.12.2020 г. сумата от 3250,00 лв., представляваща стойност на материали, доставка и труд за монтажа, но не извършила плащане. При условията на евентуалност поддържа, че ищцовата страна се е обогатила с тази сума без основание. В случай че искът бъде уважен, прави възражение за прихващане с това свое вземане. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен или - евентуално, поради извършено прихващане с насрещно негово вземане. Претендира разноски.

В допълнително становище, направено в първото по делото заседание по повод подадения от ответника отговор и направеното възражение за прихващане, ищецът оспорва представените с отговора на исковата молба платежни нареждания да е погА.вано процесното вземане с твърдения, че с посочените плащания е погА.ван предходен договор за заем, по който ищецът няма претенции, тъй като е изцяло погасен. По повод възражението за прихващане, ищецът признава, че през 2009 г. фирмата на ответника е монтирала радиатори, лира и електрически котел в жилището на ищеца, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. *****. Сочи, че за материалите, посочени в отговора на исковата молба и труда ищецът заплатил още през 2009 г., но поради приятелските отношения, които са имали страните, не са издавани фактури, и същият не разполага с документ за плащането. Оспорва да е приел работата, никога не е имало договор и цялостното изпълнение е на основа приятелски отношения. Счита, че не са налице предпоставки за извършване на прихващане, тъй като към 31.12.2020 г. ответникът не е имал ликвидно и изискуемо вземане по отношение на ищеца, а при условията на евентуалност счита вземането за погасено по давност.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване, че между тях е бил сключен договор за заем от дата 22.04.2019 г., по силата на който ищецът А. Д. Т., като заемодател е предоставил на ответника П. К. М., като заемател, сумата от 3000 лв. Видно от приложения на л. 7 от делото договор, страните са уговорили падеж за връщане на заема - до 22.04.2020 г.

Сумата на заема е предадена на заемателя на 22.04.2019 г. в брой, видно от приложената по делото разписка, подписана от ответника.

Изпълнението на задълженията на заемателя по договора за заем са обезпечени със запис на заповед, издаден на 22.04.2019 г. от ответника, по силата на който последният се е задължил неотменимо да плати без протест и разноски сумата от 3000 лв. на ищеца, на падежа 22.04.2020 г., който е приложен в оригинал по ч.гр.д. № 15428/2022 г. по описа на СРС, 161 с-в.

Представени са нареждания за кредитен превод в полза на ищеца А. Т., с наредител трето на спора лице – З. П. Т., съответно за сумата от 250 лв. от дата 30.04.2019 г., за сумата от 500 лв. от дата 12.06.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата 25.07.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата 27.09.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата 24.10.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата 05.12.2019 г. и за сумата от 250 лв. от дата 2

26.02.2020 г. ( л.28-34 от делото).

Представени са по делото разписки за извършени плащания към „Топлофикация София“ ЕАД за апартамент 162, находящ се на адрес: гр. София, ***** Представен е протокол от съдебно заседание, проведено по гр.д. № 20407/2021 г. по описа на СРС, 79 с-в. (л.57 – 63).

По делото е представено и Решение № 20047732/13.07.2022 г., постановено по гр.д. № 20407/2021 г. по описа на СРС, 79 с-в. между същите страни с различен предмет (л. 73-81).

Между страните е имало и други правоотношения по договори за заем, видно от приложените договори за заем и разписки за получаване, съответно о дата 16.03.2015 г. за сумата от 9990 лв. с падеж 30.09.2015 г. и от дата 17.03.2015 г. за сумата от 9990 лв. с падеж 30.09.2015 г.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Калин М. Крумов, Милена Теофилова И. и З. П. Т..

От показания на свидетеля Крумов се установява, че същият е приятел на ищеца А., а ответника П. е виждал веднъж на сватбата на А.. Ищецът живее в кв. „Овча купел“, близо до бул. „Линкълн“, като апартаментът отоплява на котле, което е монтирано през 2009 г . от фирмата на ответника П.. Ищцата споменала, че е заплатила всичко за монтажа на котлето и знае за уговорките от А.. Интересувал се от цената, защото по това време свидетелят също обмислял възможността за изграждане на такава инсталация, но цената била непосилна.

От показанията на свидетелката И. се установява, че същата познава ищеца А., а ответникът П. виждала няколко пъти на общи сбирки с А.. Апартаментът на ищцата се намира и преди включването на сградата към „Топлофикация“ се е отоплявал на котле, което е монтирано през 2009 г . от фирмата на ответника П.. По това време свидетелката обмисляла алтернативен начин на отопление, но сумата от около 10000 лв. била непосилна, поради което избрала друг метод на отопление. А. е платила цената за котлето, като двете са обсъждали, че тя е дала толкова пари. Свидетелката не е чувала П.ва да е имал претенции към А. за това котле преди делото.

От показанията на свидетелката Т. се установява, че познава ответника П. от 2008 г., като работила в неговата фирма до 2022 г. като счетоводител. Позна и ищцата А. от П., като ходила няколко пъти на гости в дома й. А. закупила жилище в кв. „Овча купел“ и предприела ремонт, като възложила на П. монтаж на котле, радиатори, лири и кранове. Ремонтът бил финансиран със средства на П.. Между А. и П. имало два договора заем от дата 16.03.2015 г. и от 16.03.2015 г. всеки от тях за сумата от по 9990 лв., платени в брой. Тъй като давността изтичала, договорите се преподписали, единият за 9990 лв., а другият за остатъчна стойност от 3000 лв. от м. 04/2019 г. След 2018 г. погА.ването започнало през лична банкова сметка на свидетелката, като парите давал П., а свидетелката превеждала в личната сметка на А.. Плащали редовно до м.

02.2020 г., след което преустановили плащанията, заради пандемията и П. спрял да дава пари за преводи. Фирмата на П. е с дейност „проектиране, доставка и монтаж на отоплителна и вентилационна, климатична ВиК инсталация“. Не знае защо П. лично е извършвал монтажа, но не са издавани никакви фактури от фирмата за монтажа на котлето. Сумите се плащали през сметка на свидетелката, защото не трябвало да минават през сметка на фирмата. Свидетелката знае за уговорка към края на заем да бъде приспадната сумата на ремонта, за което знае от П..

По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. С. Г. Минчев, вещото лице по което, след обстойно проучване за локални отоплителни инсталации, аналогични с тези в процесния имот, е определило стойността на инсталацията към датата на заключението в размер на 2800 лв. Вещото лице е посочило, че към 2009 г. няма данни за компонентите и монтажа за подобни инсталации, като отбелязва, че за 2009 г. е характерна със срив на цените на пазара.

Вещото лице е посочило, че цената на инсталацията към 2009 г. е на стойност 1800 лв.

В съдебно заседание вещото лице, пояснява, че при изготвяне на оценката е установил марката на котела, който е монтиран в момента. Към датата на изготвяне на 3 заключението е направил средна цена на база съпоставка на различни марки котли, съпоставими по възможности по възможности и параметри с процесното котле.

Посочило е, че няма как да се остойности всяка част от инсталацията, тъй като липсва спецификация. При оглед на място е констатирал, че инсталацията включва котел, разводка и радиатори, монтирани тогава. Уточнява, че цената, посочена в заключението включва цялата инсталация – котел и радиатори, както и труд, т.е. изработване и монтиране на процесната инсталация.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По така предявения иск с правно основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е издател по валиден и редовен от външна страна запис на заповед за претендираната сума от 3000,00 лв., по който ищецът се легитимира като поемател, както и че е настъпила изискуемостта на вземането по него. С оглед изричните твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, обезпечено с процесния запис на заповед, ищецът следва да докаже, че с ответника е сключил договор за паричен заем, по силата на който на 22.04.2019 г. му е предоставил сумата от 3000 лв., а ответникът се е задължил да я върне до 22.04.2020 г.

Ответникът следва да докаже погА.ване на паричното си задължение, респ. – възражението си за прихващане, а именно – че ищцата му е възложила да монтира отоплителна инсталация в притежаван от нея имот, находящ се в гр. София, ж. к.

*****, че е изпълнил възложената му работа и ищцата е приела същата, както и че е следвало да му заплати до 31.12.2020 г. сумата от 3250,00 лв., представляваща стойност на материали, доставка и труд за монтажа.

Макар с исковата молба ищецът да е разкрил основанието на издадения запис на заповед и същото да е въведено в предмета на делото, предметът на предявения иск по реда на чл.422 ГПК е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект, доколкото въз основа на същия е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 10 от ГПК, като наред с това на доказване подлежи и съществуващо каузално правоотношение и възникналото вземане от същото, и релацията между записа на заповед и каузалното правоотношение. Предвид изложено, на първо място съдът следва да обсъди въпроса дали процесното вземане е възникнало въз основа на редовен от външна страна менителничен ефект.